C, PHP, VB, .NET

Всяка една човешка дейност е свързана с постигането на определена цел. Така е и в обучението. Още Аристотел заявява, че „целта е онова, заради което нещото съществува“. През Средновековието целта е смятана за присъща на божествения разум. За първи път Имануел Кант казва, че „целта се свързва с практическия разум и с нравственото поведение“. След него Хегел посочва ясно разликата между „цел“ и „резултат“.

От гледна точка на педагогиката „целта на обучението“ е интегриращ елемент на системата, който характеризира предугаждането на резултата. От взаимодействието между преподаване и учене се конструира хода на постигането на този резултат. Затова от гледна точка на педагогиката можем напълно да приемем твърденията на Кант и Хегел.

От тук насетне обаче дефиницията на целите на обучението се явява тежка задача. Затова и през последните десетилетия се получава бурно развитие на педагогическата наука в различни течения. Правят се непрекъснати опити за систематизиране на целите на обучението и изграждането на по-общи цели на образователната система като цяло. Така постепенно се заражда т.нар. „таксономия на целите на образованието“.

„Таксономия“ е дума от гръцки език и означава „подреждане на закони“. В науката се използва като термин, който означава „класификация и систематизация на предмети и явления от реалния свят“. През 1956г. американският учен Бенджамин Блум за първи път представя теория за таксономия свързана с целите на образователната система и обучението. Така той се счита за „бащата на идеята за формиране на интелектуални умения в обучението“. По-долу ще дадем само най-общите щрихи на някои от популярните таксономии, които се използват практически и са доказали своята ползотворност.

Таксономията на Блум разделя интелектуалното поведение в когнитивната (познавателната) област на шест нива (категории):

1. Възприемане: включва запомняне, възпроизвеждане и разпознаване на факти, термини, закони и дефиниции, но в същата форма, в която са преподадени в учебната среда. Това е равнището на догматично усвояване на информацията и от ученика не се очаква да интерпретира или преработва знанията, а само да ги запомни като задължителни факти. Това най-ниско ниво на познавателната дейност е основополагащо за всички по-следващи категории и без него обучението би било невъзможно;
2. Разбиране: включва способността да се извлече съществен смисъл от изучаваната материя. Това е трансформирането на възприетите знания, чрез обяснение, обобщение и прогнозиране. Нивото на разбирането използва информацията натрупана от нивото на възприемането;
3. Прилагане: включва способността за използване на „разбраното“ в нови, непознати ситуации. На това ниво вече „разбрани знания“ като принципи, методи, правила и концепции се прилагат за решаването на непознати задачи;
4. Анализ: включва разделяне на общата материя на по-малки части и разглеждането им поотделно като самостоятелни единици. Това ниво е стъпката към решаването на по-сложни задачи;
5. Синтез: включва способността за обединение на вече анализирани части в едно цяло. При нивото на синтез за първи път можем да говорим за „творческо мислене“, понеже частите се обединяват по съвсем нов, непознат до този момент начин;
6. Оценка: включва способността да се обобщава и окачествава стойността на решена (синтезирана) задача. Оценката винаги трябва да се дава по точно определени критерии и норми.

В България за когнитивната област се използва именно таксономията на Блум. Тя впрочем е най-разпространената сред повечето държави. Сега обаче ще разгледаме отделни нейни модификации, както и други таксономии, които следват различни течения за когнитивната област.

Таксономията на Джо Пол Гилфорд тръгва от описателно-обяснителната представа за функционирането на интелекта. Той разграничава три основни структурни звена:

1. Операции: включва основни интелектуални процеси, използвани от човека. Дават способности за оценка, конвергентно и дивергентно мислене и памет;
2. Резултати: включва съдържанието на интелект, т.е. „това което мислим“ във вид на единици, класове, отношения, системи, преобразувания и следствия;
3. Способи: включва начини за представяне на резултатите като образ и съдържание.

В съдържанието на тези три структурни звена Гилфорд успява да класифицира цели 150 фактора. Всеки един от тях се постулира като независим, но с различна степен на независимост, което е и слабата страна в тази теория. Таксономията на Гилфорд не изключва използването си в синхрон с таксономията на Блум.

Таксономията на Андерсон и Красвол е още позната като „модифицирана таксономия на Блум“ и е съвсем нова от 1999г. При тази таксономия отново нивата са шест, но синтезът (наречен „създаване“) е сложен на по-високо ниво от „оценяване“. С други думи творческият елемент е заложен като върхово стъпало на най-високото ниво в процеса на обучение. В тази таксономия се прави ясна разлика между съдържанието на мисленето и процедурите за решаване на проблеми.

Таксономията на Морцано, създадена през 2000г., също е много близка до таксономията на Блум, но малко я разширява. Нивата в нея са възприемане, разбиране, прилагане, анализ, генериране, интегриране и оценяване (т.е. нивото на синтез е разделено на две). В основата на тази таксономия стои т.нар. „Аз-концепция“. Тя включва отношения, убеждения и чувства, определящи мотивацията на учениците към изпълнение на учебните задачи. За нивото на мотивация се отчитат важност и ефективност на учебния материал, както и факторът „емоции“.

Таксономията на Кратуол вече не е свързана с познавателната област, а със сферата на емоциите в учениците, т.е. т.нар. „афективна таксономия“. Тя определя пет основни нива:

1. Възприятие: определят се стимулите на ученика да възприема информацията;
2. Реагиране: разглеждат се реакциите на ученика спрямо възприетата информация;
3. Усвояване: поставяне на лична оценка и обобщаване на възприетата информация;
4. Организация: систематизиране на възприетите ценности и организирането на информацията за тях в единна структура;
5. Разпространение: равнището на усвояване на ценностите, при което те определят устойчиво поведение на индивида и създаване на концепция за живота като цяло.

Таксономията на Д’Ено се характеризира с т.нар. „операционен подход“. При нея обучението се развива по много добре описани точни и ясни критерии. Именно точното описание на целите е основополагащо при нея. Всеки урок трябва да има точно определена и ясно дефинирана цел. При тази таксономия се използва максимална конкретика и всичко се разглежда в голяма дълбочина до най-малки детайли. Тя определя четири основни групи, които са водещи в обучението:

1. Дейности на ученика: запомняне и възпроизвеждане на информация, използване на алгоритми, приложение на правила и решаване на проблеми;
2. Образователно съдържание: структурата и взаимовръзките на информацията, която се предава на ученика;
3. Степен на интеграция: възможностите за практическо приложение на придобитите знания и умения, както и бързината и ефективността на тяхното прилагане;
4. Критерии за успех: точно, ясно и безпристрастно оценяване на успеха на ученика в учебния процес.

При всички случаи използването на горните таксономии при дефинирането на учебния процес е доказало, че дава положителен резултат. Така можем смело да твърдим, че таксономиите се формират като „скелет“ на педагогическата наука. Те ни посочват начините за структуриране и преструктуриране на учебния процес така, че той да бъде по-ефективен.

Използвана литература:

[1] Поли Рангелова – Таксономията на Блум

[2] Blooms taxonomy Wikipedia

[3] Анета Дойчева – Записки по дидактика

[4] Христо Туджаров – Таксономии в обучението