C, PHP, VB, .NET

Представям ви една статия на Боян Петканчин и Емил Джаков. Публикувана е във „Физико математическо списание“, том 14 (47), кн. 2 от 1971 г. Заглавието е „За някои термини в математиката и физиката“.

Основната терминология по математика и физика у нас бе създадена в края на миналия и началото на сегашния век от нашите първи учители и професори по математика и физика. Трябва да се отбележи, че те извършиха това с голямо старание и високо патриотично и професионално съзнание. Наред с общоприетите международни термини бяха въведени и множество хубави български думи, които употребяваме и сега. Естествено с времето терминологията по нашите науки непрекъснато се попълваше и усъвършенствуваше.

В последните няколко десетки години бурното развитие на науката и техниката внесе множество нови термини в нашата терминология и голяма част от тях още не са избистрени. Постепенно въвежданите термини се подобряват и се премахват излишните чуждици, като се заменят с български думи и се побългаряват чуждите.

В същото време обаче мнозина проявяват пренебрежително отношение към езика – отново изплаваха отдавна отречени чуждици, за които имаме наши думи, неправилно се образуват нови, използуват се термини в изопачен смисъл, нарушават се езикови норми.

Време е вече да се постави в ред нашата научна терминология и в тая насока започва да се работи организирано. При БАН се изгражда комисия по науко-техническата терминология. Тя ще подготвя с помощта на специалистите предложения за установяване на рационална терминология по специалните науки. Предложените термини ще се приемат и въвеждат след широко обсъждане. Това е огромна работа, за която ще трябва доста време.

Все пак за понятия, за които отдавна имаме твърдо установени термини, още отсега не трябва да се допуска да се употребяват чуждици. Да се мисли, че като заемаме наши думи с чужди, езикът ни се обогатява и става по-представителен, е съвършено погрешно. Това по-скоро е признак на неуважение или непознаване на родния ни език.

Нека приведем някои примери.

Когато се изграждаше нашата математическа терминология, думата „изчисление“ се считаше невъзможна в българския език и се превеждаше „смятане“ или „пресмятане“ – диференциално смятане, пресмятане на една числена стойност, пресмятане на една конструкция. Казваше се „сметачна машина“, а сега се натрапва „изчислителна машина“.

Недопустимо е да се казва „значение“ на една величина вместо „стойност“, „натурално“ число вместо „естествено“ число, „разчет“ вм. „пресмятане“ или „сметка“, „плоскост“ вм. „равнина“, „площ“ на фигура вм. „лице“, „безконечност“ вм. „безкрайност“, „парциална“ производна вм. „частна“, „фамилия“ криви или повърхнини вм. „семейство“, „сума“ вм. „сбор“, „обозначение“ вм. „означение“, „наименование“ вм. „име“ или „название“, „по протежение“ на линия или граница вм. „по дължина на“, „фиксирана“ стойност вм. „дадена“ или „определена“.

Неправилно се употребява „стръмност“ (на крива). Така както казваме кривина и дължина на крива, височина, ширина и дължина на геометрична фигура, трябва да казваме „стръмнина“; също и „повърхнина“, а не „повърхност“.

Особено внимание заслужава думата „направление“. Тя е руска и произлиза от глагола „направить“, което значи „да насоча“. Същата дума има и в българския език, но „да направя“ значи съвсем друго. „Направление“ се превежда на български като „насока“ (на развитие) или „посока“ (в пространството). В математиката и физиката трябва да си служим с понятието „посока“. Думата „направление“ по смисъл и по форма е чужда на нашия език и е съвсем ненужна – нашите думи „посока“ и “насока“ са по-добри от нея и по съдържание, и по звучене.

От физическите термини може да се дадат още повече примери: „безпорядъчно“ и „хаотично“ движение вместо „безредно“, „габарити“ вм. „размери“, „диапазон“ вм. „обхват“, „екран“ (електростатичен или магнитен) вм. „заслон“, „изображение“ вм. „образ“, „колебание“ вм. „трептение“, „лента“ (честотна) вм. „ивица“, „наклонена плоскост“ вм. „наведена равнина“, „непреривно“ (действие) вм. „непрекъснато“, „отверстие“ вм. „отвор“, „детайл“ (на механическо или електронно устройство) вм. „част“, „полоса“ вм. „ивица“, „проявление“ вм. „проява“ или “проявяване“, „накален“ (катод) вм. „нажежен“, „разрешаваща“ (способност) вм. „разделителна“, „свист“ вм. „подсвиркване“, „стълкновение“ вм. „сблъскване“, „съприкосновление“ вм. „допир“, „съхранение“ на енергията вм. „запазване“, „уровен“ вм. „равнище“ или „ниво“ (на енергия), „уширение“ (на спектрална линия) вм. „разширение“.

Мнозина, за да изразят състоянието, при което един диод или триод (полупроводникови или лампи) не пропускат ток, казват, че той е „запушен“. Диодът или триодът може да се сравнят с кран, който спира някакъв поток, и както за кран се казва, че е „отворен“ или „затворен“, така трябва да казваме и за диод и триод. „Запушваме“ бутилка, но диодът и триодът не може да се сравнят с нея.

Време е да подменим „парчета“ или „фрагменти“ с „късове“ или „отломки“, „високоговорител“ с „гласник“, „пътека“ на стабилност с „ивица“, „респективно“ със „съответно“.

Трябва да помислим не е ли по-добре вместо „уравнението се удовлетворява“ да казваме „уравнението се задоволява“ – несъмнено второто е по-кратко и звучи по-добре.

Има още много термини, които по форма и звучение не подхождат на езика ни и за тях трябва да намерим български, например оборудване, разряд, и др.

Голямо увлечение има към предлога „чрез“ – среща се „измерване чрез волтметър“ (в проектопрограма за средните училища), „спектри, снети чрез телескоп“ (в отчет на астрономи). В подобни случаи няма място „чрез“, трябва да бъде „с“.

Забелязват се и недопустими нарушения на нормите на нашия език. Например пробива си път формата „на лампи“, „на транзистори“ – „генератор на транзистори“ вм. „с транзистори“. От първия израз се разбира, че генераторът е устройство, което генерира транзистори, така както имаме „генератор на импулси“. Това е недопустим превод от руски „генератор на транзисторах“.

Има и някои неустановени термини. Например „усилител“ и „усилвател“, „измерител“ и „измервател“ и прилагателните към тях. Кое е правилно? Ако разгледаме съществуващите думи от този вид, ще видим, че в голямото си множество те се образуват от свършената (еднократната) форма на глагола, например показател, указател, заместител, запалител, избелител, обезпрашител, изтребител, предпазител, смесител и много други. Има и редки изключения: „излъчвател“, но вместо него вече се въвежда „лъчител“ (в топлотехниката). Така, че ако може да се говори за правило, то е, че съществителните имена на -тел и прилагателните на -телен се образуват от свършената форма на глагола. Следователно трябва да се казва „усилител“ и „измерител“.

Главната работа по създаване на единна общоприета терминология за математическите и физическите понятия стои пред нас и трябва задружно и упорито да работим, за да я доведем до задоволително състояние. При това не трябва да забравяме, че терминологията, както и езикът, е нещо живо, което с времето непрекъснато се развива – допълва се и се подобрява, така че изграждането ѝ ще бъде един непрекъснат траен процес.

Пред нас стоят още много трудности до постигането на издържана единна терминология, която трябва да бъде и общоприета. Но не трябва да се мисли, че това е непостижимо. Ако поработим с желание и започнем систематично да прилагаме единни термини при преподаването, в учебниците и в научните издания, за няколко години основният резултат ще бъде постигнат. Така ще избегнем множество излишни недоразумения и спорове, ще облекчим изучаването на нашите науки и ще допринесем за развитието на нашия език.