C, PHP, VB, .NET

В задачите в статията „по-голямото от две произволни числа„, както и в статията „двойни условия„, използвахме събития с еднаква вероятност. Тоест вероятността да бъде избрано конкретно произволно число и от двамата участници беше една и съща. Сега ще демонстрирам същите задача, но този път вероятностите за избор ще бъдат различни. Прочети още…

.

От известно време съм махнал атрибута rel=“nofollow“ от връзките в тялото на коментарите. На първо време искам да се застраховам, че лично мен никога не ме е вълнувало сериозно моето лично участие в търсачките. По тази причина нито имам „blogroll“, нито искам да участвам в „размяна на връзки“ или да карам хора насилствено да слагат връзки към моя сайт без нужда, нито пък искам да „спамя“ където и да е. Винаги съм бил и ще продължа да бъда привърженик на принципа да се слагат връзки тогава, когато трябва и се сметне за необходимо, а не просто заради „SEO“. От друга страна дълбоко уважавам нуждата на чужди сайтове да се индексират добре в търсачките и аз самия не бих искал да вредя на това по никакъв начин! В този смисъл подкрепям връзките, които казват „това е полезна информация, свързана с темата“. Прочети още…

.

Задача 1. На шахматната дъска Иван избира произволен квадрат 2×2 и едновременно с това променя цвета на четирите му полета (от бял в черен и обратно). Възможно ли е след няколко такива операции на дъската да остане само едно черно поле, а останалите да са бели? Прочети още…

.

В дискусията под една статия в блог (*) стана дума за това „какво е наука“. Аз естествено дадох тривиалното определение, че „науката е сбор от целенасочено добити от практиката и в последствие систематизирани и обобщени знания“. Естествено това съвпада с традиционния модел на натрупване на научни знания, а именно от емпирични, през теоретични, фундаментални, практични и развойни изследвания.

С тази дефиниция се вижда, че науката винаги се развива на базата на натрупан практически опит, за да решава стари проблеми по нов начин или да търси решения на нови проблеми от науката или практиката. С една такава теза елементарно се достига до заключението, че науката винаги пряко или косвено се захранва от практиката, т.е. винаги е нужно първо да има наличен практически проблем, а чак след това може да бъде направено научно откритие. Аз вече писах за това в статията си връзката между наука и практика, където съм описал модела като „практически проблем -> научен модел -> научно решение -> практическо решение“. Важно е да се отбележи, че по-нататък ще говоря за научни открития, които пораждат новости в практиката. Естествено съществуват и научни открития обслужващи чисто абстрактни знания вътре в самата наука – те също са плод на практически опит, но нямат практическо приложение. Тях обаче няма да ги разглеждам в настоящата статия.

Породи се обаче ответна реакция на друг читател на блога – Светослав Антонов, който съвсем логично и разумно даде следните примери, които определи като „случайни научни открития“: Прочети още…

.

Задача: Имаме фиксирана координатна система Oxy в равнината. Каква е вероятността центъра на координатната система да попадне вътре в произволен триъгълник? Прочети още…

.

Задача: Имаме фиксирана координатна система Oxy в равнината. Каква е вероятността кръг с произволен център и произволен радиус да съдържа центъра на координатната система?

Решение: Нека първо разгледаме положението на центъра на координатната система и центъра на кръга. Радиус векторът е r: Прочети още…

.

Задача: Дадена е окръжност „k“ с радиус R=1. Върху тази окръжност са избрани три произволни точки, които взимаме за върхове на триъгълник. Каква е вероятността произволна точка от кръга „k“ да попадне вътре в триъгълника? Прочети още…

.

Днес получих забавен e-mail от Господари на Ефира. Изглежда съм ходил някога на сайта gospodari.com и съм се регистрирал. Сега хората ми пожелават „Весели Празници“… по много интересен начин. Е-mail адресите на всички получатели са вкарани в TO: Прочети още…

.

Задача 1: Транспортна фирма е обхванала София по посока изток-запад в следните груби региони: Младост (M), Център (C) и Люлин (L). От поръчките, които фирмата получава в M 50% от доставките са за M, 20% са за C и 30% са за L. От поръчките в C 10% са за M, 40% са за C и 50% са за L. От поръчките получени в L 30% отиват в M, 30% в C и 40% са за L. Прочети още…

.

Днес в Българска Академия на Науките в Институт по Математика и Информатика, секция „Обучение по Математика и Информатика“ имаше отчетна сесия. За съжаление присъствах за съвсем малко. Един от докладите обаче ми хареса – този на Йорданка Горчева на тема „Математическо моделиране на избори“. Всъщност тя показа методически как тази тема да се разисква в клас с ученици така, че да породи интерес към математиката. Аз тук ще се огранича само с чисто забавната част от тази математика, а именно – парадоксите, както също така ще дам и реален практически пример. Прочети още…

.