C, PHP, VB, .NET

Представям записки от лекция на проф. Иван Ганчев. Темата е свързана с дидактически технологии в обучението по математика.

Думата „технология“ се появява за първи път в материалното производство. С нея се означават основно две реалности:

• Определен начин за обработване на суровини;
• Поредица от последователни действия или операции при провеждането на даден производствен процес.

Дори от личния опит на всеки учащ се не е трудно да се заключи, че и учебните дейности също са последователност от действия и операции. Благодарение на този факт те могат да бъсат поетапно и последователно реализирани. В този смисъл понятието „технологии“ може да се използва и при обучението по математика, като за да се отличава от другите технологии е прието да се наричат „дидактически“.

По-конкретно „дидактическа технология“ се нарича трансформирането и представянето на математически знания в удобни за усвояване от учениците форми и овладяването на умения за опериране с тези знания. Това означава, че всяка дидактическа технология е система от учебни операции и действия, чрез които се извършва определена преподавателска дейност. Тази система трябва да съответства на умствените възможности на учениците, на логиката на учебния процес и на логиката на учебното съдържание. Затова системата от учебни операции и действия, от които се състои всяка дидактическа технология, е до някаква степен дори определена еднозначно.

Докато производствените технологии се отнасят за дълъг период до почти непроменящи се обекти (машини, материали), дидактическите технологии се отнасят към живи обекти – учениците. Те се променят не само порастването си, но и под влияние на самия учебен процес, въпреки постоянния характер на математиката. Поради това системите от операции и действия, от които се състоят дидактическите технологии, подлежат на по-динамични промени.

При производствените технологии промени се налагат най-вече поради изменения на средствата, чрез които се осъществява производството – нови открития, което налага внедряване на нови машини, и т.н. По аналогичен начин можем да погледнем и на дидактическите технологии, при които има учебно-технически средства. Исторически погледнато те са се променяли малко – основното средство за преподаване на математика е било основно писане върху черна (вече по-често бяла) дъска, а помощно разбира се учебник или сборник със задачи. Във втората половина на 20 век са започнали епизодично да се използват шрайпроектори и кинематографи, а за подпомагане на прости аритметични операции – калкулатори. Чак в последните десетилетия, след масовото навлизане на компютърна техника в бита на хората, се появяват значими промени при учебно-техническите средства в обучението по математика, заради което започна да се говори за „компютърни дидактически технологии“. Става въпрос за използване на учебен хардуер и софтуер, с който да се подпомага обучението. При това софтуерът се развива динамично, което разбира се повлича и много по-чести промени в дидактическите технологии. Някои софтуерни продукти се използват за решаване на вече добре изучени тривиални задачи (по подобие на калкулатора, но не само за проста аритметика), други за онагледяване и изследване на решения на задачи по геометрия (например българската Система планиметрия, по-късно Geonext и Geogebra), а трети дори успяват да имитират работата на учител с ученик (диалогово-обучаващи програми). При последните от изключително значение е диалогът между ученика и компютъра, поради което такъв тип софтуер се нарича „диалогов“.

При всички случаи компютърните дидактически технологии за обучение по математика следва да се използват като средство за интелектуално развитие на учениците, а не като средство за овладяване на самите инструменти (не трябва да се използва софтуер заради усвояването на самия него, а той трябва да е помощно средство за по-бързо и евентуално по-качествено усвояване на математически знания). Това е важен момент, който понякога се забравя и учителите се фокусират прекомерно в преподаване на разни специфики на въпросните технологии, които обаче сами по себе си не допринасят за обучението по математика, т.е. губят време и отклоняват вниманието от основната цел. Естествено тук трябва да се отчита и спецификата на профила на учениците – например при обучението на инженери, физици и химици разбира се по-подробното изучаване и овладяване на техническите средства е важно, защото в своята бъдеща работа те ще използват именно тях. Но дори и в тези случаи не трябва да се забравя, че изучаването на характеристиките и възможностите на самите технически средства не е изучаване на математика, а то отнема от учебното време за обучение по математика, т.е. би било смислено само и единствено ако впоследствие спести друго учебно време като вид компенсация.

При подготовката на учители по математика е характерно, че компютърните дидактическите технологии следва не само да се познават в детайли, от една страна, но и да се усвоят уменията за прецизното им дозиране според профила на учениците, на които ще преподават, от друга. Това означава, че учителите по математика до известна степен трябва да са значително по-добре запознати с дидактическите технологии спрямо други професии, които се занимават с математика.