C, PHP, VB, .NET

В предишните статии от раздела нееднократно се подчерта нуждата от активно творческо и научно-изследователско участие на студентите по време на учебния процес (и извън него). Ако обаче погледнем съществуващия модел на лекции и упражнения веднага ще се натъкнем на неизбежен проблем – по време на лекции групите са прекалено голями и индивидуален подход на обучение е изключително труден за постигане. В статията за вътрешна структура на лекции и упражнения се обясни техниката за мотивиране чрез когнитивен дисонанс, която неимоверно помага на учебния процес, но все още по време на лекции е трудно да се говори за адекватна „обратна връзка“ от студентите към лектора. В статията стратегии за учене и преподаване се посочиха техники за допълнителна мотивировка към самообучение и екипна работа, но те също са по-характерни за упражненията, отколкото за лекциите. В последната статия се разгледа проблемно-ситуационното обучение като метод за мощна „обратна връзка“ и изключително засилено участие на студентите в учебния процес. Да, но отново по време на лекции, където групите са прекалено голями тези подходи се оказват неподходящи. Това означава ли, че лекцията е неподходяща форма на обучение? Прочети още…

.

Проблемно-ситуационното обучение е метод за активизиране на творческото мислене и изследователската дейност. Основната му цел е да премести фокуса от учителя към ученика, т.е. обучаемия да бъде водещата фигура в образователния процес. Поставя се проблем, който е в зоната на близкото развитие на учениците и чрез различни подходи и методи за групова или самостоятелна работа този проблем се разрешава именно от тях. Прочети още…

.

Начините по които човек усвоява информация са много разнообразни. Различията в подходите за усвояване на информация са не само индивидуални, а зависят от множество фактори. Въпреки това практиката показва, че съществуват различни методи и стратегии за учене, които значително подобряват успеваемостта и ускоряват напредъка в обучението. Естествено те са пряко свързани и със съответни методи и стратегии за преподаване.

Модерното разбиране е, че ученето е творчески процес. То не е просто усвояване на предварително подготвена от учебната система информация, а е синтезирането ѝ от различни източници и непрестанно търсене на нови и съвременни идеи и теории свързани с нея. Основни моменти в ученето са мотивацията и стремежът към научно познание. Първото зависи пряко от методите на преподаване на учителят (както и от множество други фактори като социалната среда например), а второто зависи пряко от избраната стратегия за учене. Прочети още…

.

Всяка една човешка дейност е свързана с постигането на определена цел. Така е и в обучението. Още Аристотел заявява, че „целта е онова, заради което нещото съществува“. През Средновековието целта е смятана за присъща на божествения разум. За първи път Имануел Кант казва, че „целта се свързва с практическия разум и с нравственото поведение“. След него Хегел посочва ясно разликата между „цел“ и „резултат“. Прочети още…

.

Педагогиката е съвкупност от научни понятия и твърдения свързани с възпитанието, обучението и образованието, които са доказано ефективни в практиката. Педагогическата наука се занимава със структурирането и систематизирането на тези понятия, теореми-свойства и теореми-признаци. Думата „наука“ в случая е изключително важна, защото тя еднозначно определя педагогиката като област на човешката дейност, в която се разработват и систематизират именно теоретически знания.

Основната дейност, с която се занимава педагогиката, е образователната. С други думи именно практическото приложение на теорията, разглеждана в педагогиката, е отговорно за изграждането на личността на учениците и предаването на натрупан опит и знания от по-старото към по-младото поколение. Педагогиката е социално-отговорна наука, чиято дейност е насочена главно към благото на всички индивиди в обществото. Прочети още…

.

Има много различни подходи за класификацията на хората според техните психични особености. Обикновено разделението се прави чрез оценка на реакциите на даден човек при определени ситуации, чрез която се описват чертите му. Стандартно моделите, които се съставят в психологията са двуполюсни. Например можем да оценяваме невротичността на даден човек като съпоставим неговите невротични черти спрямо средното ниво, определено от другите хора, и по този начин да го „поставим“ в групата на „силно“ или „слабо“ невротичните. Друг пример е стеснителността – един човек можем да го определим като силно или слабо стеснителен спрямо средното ниво на стеснителност на всички хора. Естествено такива крайни разделения на само две групи са груби – в действителност обикновено имаме едно нормално разпределение на резултатите спрямо тестовете и статистически може да се определят много по-тясно специализирани групи. Колкото по-конкретно успеем да оценим даден човек, толкова по-добри резултати ще имаме в общуването си с него. Прочети още…

.

Нека започнем тази тема с основните дефиниции на понятията:

• Умение: Извъшване на дейност, основана на знание и опит, с цел постигането на резултат;
• Навик: Умение, придобито чрез многократно повторение, което човек върши без да се замисля;
• Привичка: Извършване на дейност, основана на знание и опит, без да има очакван резултат;
• Професионална способност: Извършване на сложна дейност, чрез комбинация от прости или сложни умения, базирани на научни знания.

Успешното еднократно извършване на сложна дейност, с която е постигнат добър резултат, е много вероятно все още да не е изградено умение. За умение може да се говори тогава, когато човек успява да извърши успешно тази дейност отново, без да регистрира допълнителни затруднения и без да допуска грешки. Допускането на много грешки е естествено в процеса на формирането на умения. Обикновено уменията не се формират бързо, а изискват множество упражнения. Прочети още…

.

Едно мащабно изследване на Леон Фестингер свързано с рефлексивните позиции на преподаветели и студенти по време на лекция ни показва доста интересни резултати. Направено е анкетно проучване сред преподаватели и студенти от различни дисциплини, чрез което се оценява удовлетвореността от лекцията в различните ѝ етапи – мотивиране, рефлексия, интерполация, фиксиране и интеграция. Най-стряскащи са данните за началото на лекциите – преподавателите смятат, че са успели да изострят вниманието на 80% студентите си чрез встъпителните си думи, докато забележете само 20% от студентите изразяват удовлетвореност от тях. Тази разлика в самооценката на преподавателя и оценката на студентите е много голяма! Прочети още…

.

Според модерната теория за развитието и саморазвитието на човека, личността е продукт на три фактора – биологичен, социален и волеви. Първите два отдавна са добре познати на всички и често са дискутирани и осъзнавани дори от неспециалисти. Третият все още подлежи на сериозни дискусии. Прочети още…

.

От статията лекции и упражнения споменахме, че университетската лекция трябва да обхваща точки 1, 2, 3 и 5, а упражнението стъпка 4 от шестстъпковата последователност на класно-урочната система, описана в статията форми на обучение. Нека си ги припомним:

1. Подготовка за усвояване на нови знания;
2. Въвеждане на нови понятия;
3. Изучаване на въведените понятия;
4. Практическо упражнение на изучените знания;
5. Систематизирането на научените знания.

Последната шеста стъпка беше „оценяване“, която във висшето образование обикновено е изнесена извън обхвата на лекциите и упражненията в отделени изпити, като само частично се засяга от т.нар. „текущ контрол“.

С цел да се получи т.нар. „системен ефект“ е добре да се разгледа и психологическата структура на отделните лекции и семинарни упражнения. За целта ще използваме следния модел на последователност от стъпки: Прочети още…

.