* Факс стандарт Група 4
Публикувано на 28 ноември 2012 в раздел Факс.
През 1987 година, ITU-T приема стандарта Т.6 за факсимилните апарати Група 4. Същественото при това нововъведение е това, че този стандарт не е обратно съвместим с по-старите групи 1 и 2, защото не може да работи през обикновенните аналогови комутируеми телефонни линии за общо ползване, а може да работят само с цифров сигнал. Апаратите от тази група могат да работят с три нива на разделителната способност: 200, 300, или 400 точки/инч, и дават много добро качество, като могат да предават и цветни изображения. Недостатъкът е, че се нуждаят от високоскоростни цифрови канали за връзка, като например ISDN или LAN. Скоростта на предаване е висока за времето, по което е приет стандарта – 64 кбит/сек. Една страница от формат А4, се предава за до 30 сек.
Сканирането на изображението е по цифрови методи, докато в предишните групи – по аналогови. Факс съобщението е растерно (от точки). При предаването данните се компресират, което позволява намаляване на файла с 80 до 90%. Грешките не се коригират, т.е. няма 100% достоверност на получената информация. Повредените редове от точки (не букви) се пропускат, или се отпечатват „както са дошли”. Смята се, че малки грешки в рисунката или текста, не са критични.
Съществува режим за работа, наречен "смесен", в който текста се предава като данни, а графичните изображения – в растерна форма. Това позволява увеличение на скоростта, но може да доведе до различно форматиране на приетия документ, защото текста ще бъде отпечатан с някой от наличните шрифтове на машината, а не какъвто е в оригиналния документ.
Приложението на апаратите от Група 4, се концентрира главно към интеграцията на факсимилните връзки с другите видове връзки за предаване на съобщения. Вътре в стандарта, има три класа факсимилни апарати, според работните им характеристики. Терминалите Клас 1, могат само да предават и приемат факсимилни съобшения. Терминалите Клас 2 могат да получават телекси (текстовите съобщения между факсимилните апарати), или смесени съобщения. Терминалите Клас 3 могат да създават, предават, и приемат съобщения от всякакъв вид.
Практиката обаче показала, че възможностите на апаратите от Група 3, напълно задоволяват потребителите, и стандарта на "Група 4" практически не допринесъл до съществено приложение на пазара. Поради това факсовете от Група 4 практически не се използвали, освен например при децентрализираното печатане на вестници. Първоначално повечето специалисти предрекли крах на тази технология, вероятно е свързан с това, че потенциалните ѝ достойнства (като предаването на цветни изображения и високата скорост на обмена), се реализират по-лесно и по-евтино на базата на компютърните технологии (като например електронната поща), а освен това мрежата ISDN, към която са ориентирани факсовете от Група 4, така и не получавала глобално разпространение. Нямало и икономически стимули за преминаване на този стандарт. Към 1995г. статистиката сочи, че от 45 милиона факс апарати в САЩ само 20 000 са били от Група 4.
Въпреки това стандарта не е "умрял", даже напротив - в днешно време се използва. Понеже цифровата телефония навлезе масово по целия свят, а скоростите се увеличиха, в днешно време се срещат достатъчно много апарати от Група 4. Въпреки това по-разпространени си остават апаратите от Група 3.
Автор: Стефан Козаров
Редактор: Филип Петров
"... 400 точки/дюйм..."
От кога не бях виждал тази мерна единица :)
Да споменем че инч = дюйм = цол, нали?
Дюйм е холандската марка за “три ечемичени зърна”. В последствие е стандартизирано да бъде точно равно на 25,4мм, което е и равно на един инч.
Цол пък е немската дума за инч.
Трите думи са напълно взаимозаменяеми. В съответните страни си използват тяхната дума. Само у нас нещата са омешани. Вероятно за първи път германци са ни показали стандарт за тръби, с което ние сме приели цолове. Очевидно за първи път американци са ни показали компютърен екран и са въвели понятия като “разделителна способност” и ние сме го приели като “точки на инч”. При оръжията пък, незнам как и защо, но е прието калибъра (италианска дума) да се измерва с холандската единица дюйм (30 калибър е 0,30 дюйма, 40 калибър е 0,40 дюйма и т.н.).
Защо в статията Стефан го е описал с “дюймове” не знам. Нероятно е свързано с нещо, което е прочел на руски език, но това е само предположение. На мен ми направи впечатление, но знаех думата и реших да го оставя така. Но като обърна внимание, мисля че ще е по-добре да я редактирам и да го напиша с инчове, защото наистина звучи странно :)