C, PHP, VB, .NET

При ръчната обработка на запитванията на клиентите, абоната обикновенно звъни на номер, на който не е монтиран факс. Сътрудника приема заявката, намира нужния документ, отива при факс апарат, свързва се с абоната отново, и му изпраща съобщението. Загубата на време, в това число от бавната повторна връзка, е много голяма. Дори когато в линията има включен факс, не всеки абонат, особено от друг град, или друга държава, може да чака достатъчно дълго, до намирането на нужния документ. Прочети още…

.

„Бебешкият фитнес“ е събирателно понятие за всякакви играчки, които стимулират физически усилия при бебетата. Има специализирани „уреди“, които предоставят комплекти от такива. Ние се сдобихме и с такава поредна екстра в дома ни: Прочети още…

.

Факс сървърът е компютър, оборудван с множество специализирани факсимилни платки (обикновено дори многоканални), и интегриран с локалната изчислителна мрежа. В сравнение с група от няколко автономни факса, той има редица предимства: позволява обмена на факсимилни съобщения с по-високо качество, по-удобно и по-евтино. Прочети още…

.

Обема на информацията разпращана по телефонните мрежи е голям. Това предизвиква интерес не само обичайните автономни факс апарати, а и към системи, оситуряващи автоматизацията на процесите на приемане, обработка, и разпращане на факсимилни съобщения. Идеята за създаване на интегрирани системи с използване на персонални компютри, е осъществена през 1985 година, когато фирмата GammaLink произвежда първата компютърна факсимилна платка (факс модем). Така компютъра се включва непосредствено към телефонната линия, и се превръща в мощен многофункционален телефакс. Прочети още…

.

Стандартния факс апарат може да приема и предава графични изображения, да копира отделни листове, да управлява телефонния указател, да управлява различни списъци за разпращане. Всеки факс се състои от сканиращо устройство, принтер, модем за предаване и приемане, и телефонен апарат. Някои от по-скъпите модели имат и интерфейсна платка за връзка с компютър. Прочети още…

.

Името „факс“ идва от латинското fac simile („направи подобно”), и това е едно чудесно описание. Документът, който ще се предава се сканира с фотоелектрически преобразувател. Изображението се разделя по редове на точки (всяка с размер от порядъка на 0,1 мм). На изхода на скенера се получават електрически сигнали, пропорционални на коефициента на отражение от всяка такава точка. Сигналите попадат на входа на модем (МОдулатор – ДЕМодулатор), който ги превръща в последователност от модулирани сигнали, и по телефонната линия ги изпраща на друг факсимилен апарат. Модемът на приемащия апарат ги демодулира до възстановяване на изображението, управлявайки възпроизвеждащото устройство. Тоест факс машината е нещо като копирен апарат (ксерокс), като разликата е, че четящата и печатащата част много далече една от друга. Прочети още…

.

През 1987 година, ITU-T приема стандарта Т.6 за факсимилните апарати Група 4. Същественото при това нововъведение е това, че този стандарт не е обратно съвместим с по-старите групи 1 и 2, защото не може да работи през обикновенните аналогови комутируеми телефонни линии за общо ползване, а може да работят само с цифров сигнал. Апаратите от тази група могат да работят с три нива на разделителната  способност: 200, 300, или 400 точки/инч, и дават много добро качество, като могат да предават и цветни изображения. Недостатъкът е, че се нуждаят от високоскоростни цифрови канали за връзка, като например ISDN или LAN. Скоростта на предаване е висока за времето, по което е приет стандарта – 64 кбит/сек. Една страница от формат А4, се предава за до 30 сек. Прочети още…

.

Апаратите по стандарта Група 3, вече са цифрови а не аналогови, и се отличават от апаратите от групите 1 и 2 принципиално. Това окончателно определя пътя на развитието на факсимилните връзки. Прочети още…

.

През 1966 година EIA (Electionic Industries Alliance) обявява създаването на първия стандарт за факсимилна връзка – EIA Standard RS-328. Факсимилните апарати, работещи по този стандарт, са причислени към така наречената „Група 1“. За съжаление този стандарт не бил приет радушно от всички. Оказало се, че най-големите производители на факсоборудване в Северна Америка не само не се придържали към спецификациите на стандарта, но и използвали различни схеми за модулация на сигнала. По този начин обмена на документна информация между САЩ и останалия свят оставала невъзможна. Прочети още…

.

Кучето Леми (Килмистър) е наследник на другото ни куче Оззи (Озбърн). Има същите оцъклени очи и обратна захапка:

Сестра ми си го взе, защото се премести да живее на ново място и ѝ беше празно без кученце. А това го гледаше има няма цели 7 месеца от витрината на един зоомагазин, преди да се престраши и да го вземе. Късметлия! Прочети още…

.