C, PHP, VB, .NET

Педагогиката е съвкупност от научни понятия и твърдения свързани с възпитанието, обучението и образованието, които са доказано ефективни в практиката. Педагогическата наука се занимава със структурирането и систематизирането на тези понятия, теореми-свойства и теореми-признаци. Думата „наука“ в случая е изключително важна, защото тя еднозначно определя педагогиката като област на човешката дейност, в която се разработват и систематизират именно теоретически знания.

Основната дейност, с която се занимава педагогиката, е образователната. С други думи именно практическото приложение на теорията, разглеждана в педагогиката, е отговорно за изграждането на личността на учениците и предаването на натрупан опит и знания от по-старото към по-младото поколение. Педагогиката е социално-отговорна наука, чиято дейност е насочена главно към благото на всички индивиди в обществото. Прочети още…

.

Има много различни подходи за класификацията на хората според техните психични особености. Обикновено разделението се прави чрез оценка на реакциите на даден човек при определени ситуации, чрез която се описват чертите му. Стандартно моделите, които се съставят в психологията са двуполюсни. Например можем да оценяваме невротичността на даден човек като съпоставим неговите невротични черти спрямо средното ниво, определено от другите хора, и по този начин да го „поставим“ в групата на „силно“ или „слабо“ невротичните. Друг пример е стеснителността – един човек можем да го определим като силно или слабо стеснителен спрямо средното ниво на стеснителност на всички хора. Естествено такива крайни разделения на само две групи са груби – в действителност обикновено имаме едно нормално разпределение на резултатите спрямо тестовете и статистически може да се определят много по-тясно специализирани групи. Колкото по-конкретно успеем да оценим даден човек, толкова по-добри резултати ще имаме в общуването си с него. Прочети още…

.

Нека започнем тази тема с основните дефиниции на понятията:

• Умение: Извъшване на дейност, основана на знание и опит, с цел постигането на резултат;
• Навик: Умение, придобито чрез многократно повторение, което човек върши без да се замисля;
• Привичка: Извършване на дейност, основана на знание и опит, без да има очакван резултат;
• Професионална способност: Извършване на сложна дейност, чрез комбинация от прости или сложни умения, базирани на научни знания.

Успешното еднократно извършване на сложна дейност, с която е постигнат добър резултат, е много вероятно все още да не е изградено умение. За умение може да се говори тогава, когато човек успява да извърши успешно тази дейност отново, без да регистрира допълнителни затруднения и без да допуска грешки. Допускането на много грешки е естествено в процеса на формирането на умения. Обикновено уменията не се формират бързо, а изискват множество упражнения. Прочети още…

.

В село Стубел, монтанско, има едно малко, но прекрасно и що годе добре поддържано паркче. Намира се зад училището – голяма двуетажна, но за съжаление запустяла сграда. Децата отдавна се налага да ходят с автобус до града. Прочети още…

.

Миналата седмица бяхме на село с баща ми и Милена. В двора си заварихме две нови женски кученца. Майката Рита и бащата Бруно са кучета на съседа ни. Бебетата бяха на два месеца и леко приличаха на ротвайлерчета: Прочети още…

.

Днес решихме да се качим отново на Витоша покрай рекичката по пътя за Плана. Останах изненадан като видях, че на популярното място за „полянка парти“ на Филип Вукадинов (мой съученик) някой се е заел да прави беседки: Прочети още…

.

Едно мащабно изследване на Леон Фестингер свързано с рефлексивните позиции на преподаветели и студенти по време на лекция ни показва доста интересни резултати. Направено е анкетно проучване сред преподаватели и студенти от различни дисциплини, чрез което се оценява удовлетвореността от лекцията в различните ѝ етапи – мотивиране, рефлексия, интерполация, фиксиране и интеграция. Най-стряскащи са данните за началото на лекциите – преподавателите смятат, че са успели да изострят вниманието на 80% студентите си чрез встъпителните си думи, докато забележете само 20% от студентите изразяват удовлетвореност от тях. Тази разлика в самооценката на преподавателя и оценката на студентите е много голяма! Прочети още…

.

Според модерната теория за развитието и саморазвитието на човека, личността е продукт на три фактора – биологичен, социален и волеви. Първите два отдавна са добре познати на всички и често са дискутирани и осъзнавани дори от неспециалисти. Третият все още подлежи на сериозни дискусии. Прочети още…

.

От статията лекции и упражнения споменахме, че университетската лекция трябва да обхваща точки 1, 2, 3 и 5, а упражнението стъпка 4 от шестстъпковата последователност на класно-урочната система, описана в статията форми на обучение. Нека си ги припомним:

1. Подготовка за усвояване на нови знания;
2. Въвеждане на нови понятия;
3. Изучаване на въведените понятия;
4. Практическо упражнение на изучените знания;
5. Систематизирането на научените знания.

Последната шеста стъпка беше „оценяване“, която във висшето образование обикновено е изнесена извън обхвата на лекциите и упражненията в отделени изпити, като само частично се засяга от т.нар. „текущ контрол“.

С цел да се получи т.нар. „системен ефект“ е добре да се разгледа и психологическата структура на отделните лекции и семинарни упражнения. За целта ще използваме следния модел на последователност от стъпки: Прочети още…

.

В училищното образование от учителите се изисква да предават готови знания на своите ученици. Разбира самите учители трябва да бъдат много добре информирани за научните новости свързани с техния учебен предмет. Когато преминем в сферата на висшето образование това изискване се запазва – и хабилитираните и нехабилитираните преподаватели трябва да са „в крак“ с научните новости и от тях се изисква да предават тези знания на своите студенти. При тях обаче се добавя една допълнителна задача – развиване на научна дейност. Прочети още…

.