C, PHP, VB, .NET

Апаратите по стандарта Група 3, вече са цифрови а не аналогови, и се отличават от апаратите от групите 1 и 2 принципиално. Това окончателно определя пътя на развитието на факсимилните връзки.

Цифровите апарати разглеждат изображението като набор от дискретни елементи – пиксели. Всеки пиксел може да е черен (съответства му двоична единица), или бял (двоична нула), промеждутъчни полутонове няма. В резултат на цифровите преобразувания се получава последователност от единични елементи (двоичен код), и затова скоростта на предаване на факсимилната информация вече се мери в количеството битове за една секунда (бит/сек). Последователността от двоични цифри, получена при обработката на изображението, може да бъде компресирана, предадена по канала за връзка, и проверена за грешки чрез произволен метод, използван в модемите.

Използването на цифрови сигнали, значително увеличава скоростта и качеството на предаваната черно – бяла  информация по обичайните телефонни линии – от обикновенна текстова, до пълноценна графична.

Стандарта за факсовете Група 3, първоначално е определен от рекомендацията ITU-Т Т. 4 през 1980 година. Отначало в тях са използвани модеми по стандарта V.27 ter, които предават сигнала със скорост 2,4 или 4,8 кбит/сек. Този стандарт е модифициран два пъти – през 1984, и през 1988 година, при което скоростите на предаване са увеличени по модемните стандарти до V.29 – 7,2 или 9,6 кбит/сек. Редакцията на стандарта от 1990 година включва модемния стандарт V.33, в който са одобрени и схемите на кодиране за апаратите от Група 4. В средата на 90-те, модемите по стандарта V.17 достигат скорости 12 и 14,4 кбит/сек. И накрая, в края на 90-те са въведени модемите V.34, чиято скорост на предаване достига 28,8 кбит/сек. Благодарение на компресирането на данните, страницата се предава за между 30 и 60 секунди при по-бавните модеми, а при по-бързите за между 15 и 30. При влошаване на качеството на връзката, апаратите автоматичнто преминават в авариен режим, и намаляват скоростта на предаването.

По стандарта Група 3, са възможни две степени на разделителната способност: Standard (1728 точки по хоризонталата и 100 точки/инч по вертикалата), и Fine, с два пъти повече вертикални точки, което дава разделителна способност 200х200 точки на инч, макар и да намалява скоростта два пъти.

Апаратурата от Група 3, която работи през комутируемата телефонна мрежа за общо ползване, трябва да използва сигнали за модулация, „скрамблиране“, корекция и синхронизация, определени от препоръката V.27 ter. За работа по отделните канали или комутируемите мрежи с високо качество, тези сигнали трябва да са по стандартите V.29, или по-високи.

Автор: Стефан Козаров
Редактор: Филип Петров