C, PHP, VB, .NET

Педагогиката е съвкупност от научни понятия и твърдения свързани с възпитанието, обучението и образованието, които са доказано ефективни в практиката. Педагогическата наука се занимава със структурирането и систематизирането на тези понятия, теореми-свойства и теореми-признаци. Думата „наука“ в случая е изключително важна, защото тя еднозначно определя педагогиката като област на човешката дейност, в която се разработват и систематизират именно теоретически знания.

Основната дейност, с която се занимава педагогиката, е образователната. С други думи именно практическото приложение на теорията, разглеждана в педагогиката, е отговорно за изграждането на личността на учениците и предаването на натрупан опит и знания от по-старото към по-младото поколение. Педагогиката е социално-отговорна наука, чиято дейност е насочена главно към благото на всички индивиди в обществото.

Педагогиката не е „точна“ наука. Нейният базис от първични понятия и аксиоми не е строго фиксиран и може да се изменя спрямо променящите се нужди на обществото. Например по времето на великите географски открития корабоплаването е било основен приоритет за водещите държави и педагогиката е отделяла силно внимание на неговите нужди. Днес корабоплаването все още съществува, но определено не можем да кажем, че е основен приоритет за образователната система. Поради тези причини можем да кажем, че педагогическата наука има две функции:

1. Научно-теоретична: Да изгражда системата на понятия и твърдения върху текущия избран базис;
2. Конструктивно-техническа: Да адаптира и променя самата педагогическа наука така, че да може да бъде премоделирана към нов базис в бъдеще.

Научно-теоретичната функция на педагогическата наука е да събира информация за текущото състояние на учебния процес и да го изменя така, че да се преодоляват текущите трудности, а конструктивно-техническата функция моделира самата педагогическа наука такава, каквато трябва да бъде. Именно втората функция липсва при точните науки, където базисите са строго фиксирани и не се променят, а обикновено приемането на нов базис всъщност води до появата на изцяло ново научно течение.

Главната задачата на изследователите в педагогическата наука е да откриват закономерности в образователния процес. Тоест те трябва не само да отразяват и отчитат следствията и крайните резултати на проблемите, които са явно видни в учебния процес, а трябва също да търсят първопричините за тези проблеми. След това те трябва да ги анализират и да изготвят „рецепти“ за тяхното коригиране. Реформирането на учебният процес е едно непрекъснато действие, с което се занимава педагогическата наука. Още повече – тази реформа никога не приключва!

Що се отнася до конструктивно-техническата функция на педагогическата наука – там все пак съществуват инвариантни закономерности, които не се променят дори при промяна на базиса. Поради тази причина можем да разделим базиса от първични понятия върху които работи педагогическата наука на две части – базис от нуждите на образователната система и базис на педагогическата наука. Част от основните закони на педагогиката, приети като непроменими от практическия опит, са следните:

• Педагогиката трябва да спомага за по-лесното усвояване от подрастващите на социалния опит на възрастните;
• В обучителния процес винаги имаме наличие на поне два субекта – учител и ученик;
• Ефективността на образователния процес зависи от материалните и психологическите условия, в които той протича;
• Използваните помощни средства в педагогическата дейност зависят пряко от поставените задачи;
• Усвояването на съдържанието на учебния материал е по-трайно тогава, когато е систематизирано;
• Сложните задачи в обучението се въвеждат тогава, когато вече са овладени решенията на по-простите;
• Учебният процес зависи от биологични, социални и психологически фактори.

Спазването на изброените закони е основна цел за всяка конструктивно-техническа реформа в педагогическата наука. Естествено има други много по-специфични закони, които влияят върху специалните педагогики. Такива са педагогиките изградени за специалните нужди на други науки. Обемът на понятията и твърденията в специалните педагогики е подмножество на обема на понятията и твърденията на общата педагогика. Пример за специфична закономерност е „нуждата от съответствие между родния и чуждия език“ при обучението по чужди езици. Така можем да кажем, че броят на специфичните и общите закономерности в педагогиката всъщност е много голям.

Като пример за закономерност от базиса на нуждите на образователната система ще посочим близката история. През 70те и 80те години на 20 век активно се инвестираше в инженерни науки. Така и педагогическата наука беше „впрегната“ към удовлетворяването на нуждите на техническите специалности в университетите и средното образование бе моделирано със засилена насоченост към математика, физика и химия. Подобна промяна в учебната програма не се изразява в проста промяна на хорариуми, разширяване на учебния материал за едни и намаляването му за други предмети. Педагогическата наука изисква и умело адаптиране и изграждане на нови междупредметни връзки. Абсолютно същият процес можете да забележите днес с информатическите науки – в момента педагогическата наука активно преструктурира педагогическия процес за обслужване на новите нужди на обществото, свързани с активното използване на информатиката във всички сфери на живота.

Има редица традиции, които пречат на развитието на педагогическата наука. Те се явяват като излишни, неестествени закономерности, които реално пречат на учебния процес. Например като такавъв закон можем да дадем избягването на използването на чуждици, което е общоприето от научната общност за публикации и оттам естествено е масово пренесено и в учебния процес. Въпреки, че то е едно позитивно правило, прекомерната строгост на спазването му води до редица ситуации, в които се губи време за обяснение на нещо, което би било очевидно за учениците използвайки чуждия термин (опитайте се да дефинирате например понятието „сървър“ с думи от чист български език и ще разберете за какво става въпрос). Също така можем да отбележим, че често научната общност не желае да намалява учебния хорариум и да преструктурира учебния си предмет според новите изисквания, които педагогиката налага. Така можем да говорим за т.нар. инертност към промени в науките и „борба за учебна територия“ – все неща, с които педагогическата наука трябва да се бори.

Какво е положението на образователната система днес и какви са реформите, които се провеждат? Вече споменахме да активното навлизане на информатиката в социалния живот, което породи мащабна реформа в учебните програми. Вече комплексът от знания и умения „обща компютърна грамотност“ се счита за задължителнен в почти всички професии от практиката. Други науки активно използват информационните технологии като помощно средство за своето развитие. Очаква се в недалечно бъдеще самите учебни материали, по почти всички предмети, трайно да се преместят на електронни носители. Можем смело да заявим, че тази реформа предприета от педагогическата наука „върви по план“. С променлив успех, възпрепятстван главно от финансови проблеми свързани с материалната база, информатиката вече е адаптирана и внедрена на всички нива от учебния процес. Учебните програми по различните учебни предмети вече активно се адаптират със създаване на междупредметни връзки с информатиката и активното използване на информационни технологии в сфери като математика, физика, география и др.

Съвременното общество обаче има един още по-мащабен и по-тежък проблем за разрешаване, който все още тежи неразрешен от педагогическата наука. Най-общо можем да го наречем „информационно претрупване“ на учащите се. Техническият напредък на човечеството доведе до прогресивно нарастване на обемите информация в учебния материал по всички учебни предмети. Освен това се появиха нови (споменахме вече информатиката като пример). Човешкият мозък обаче не може да еволюира с такива темпове и да наваксва нарастването на обемите информация с нарастване на скоростта на усвояването й.

Ако до преди 50 години можем да кажем, че началното образование ни даваше основните знания и умения нужни за елементарно социално комуникиране, основното образование ни даваше масовите знания и умения за употреба в професиите за неспециалисти, средното образование обучаваше експертен технически персонал, а висшето образование беше за специалистите от високо експертно ниво, то в днешни дни изискванията на бизнеса и социалната сфера са се променили драстично. В момента можем спокойно да твърдим, че средното образование не покрива нуждите на т.нар. „експертен технически персонал“ – голяма част от нужните качества описани в професиограмите се покриват от бакалавърската степен на висшето образование. Само, че експертния технически персонал без ръководни функции също така се оказа най-голямата група в обществото. Така се оказа, че бакалавърската степен във висшето образование стана „задължителна“ за всеки човек, който иска да добие добра професия. Високото експертно ниво на добрите специалисти в момента е прехвърлено като тежест за магистърската степен на обучение, но и там се вижда недостиг на капацитет. Няма да е нереално ако кажем, че скоро докторската степен, която в миналото се считаше за нужна предимно в академичните среди, да се окаже нужна за ръководни и отговорни длъжности в бизнеса, т.е. да стане също масова.

Защо това е проблем? Най-директно казано това е времеви проблем. Един човек завършва бакалавърска степен на 23 години. Така виждаме, че най-търсените професии преди са се заемали от хора на 19 годишна възраст, а сега с четири години по-късно. Това е тежък социален проблем, защото по този начин се намалява количеството на хората в трудоспособна възраст, които работят и плащат осигуровки, а оттам вече сме свидетели на проблеми в пенсионната система и социалната сфера. При т.нар. „топ специалисти“ пък същуствува възрастови проблем. Оказва се, че нужното образование за специалист от високо ниво вече се добива на около 29-30 годишна възраст, а от там той тепърва започва да гради практическата си кариера.

Дори без намесата на педагогическата наука, практиката вече наложи силни промени в образователната система по синергитични закони. Споменатият социален проблем с намаляването на работната ръка за сметка на учащите се доведе до там, че студентите учещи висше образование вече масово работят. Отново практиката обаче показа, че това сериозно вреди на образователния процес (засега се отразява основно със силно намалено желание и възможности за самоподготовка вследствие от липсата на свободно време). Затова можем да твърдим, че проблемът свързан с нарастващите се обеми информация е много сериозен.

Едно евентуално решение, което дават много конструктивтно-технически изследвания в педагогическата наука, е да се направи тясна специализация на учениците още в началото на средното образование. Енциклопедичните знания, които бяха стандарт за средното образование, се оказва, че вече не са толкова тачени от практиката на пазара на труда. Модерните науки, свързани с ръководене на човешките ресурси, отдавна адаптираха модели, при които комбинация от специалисти с различна насоченост работят успешно в екип. Задачите, които трябва да се изпълняват в работна среда, вече са силно „раздробени“ на малки подзадачи и хората вече не изграждат цялости проекти самостоятелно, а само специализирани части от тях.

Едно изследване в Русия, Санкт Петербург проведено през 2000г. показа, че над 2/3 от учителите в средното образование имат силни затруднения при обяснението на понятия от задължителната програма на учебните предмети различни от техния. Без да е правено такова изследване в България ние можем смело да твърдим, че положението тук не е по-различно (ако не е и по-лошо). Как да изискваме задължително наличие на знания и умения от нашите ученици, при положение, че техните учители не ги притежават? Педагогическата наука е поставена пред сериозно изпитание!

Използвана литуратура:

[1] Бижков Г., Краевски В. – „Основи на педагогиката“, университетско издателство Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, 2005г.