C, PHP, VB, .NET

Името „факс“ идва от латинското fac simile („направи подобно”), и това е едно чудесно описание. Документът, който ще се предава се сканира с фотоелектрически преобразувател. Изображението се разделя по редове на точки (всяка с размер от порядъка на 0,1 мм). На изхода на скенера се получават електрически сигнали, пропорционални на коефициента на отражение от всяка такава точка. Сигналите попадат на входа на модем (МОдулатор – ДЕМодулатор), който ги превръща в последователност от модулирани сигнали, и по телефонната линия ги изпраща на друг факсимилен апарат. Модемът на приемащия апарат ги демодулира до възстановяване на изображението, управлявайки възпроизвеждащото устройство. Тоест факс машината е нещо като копирен апарат (ксерокс), като разликата е, че четящата и печатащата част много далече една от друга.

Технически, всяка от тези части може да бъде направена по различни начини, и така се появяват многото модели факс машини с различни качества и възможности.

Факсовете се различават най-много по използваните в тях печатащи устройства. Дълго време в миналото най-разпространени бяха тези с термохартия. Конструкцията им е проста, и те са сравнително евтини. При тях обаче хартията е много по-скъпа и с времето избелява, така че за дълговременно запазване на документите, те е трябвало и да се преснимат на ксерокс. С това и технологията за печатане на термохартия е започнала да се спира от масова употреба.

За решаване на проблема, вече се използват технологиите, отработени за компютрите – мастилено-струйни, лазерни, светодиодни принтери, които работят с обикновена хартия. Лазерните и диодните принтери използват по същество еднаква технология, просто лазерния диод с механично сканиране е заменен с неподвижна диодна линийка, която е значително по-надеждна. Такива факсове са по-скъпи, но дават по-качествено изображение. Мастилено-струйните факс апарати пък могат да печатат и цветни копия. При тях обаче консумативите са значително по-скъпи. Цветните лазерни факс апарати пък са значително по-скъпи от останалите и употребата им не е масова.

Протоколите за предаване на факс сигналите по телефонните линии и протоколите в компютърните модеми имат достатъчно сходни идеологии. Това позволява всички подобни съвременни устройства вече да се наричат с универсалното име  „факс-модеми“. Така например с подходящи софтуерни програми, всеки компютър с факс-модем може да се превърне във факс апарат. Собствените изчислителни възможности на компютъра пък му позволяват вече не само да приема и обработва факсимилните съобщения като обикновенни графични файлове, а и да разпознава текст в тях (чрез OCR софтуер), с което да ги класифицира автоматично и т.н. Лесна е и автоматизацията на всички процеси на факс протокола на компютър:

• обмена: разпознаване на типа повикване (гласово или факсимилно);
• приемане и предаване на съобщения;
• създаване на архиви с изображения на документи;
• разпращане на документи по зададени списъци от телефонни номера, или разпращане по локалните изчислителни мрежи;
• показване на документи по заявка от потребителя;
• разпечатване на хартиени копия само на нужните (а не на всички) факс съобщения.

От друга страна вече е лесно във факс апаратите да се вграждат и специализирани компютри.  Така възникват мощни малогабаритни интегрирани системи, които могат да работят едновременно като цветен факс, РС-факс, цветен ксерокс, цветен принтер и цветен скенер.

Скенерите в съвременните факсове, също вече са различни. Освен вградените устройства, има ръчни, и пълнофункционални планшетни скенери.

Автор: Стефан Козаров
Редактор: Филип Петров