C, PHP, VB, .NET

Нека започнем тази тема с основните дефиниции на понятията:

• Умение: Извъшване на дейност, основана на знание и опит, с цел постигането на резултат;
• Навик: Умение, придобито чрез многократно повторение, което човек върши без да се замисля;
• Привичка: Извършване на дейност, основана на знание и опит, без да има очакван резултат;
• Професионална способност: Извършване на сложна дейност, чрез комбинация от прости или сложни умения, базирани на научни знания.

Успешното еднократно извършване на сложна дейност, с която е постигнат добър резултат, е много вероятно все още да не е изградено умение. За умение може да се говори тогава, когато човек успява да извърши успешно тази дейност отново, без да регистрира допълнителни затруднения и без да допуска грешки. Допускането на много грешки е естествено в процеса на формирането на умения. Обикновено уменията не се формират бързо, а изискват множество упражнения.

Що се отнася до учебната среда във висшите учебни заведения, студентите имат нужда от формирането на много нови умения, които те не са изградили или не са развили докрай в учебния процес на средното образование. На първо място това са професионалните умения по тяхната специалност, т.е. практическите задачи, които те ще трябва да извършват в своята бъдеща професия. Именно тях ще определим също като „професионални способности“. В процеса на обучение трябва да се формират и други общовалидни за всички специалности умения, които всеки един студент трябва да притежава:

• Да се подготвя за изпити чрез прочитане и анализиране на значителни обеми научна информация;
• Да се задържа вниманието си за достатъчно дълго време;
• Да интегрира информация от различни източници;
• Да води записки по време на лекции, като извлича само най-съществените моменти от тях, а не да записва всичко дословно – по този начин се освобождава време за по-активно анализиране на поднесената информация;
• Да има ораторски способности и да се изразява гладко;
• Да развива научни доклади, реферати, курсови работи и дипломна работа;
• Да анализира решенията на сложни научни проблеми;
• Да решава сложни научни задачи;
• Да се приема всяка информация с достатъчна доза критичност;
• Да работи в екип.

Ако навлизаме по-дълбоко в конкретика, то списъкът естествено ще стане много по-дълъг. Професионалните и изброените по-горе умения се базират на знания. Един студент не може да формира умение, ако преди това не е натрупал необходимия минимум от знания за него. При наличието само на знания, без да е имало достатъчна подготовка за тяхното приложение, не можем да говорим за формирано умение.

Едно умение може да бъде съставно, т.е. изградено от редица други умения. Например умението да се нарисува картина е свързано с умението да се изберат подходящите бои, четки и платно, тривиално умението да се рисува добре по основни зададени правила, както и умението да се превхърля творческо въображение върху реален проект.

Навиците са следващата стъпка на приложение на вече придобити знания. Те се проявяват най-често като заместват умения, които са част от съставно умение. Например доброто шофиране на автомобил определено е умение, понеже независимо от количеството практическите упражнения човешкият ум непрекъснато е зает с приемане и анализиране на информация. Дейността от натискането на съединител и сменянето на скоростите обаче постепенно се е превърнала в навик на водача на превозното средство, защото той я извършва подсъзнателно без да мисли конкретно за нея. По този начин се е освободил умствен потенциал, който може да се използва за постигане на по-добри резултати при изпълнение на дейността на съставното умение.

Колкото повече умения се превърнат в навици, толкова по-бързо и по-успешно ще се напредва в обучението! Например уменията за воденето на записки по време на лекции, реториката, задържането на вниманието, форматирането на научните доклади, използването на помощни средства при изпълнение на задачи, и т.н. трябва постепенно в процеса на обучение да се превърнат в навици. Естествено не всяко умение може да се превърне в навик. Въпреки това едно съставно умение може да съдържа в себе си и навици.

В цитираната лекция на доц. Борис Минчев пише: „В началото на формирането на дадено умение метакогнитивната активност се извършва във вид на сложни волеви действия, а с напредването в умелата дейност техният състав и продължителност се свиват. Накрая, когато умението достигне завършен вид, метокогнитивните съставки могат и изобщо да изчезнат. Тогава умението започва да се разпада на поредица сложни навици.“. С други думи можем да кажем, че съставно умение, което съдържа в себе си само навици, се е превърнало в съставен навик. Те обаче се постигат трудно в учебен процес, дори при наличието на голямо количество упражнения. Те са по-скоро характерни за хора с дългогодишен практически опит. Така например сложният анализ за поведението на даден човек е труден за един млад полицай, докато за по-възрастен се явява елементарна рутина.

Привичките се различават от уменията и навиците. Те не са свързани с постигане на конкретни резултати, а със задоволяване на потребности. Например привичка е ранното ставане сутрин, подреждането на предметите в стаята по определен начин, внимателното слизане по стълби, доброто отношение към околните и т.н. Добри са привичките обслужващи положителни потребности, а лоши са привичките обслужващи отрицателни потребности. За лоши привички например се считат пушенето, прекомерната употреба на алкохол, нецензурната реч, грубостта, мързеливостта, и др. Както споменахме в предишната статия, висшето учебно заведение освен всичко друго цели да насърчи положителните потребности и да притъпи отрицателните, т.е. от тази гледна точка една от целите му е формирането на добри привички. Например такива са  постоянното желание за добиване на нови знания, дейното участие в дискусиите, стремежът за изказване на собствено мнение, и др.

Повтарянето на положителни преживявания от определени дейности е гарант за прерастването им в привички. Освен това целенасоченото формиране на нови добри привички благоприятства за отстраняването на стари лоши. Например ако успеем да изградим статус на един нередовен студент като напреднал и изявен спрямо останалите, то постепенно той ще започне да изпитва неудобство, когато се окаже, че не е достатъчно подготвен при изпитване. Така постепенно той ще  започне да посещава лекциите и упражненията редовно. Оказва се, че борбата с лошите привички обикновено се осъществява най-ефективно чрез формирането на нови, добри привички, които са напротиворечие с тях.

Както вече споменахме умения, които влизат в изискванията на професията и са свързани с практическата насоченост на знанията по специалността, се наричат професионални способности. Натрупването на научни знания и формирането на професионално насочени умения и навици, както и насочването към добри привички, са компексът от цели на висшето образование, които като краен резултат правят от един студент един добър специалист и професионалист.

Накрая ще спомена, че точният баланс между теоретическата и практическата насоченост на обучението също е изключително важен. Смело можем да твърдим, че те са с еднаква тежест. При инженерните специалности например те са разпределени изключително добре. В други като философия и психология например преобладават теоретичните и абстрактните знания, а в трети като информатиката почти изцяло преобладава практическата насоченост. Реално обаче се оказва, че липсата на подготвеност за усвояване на теоретични знания или липсата на практически упражнения вреди в общ план на бъдещите специалисти. Оказва се, че такива професионалисти са слабо адаптивни към променящи се условия, както и че нямат адекватни умения за използване на интердисциплинарни връзки с други специалисти. Затова смея да твърдя, че е важно в специалностите с теоретическа насоченост да се набляга усилено на практическите умения, докато в специалностите с практическа насоченост – теоретическите. По този начин ще бъдат компенсирани недостатъците на специлаността, които биха повлияли на професионалната реализация на обучавания и работата им в екип с други специалисти на пазара на труда.

Използвана литература:

[1] Николов П., Георгиев Л., Мадолев В. – „Психология на университетското обучение“, ЮЗУ, Благоевград 2007г.

[2] Минчев Б. – лекция „Умения и експертност“, 2003г.