C, PHP, VB, .NET

В Бангладеш около 20% от територията на страната страда от тежки наводнения по време на мусоните. Говорим за период от началото на месец юни до средата и понякога дори до края на октомври. В по-критични ситуации понякога се стига и до над 70% потопена територия. Бедствията от наводненията по това време на годината са много чести.
Можете да си представите колко тежко е за живот на хората от такива райони. Очаквано те не строят масивни постройки, които могат да бъдат унищожени ако се потопят под вода, а по-скоро живеят в леки колиби, които могат лесно да бъдат възстановени за кратко време. А какво се случва с училищата?

Логично и очаквано, те масово не работят в периода, в който са потопени под вода. Понякога дори училището да успее да отвори, много деца все още не могат да достигнат до него, защото пътищата са непроходими. Това води до сериозно изоставане на децата от наводнените региони и те трудно наваксват с учебния материал спрямо останалите връсници. Много от тях отпадат от училище и остават неграмотни.

Този проблем привлича международното внимание. Създава се фондацията Шидхулай Сванирвар Сангстха, която се включва с набиране на средства, за да подкрепи тези деца. Тръгват с идеята, че ако децата не могат да отидат до училището, училището ще отиде при децата.

През 2002 г. за първи път се показва концепцията с първата училищна лодка. Постепенно се формират цели 20 плаващи училища (всяко с по няколко лодки). Говорим за плавателни съдове със соларни панели на покривите, в които могат да се обучават до 30 ученици. Някои от тях са оборудвани с традиционни чинове, дъска за писане от страна на учителите и имат лаптоп с проектор, а други са направени като спортни площадки с различни уреди за тренировка (доколкото се може функционални физкултурни салони). Лодките са буквално с функция 2 в 1 – те са не само училище, но сами и училищен „автобус“, защото минават по къщите и сами събират децата.

Всяко училище предоставя обучение само от I-ви до V-ти клас. Учи се интензивно между два и три часа на ден през шест дни в седмицата. Обучението е на смени – дневна и вечерна, като вечерната е основно за децата, на които през деня се налага да работят, за да се изхранват семействата си. Освен основната грамотност – да четат и пишат – обучението е фокусирано предимно върху прагматични за ежедневния живот в тези райони знания, като например как да се пречиства питейна вода, ефективно отглеждане на различни земеделски култури, и др. Понякога към такива обучения се привличат и възрастни хора.

След часовете на децата се раздават книги и учебни материали, с които да могат да учат вкъщи. Понеже често им се налага да пишат домашните си вечерно и нощно време, а същевременно нямат никакво електричество, от училището им осигуряват и фенери с презареждаеми батерии, за ги използват като нощна лампа. Най-дорите ученици получават такива фенери със слънчев панел за зареждане на батериите като подарък във вид на стипендия.

До 2015 г. през програмата са преминали обучение 70000 ученици. Към днешен ден вероятно вече са над 100000.