Категория ‘Методика’

* Добрият учител

Публикувано на 20 декември 2014 в раздел Методика.

Добрият учител поставя достъпни въпроси и помага допълнително на тези, които не могат да достигнат сами до техните отговори. Лошият учител поставя въпроси и дава готови отговори.

Добрият учител е длъжен да бъде критичен. Лошият учител преподава догматично.

Добрият учител кара учениците си да се съмняват в поднесената им информация и да размишляват по въпроса за нейната истинност. Лошият учител забранява съмнението в достоверността на написаните в учебника твърдения.

.

 


* Три постулата за добрия учител

Публикувано на 05 юни 2014 в раздел Методика.

Ако учениците ти не са достатъчно мотивирани да учат, значи не си ги мотивирал както трябва!

Ако учениците ти идват с по-слаба от очакваната предварителна подготовка, не трябва да ги обвиняваш, а трябва да компенсираш с повече работа!

Ако учениците ти след обучението не са добили необходимите знания и умения, не търси друг виновник, а следващия път се постарай повече!

.

 


* Част от големите научни мистификации

Публикувано на 25 май 2014 в раздел Методика.

По дефиниция мистификация означава представяне на невярна информация за вярна. От гледна точка на науката това може да се получи следствие на откровена фалшификация на резултати (лъженаука), но също така и на базата на погрешно проведен експеримент (неволно). И в двата случая обаче публикуването на мистифицирани научни открития обикновено имат тежък негативен ефект и нерядко водят не само до похарчването на колосални суми пари, но и до създаване на последователи развиващи псевдонауки, квазинауки и паранауки. В тази статия се опитах да синтезирам съвсем накратко 10 популярни научни мистификации. Прочети още…

.

 


* Проблемите на десетичната запетая

Публикувано на 13 март 2012 в раздел Методика.

По една или друга причина ми се е налагало и даже продължава да ми се налага да поддържам кореспонденция с американци. Забелязал съм, че колегите ми (българи) традиционно имаха проблеми с „десетичната запетая“ – например ако трябва да кажем на клиент, че дължи 12 долара и 32 цента. Как да изпишем числото, за да не стават недоразумения? Прочети още…

.

 


* Ползването наготово

Публикувано на 08 август 2011 в раздел Методика.

„Хората вече нямат време да разбират нищо.
Купуват от търговците напълно готови неща.
Но тъй като няма търговци на приятели,
хората вече нямат приятели.“

„Малкият Принц“, Антоан Дьо Сент-Екзюпери

Горният цитат всъщност не е просто синтезирано описание на съвременното общество, а то казва много неща свързани с други сфери от живота. Например за обучението по математика! Прочети още…

.

 


* Десет начина да имате слаб ученик

Публикувано на 02 юни 2011 в раздел Методика.



* Загадка с картинка за информатици

Публикувано на 29 май 2011 в раздел Методика.

Сега ще видим кои от вас са се задълбочили истински в информатиката в България и по-точно нейната методическа част. Какво е изобразено на следната картинка?: Прочети още…

.

 


* Има ли случайни научни открития?

Публикувано на 27 декември 2010 в раздел Методика.

В дискусията под една статия в блог (*) стана дума за това „какво е наука“. Аз естествено дадох тривиалното определение, че „науката е сбор от целенасочено добити от практиката и в последствие систематизирани и обобщени знания“. Естествено това съвпада с традиционния модел на натрупване на научни знания, а именно от емпирични, през теоретични, фундаментални, практични и развойни изследвания.

С тази дефиниция се вижда, че науката винаги се развива на базата на натрупан практически опит, за да решава стари проблеми по нов начин или да търси решения на нови проблеми от науката или практиката. С една такава теза елементарно се достига до заключението, че науката винаги пряко или косвено се захранва от практиката, т.е. винаги е нужно първо да има наличен практически проблем, а чак след това може да бъде направено научно откритие. Аз вече писах за това в статията си връзката между наука и практика, където съм описал модела като „практически проблем -> научен модел -> научно решение -> практическо решение“. Важно е да се отбележи, че по-нататък ще говоря за научни открития, които пораждат новости в практиката. Естествено съществуват и научни открития обслужващи чисто абстрактни знания вътре в самата наука – те също са плод на практически опит, но нямат практическо приложение. Тях обаче няма да ги разглеждам в настоящата статия.

Породи се обаче ответна реакция на друг читател на блога – Светослав Антонов, който съвсем логично и разумно даде следните примери, които определи като „случайни научни открития“: Прочети още…

.

 


* Истината във философията

Публикувано на 28 ноември 2010 в раздел Методика.

Въпросът за намиране на истината е фундаментален за представата ни целия ни заобикалящ свят. Самата философия всъщност е търсене на истината за битието. Логиката на заобикалящия ни свят се крепи именно върху представата ни за това кое е истинно и кое не е.

Още в Древна Гърция Аристотел е казал: „Да кажеш за нещо, което е, че е, или за нещо, което не е, че не е, е истинно„. Тази мисъл е основата на почти всички философски теории за истината, които сме открили до днес и се нарича „кореспондентна„. При Кант се изказва мисъл, че „свободната воля е в истинния нравствен закон„, а по-късно Хегел формулира „истината като съответствие на обекта с идеята„. Именно Хегеловата представа за истината е основна за съвременната кореспондентна концепция за истината във философията. Прочети още…

.

 


* За ново означение на функциите…

Публикувано на 24 ноември 2010 в раздел Методика.

Когато учениците се научат да чертаят „графика на функция“, те обикновено описват координатните оси като „x“ и „y“. Първоначално им се дават задачи от типа „y = x+2“ или подобни. В един момент обаче това равенство се променя и се представя като „f(x) = x+2“. Това предизвиква леко объркване и първоначално неразбиране в учениците. Те правят аналогия между двете, но обикновено не разбират защо е нужна тази промяна. Прочети още…

.