C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Налягане на гумите

Публикувано на 08 януари 2011 в раздел Лада Нива.

Поддържането на правилно налягане в гумите на автомобила е изключително важно едновременно за стабилността на автомобила на пътя, както и за „живота“ на самите гуми. Ако гумите са по-меки отколкото трябва, то гумите ще се износят неравномерно в краищата си, а ако са твърди, то ще се износят предимно в средата. Допълнително с това, особено при твърди гуми, се намалява сцеплението с пътя, а от там се появяват проблеми със спирането – например известният „аквапланинг ефект“ при преминаване през локва се засилва неимоверно.

1. Мека и твърда гума:

По-меките гуми винаги дават „по-мека возия“. При преминаване през неравности по пътя гумата „поема“ част от удара и помага сериозно на ходовата част. За сметка на това при попадане в по-сериозна дупка е възможно гумата буквално да се пръсне, като се прекълца между остър ръб от пътната настилка и джантата. Също така проблемът „подбита джанта“ е типичен при каране с по-меки гуми. Обратно – по-твърдите гуми осигуряват по-твърдо возене. Гумата поема много по-малко енергия от ударите, а те отиват директно по ходовата част на автомобила. Затова и усещането при водача е, че колата му подскача все едно кара каруца.

Важно е все пак да се отбележи, че по-твърдите гуми пестят гориво (малко, но пестят, защото се получава по-малко триене с пътя по време на движение). Затова при каране по хубави пътища (например по магистрали, особено в чужбина) е допустимо гумите да са по-твърди от нормалното. Шумът в тези ситуации също намалява. Напомням, че спестеното гориво най-вероятно ще го преизплатите чрез по-скорошно купуване на нови гуми, но това е положението.

Когато става дума за нормално ползване на автомобила е ясно, че гумите трябва да се напомпят точно толкова, колкото трябва. Последното особено силно важи за каране „извън пътя“, където неравностите по пътя са много и тежки. Тогава „колко да напомпим гумите на автомобила“? Отговорът на последния въпрос се намира в инструкциите за употреба на автомобила.

2. Общи положения според типа автомобил:

Налягането в гумите зависи едновременно от типа и размера на гумата, тежестта и типа на колата, както и не на последно място от начина на експлоатация. Обикновено информация за препоръчителното налягане на гумите има написано на вратите на автомобила или от долната страна на капака. Ако не там, то даже по-добре разгледайте книжката с инструкциите от производителя или прочетете в интернет. Най-общо и грубо мога да кажа, че има следната зависимост:

  • Леки автомобили с двигател отпред – Като правило се използват предимно в градски условия, т.е. търси се „точното налягане“. Обикновено препоръчваното варира между 2.0 и 2.2 бара. Като правило задните гуми се поддържат малко по-меки от предните (това намалява друсането и задните спирачки помагат правилно при спиране). Последното не важи ако колата се използва често за возене на тежък багаж или хора;
  • Леки автомобили с двигател отзад – Понеже тежестта на двигателя обикновено е сериозна, но това частично се компенсира от тежестта на шофьора, спътника му отпред както и евентуален багаж под предния капак, то обикновено гумите на преден и заден мост се държат с равно налягане. Отново предписанията варират между 2.0 и 2.2 бара. Такива леки автомобили с двигател отзад в днешно време почти няма;
  • Спортни автомобили – Те естествено се използват предимно по хубави „бързи“ пътища. Вече споменах по-горе, че при тях налягането на гумите следва да е по-високо. Попринцип и „балона“ на гумите при тях е по-малък, следователно проблемът от „прекълцване на гума“ и „подбиване на джанта“ е много по-голям, отколкото при нормалните автомобили. Поради високите скорости загряването на гумата е по-голямо, затова е важно да се пълнят и с правилен газ (азот). За това ще говоря по-надолу;
  • Комби/баничарки/лекотоварни – Обикновено също се движат в границите 2.0 до 2.2 на предните гуми, но при тях задните гуми се поддържат по-твърди – в обхват от 2.2 до 2.4 бара. Причината е ясна – обикновено се вози тежък багаж, който „сплесква“ гумата повече и съответно, за да има правилно стъпване на грайфера трябва да е по-твърда. Ако колата се ползва често без багаж, то обикновено налягането на задните гуми се намалява до това на предните;
  • Бусове/товарни автомобили – При тях естествено проблемите нарастват значително, защото и товарите силно варират. При тежкотоварните автомобили например предписанията зависят почти изцяло от употребата и тонажа на натоварения багаж. Затова и тук „универсална рецепта“ не може да има.

Дебело подчертавам, че трябва да спазвате съветите на производителя, а не горните „общи положения“ дадени от мен. Това, което съм дал, е просто ориентировъчно. Освен това, както със сигурност забелязахте, е много важно „колко товар возите“. Ако например сте сложили метанова бутилка в багажника отзад, то със сигурност задните ви гуми трябва да се поддържат по-твърди с около 0.2 бара от предписанието. За газова бутилка може да дадете 0.1 бар отгоре.

3. Нестандартните гуми при джиповете:

Сега ще говоря основно за джипове – при тях нещата не са по-различни от тези при леките автомобили, що се отнася до „неоффроуд“ употреба. При джиповете обаче ние сами си докарваме допълнителни проблеми, защото често използваме нестандартни гуми – обикновено по-големи в диаметър, понякога по-тесни или по-широки. Някои хора си повдигат (лифтват) колите, режат калници и слагат гуми с много по-големи диаметри от стандартните допустими. Аз например за около година карах моята Лада Нива с гуми по-големи с 5см в диаметър от стандартните, което повдига колата с 2.5 сантиметра във височина. Това променя ли изискването за налягане? Отговорът на този въпрос е положителен. Правилото е, че по-голямата гума изисква по-високо налягане.

Забележка (благодарение на mertol от коментарите): В горния текст под „по-голяма гума“ става въпрос за по-голяма височина на гумата (което е полезния „тунинг“), а не по-голяма ширина (което за нашите географски ширини е дискотечния)! По-голямата като височина гума при един и същи протектор изисква по-голямо налягане. Ако заедно с височината се увеличава и ширината на протектора, то това изискване отпада.

4. За Лада Нива:

Как стои положението при Лада Нива? АвтоВАЗ дават следните предписания за стандартни размери гуми (тип гума: налягане на предни гуми/налягане на задни):

  • 175-16/6,95-16 85Р: 1.80/1.70 бара;
  • 175/80R16 88Q: 2.10/1.90 бара;
  • 185/75R16 88Q,S: 2.10/1.90 бара;
  • 195/70R15 92Q,T: 1.90/1.90 бара;
  • 205/70R15 95Q,S,T: 1.90/1.90 бара.

Горните означения преди налягането означават какъв е типа на гумата. Първата цифра е ширината на протектора (в милиметри), втората е ширината на „балона“ като процент от ширината на протектора, R означава „радиална“, а третото число е диаметъра на джантата. Стандартно Лада Нива се продава с вторите или третите от изброените видове гуми, т.е. стандартно идва с 16 инчова джанта. Следващото число е „индекс за товароносимост“. Те са следните: 85 — 515 кг, 88 — 560 кг, 92 — 630 кг, 95 — 690 кг. Най-простичко казано ако карате с гуми 185/75/R16 (с каквито карам аз сега), то максималната маса на натоварване не трябва да е над 560*4 = 2240 килограма. Това е съвсем нормално, понеже Лада Нива попринцип тежи 1210 килограма и максимално допустимото натоварване е с допълнителни 400кг, т.е. общо 1610. Дори някой ентусиаст да я претовари два пъти над допустимото и да „сплеска пружините“ (случва се често, когато хората си возят дърва за зимата), то гумите няма да експлоадират. Последните букви пък означават „максимална скорост“ за гумата и са следните: P — до 150 км/ч, Q — до 160 км/ч, S — до 180 км/ч, T — до 190 км/ч.

Аз в момента карам със 185/75/R16 88Q руски гуми. Винаги си държа налягането на предните гуми на 2.1 както е по предписание. Понеже обаче имам газова бутилка под багажника, както и често си карам 40-50 килограмов багаж и понякога 45 килограмово куче отзад, то държа задните си гуми „една идея над предписанието“, т.е. 2.0. С предишните гуми обаче (235/70R16) се наложи да ги помпам до 2.3/2.2 бара.

5. Налягането на гумите според терена:

Сега преминаваме в режим „извън пътя“. Там нещата още повече се усложняват. Като правило по мека почва (в която се затъва) меките гуми помагат. Например върху пясък (виждал съм газари да карат на плажа) движението е възможно само с почти напълно спуснати гуми – иначе колата просто се закопава. Обратно – по „чукарите“, където има много остри камъни и големи дупки, гумите трябва да са по-твърди. При всички положения обаче стандартното налягане на гумите върши работа в общия случай и почти навсякъде.

6. С какъв газ да напомпим гумата?:

Отговорът е еднозначен – най-добре е с азот! Азотът не си променя обема при промяна на температурата, докато въздухът (въпреки, че в по-голямата си част съдържа азот) при загряване се разширява. Така, особено когато караме бързо, гумите се загряват, а от там налягането в тях се повишава ако сме ги напомпили с обикновен компресор и въздух. Реално обаче повишението е незначително, освен ако не карате самолет, формула 1 или друга състезателна кола. Така проблемът от тази гледна точка е достатъчно малък, защото бързо се кара обикновено по хубави пътища, а вече споменах по-горе, че по такива дори е допустимо карането с по-твърди гуми с цел някаква малка икономия на гориво. Лятото, при високи температури, този ефект на прекалено напомпана гума заради температурно разширение може да се появи и в обикновени градски условия. При всички положения обаче разликата е от малка към незначителна.

Друго предимство за азота е, че не може да се възпламени, за разлика от въздуха в който има кислород. При продължителни спускания с натисната спирачка (тежка грешка на много начинаещи шофьори е да спускат колата по инерция вместо на скорост и съответно често и продължително да натискат спирачката) е възможно да се запали феродото на спирачките, а от там дори да се възпламени самата гума (натоварванията и температурите са много високи). Ако тя е пълна с въздух ефектът на горене ще бъде подпомогнат значително и може да се стигне дори до експлозия. Ако гумите са пълни с азот това няма да се случи толкова лесно или поне не толкова „ефектно“ – гумата пак ще бъде спукана, но изтичащия от нея азот ще пречи на горенето. Тъй или иначе в тези случаи запалването на спирачките е достатъчно тежък проблем (в един момент разбирате, че не можете да спрете) така, че имайте едно наум как спускате баирите. Предимството на намопмена с азот гума в случая също е минимално.

Така, че заключението е за типа газ е, че пълненето на гумите с азот е положително, но в никакъв случай не може да се каже, че е задължително. Ползата е незначителна при нормалните автомобили. От тази „екстра“ следва да се възползват предимно собствениците на тежкотоварни или спортни моторни превозни средства. Аз лично на Нивата си помпам гумите сам с въздух чрез компресорче.

7. Симптоми за неправилно напомпани гуми:

Ако колата ви е с двигател отпред (най-вероятно е), то най-лесно се усещат пренапомпани задни гуми. Задницата на колата ви започва да подскача по дупки и неравности. При спиране пък има желанието да „играе“ наляво-надясно. Причината е, че гумите реално вместо да спират (да се трият в асфалта) – подскачат.

Меки задни гуми се усещат много трудно и даже честно казано въобще не се усещат от шофьора. Радиалните гуми не личат кога да напомпани и кога не докато не бъдат натоварени сериозно. Ако не карате тежък багаж/хора и задните ви гуми са меки, то може въобще да не забележите, че задните ви гуми са меки. Джантите на предишната ми кола (Форд Фиеста) бяха много очукани и задните ми гуми спадаха за няколко седмици. Често ми се е случвало да забравя да ги донапомпам и неведнъж съм установявал, че седмици наред съм карал с налягане между 1.2-1.4 бара. Ако не натоварите тежести (хора, багаж) в колата и тя е с предно предаване това реално не е проблем – задните гуми практически просто се търкалят и върху тях няма сериозно натоварване. При джиповете и автомобилите със задно предаване (мерцедес, бмв…) обаче меките задни гуми не са допустими дори да няма натоварвания. Затова гумите трябва да се проверяват редовно, дори да не се усеща промяна при возенето.

По-твърдите предни гуми се усещат лесно – по дупките и неравностите по пътя волана започва да се тресе лошо. Возенето става изключително некомфортно за шофьора. Ще се ориентирате бързо.

Меките предни гуми (пак казвам – предполагам, че колата е с двигател отпред) се усещат по-трудно. Колата принципно ще върви по-затруднено, т.е. ще изгуби малко мощност, но реално трябва да познавате автомобила си много добре, за да го усетите. Лятото, при високи температури, обаче меките предни гуми си личат лесно „по звука“. При нормално спиране на асфалт ще чуете характерното свистене, все едно сте спряли рязко. В по-тежкия случай на много меки гуми се виждат и черни следи по асфалта. Всяка черна следа естествено струва определена сума пари :)

8. Митове и легенди:

Най-разпространения мит е, че „гумите се помпят до 2.0/2.2“. Както писах по-горе това е вярно в общия случай за повечето превозни средства, но не винаги и не при всеки автомобил. Недейте да рискувате вашия да се окаже различен и по-добре се осведомете!

Отстрани на гумите ви обикновено е отбелязано „максимално допустимо налягане“ в барове или psi. Много „майстори“ казват, че „гумите трябва да се напомпят с 25-30% по-малко от максималното допустимо“. Всъщност в общия случай тази сметка е добро приближение и води до добре напомпани гуми. Но в никакъв случай не е точна!

Най-идиотският мит е, че гумата трябва да се напомпа докато „на око се издуе“. Той просто обикновено води до неправилни резултати. Някои „умни“ хора дори гледат да напомпят така, че гумата да се издуе така, че да няма сплескване в долната част. Резултатът е, че обикновено карат със силно пренапомпани гуми. При някои типове гуми (например Michelin) това „сплескване в долната част на гумата“ никога не се премахва – някои хора буквално са пръскали гумите при пренапомпване. Затова запомнете – при радиалните гуми външният вид на балона не е фактор!

9. Заключение:

Редовно проверявайте налягането на гумите си и ги напомпвайте според предписанията на производителя на автомобила с леки корекции според начина на експлоатация. Ако не сте сигурни дали са балансирани – минете на реглаж на преден и заден мост. Ако имате възможност – помпайте гумите с азот. И най-важното – не си позволявайте да карате с „галоши“. Износената гума си личи и без да мерите с линийка грайфера. Не позволявайте на някаква си гума да ви отнеме живота на пътя.

 



8 коментара


  1. В дълбока заблуда си и по двете забележки, които отправи. За аквапланинга е важно да имаш максимална контактна повърхност с асфалта. Това се получава при точно напомпани гуми (най-добре) или евентуално меки. Твърдата гума има най-малко контактна повърхност (само в центъра на протектора), съответно „подемната сила“ на водата е по-голяма и колата по-лесно се отлепя от пътя.

    Относно по-голямата гума – разликата не е драматична, но налягането при слагане на по-голяма гума трябва да е по-голямо, защото по формулата за изчисление на PSI (и барове) то зависи от… хъх „sidewall“ (не мога да се сетя как се превеждаше, но това е разстоянието от ръба на джантата до протектора). С еднаква ширина на протектора и увеличавайки това разстояние протектора се „смачква“ повече при иначе едно и също налягане. А след като се е „смачкал“ повече, то гумата все едно е мека – няма най-добрата контактна повърхност.

    Естествено тук може да имаме увеличение на sidewall заедно с ширината на протектора – така наистина гумата е по-голяма във всички отношения (не само височина, а И ширина), а налягането ще остане същото. Само, че кой в днешно време прави такива глупости? Модата на широките гуми (с които колата изглежда „яко за пред дискотеката“) отдавна е минало според мен. Вярно, че „фешън колите“ с „як външен вид“ не са намалели, но аз все пак пиша статии за нормални хора, а те знаят, че в общия случай за нашите географски ширини тесните гуми са по-добри от широките.

    П.С. По втората ти забележка имам чувството, че ти под „по-големи гуми“ всъщност разбираш „по-широки“. Аз разбирам „по-високи“. В този смисъл и ти си прав и аз съм прав. Ще направя уточнение в текста. Мерси за забележката.

  2. mertol каза:

    Намерих 2 неточности в текста:
    1. При по-високо налягане на гумата аквапланинга намалява.
    2. При по-големи гуми трябва по-ниско налягане. По-големите гуми се слагат за да има по-голяма контактна площ с асфалта (и други причини свързани с проходимост), но площта не зависи от големината на гумата, а само от налягането и тежестта с която е натоварена (става въпрос за разумни налягания, не да се спадне гумата до край). Ако напомпаш голямата гума повече от малката се получава че имаш по-големи гуми, но по-малка контактна площ.

  3. Естествено, че по-широките протектори са по-зле при аквапланинг от тесните и естествено, че най-добре с велосипедни гуми в тези случаи. Но това е съвсем друг факт. „Пренапомпана широка гума“ не е „по-тясна гума“ що се отнася до навлизане в локва. Написах нова статия по темата.

    А за слагането на гуми с различни размери от предвидените от производителя си прав, що се отнася до леките градски автомобили. При джиповете обаче си е стандартен и силно желан „тунинг“ :)

  4. mertol каза:

    Tire inflation pressure
    Underinflation can cause a tire to deflect inward, raising the tire center and preventing the tread from clearing water.
    Източник:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Hydroplaning_(tires)

    По-голямата контактна площ действа като сърф и повдига по-лесно колата, идеалното ще бъде да имаш гуми тънки като на велосипед.

  5. Така вече си стискаме ръцете :)

  6. mertol каза:

    Въздуха в гумата оказва определена сила на кв. сантиметър върху цялата повърхност на гумата. Ако умножиш контактната площ по тази сила ще получиш товара върху гумата без значение са диаметъра и радиуса на гумата. Наистина стената ти ще бъде по-смачкана и това е една от причините да не слагаш гуми с различни размери от предвидените от производителя.

  7. mertol каза:

    Предишния ми пост трябва да е „диаметъра и ширината на гумата“

  8. mertol каза:

    Едно допълнение за помпането с азот: Ефекта от гума с азот е нулев ако влезе влага вътре. Водата има още по-непостоянен обем от въздуха при различни температури. Във формула 1 където оптималните температури за гумите са около 100 градуса дори използват различни смеси от газове и имат специални методи за дехидратиране.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*