C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Проблемът с ГМО е само политика и икономика

Публикувано на 01 март 2022 в раздел Политика.

Хората модифицират генетично организми от самото създаване на земеделието и животновъдството. Тоест от древността. Всички живи същества мутират по различни начини през годините. Някои бавно (сложните организми), други изключително бързо (най-простите форми на живот, като например човешки имуннодефицитен вирус), но при всички положения всичко органично го прави. Самите вие го правите. Мутациите са предизвикани основно от заобикалящата среда – организмът се нагажда спрямо средата си така, че да се чувства най-добре и да оцелява най-лесно в нея. Влияе ни и фоновата радиация (тя също е заобикаляща среда). Изобщо всичко тече и всичко се променя!

Когато хората са започнали да отглеждат целенасочено полезни за тях растения, те са променили естествената им среда. Откъсвайки ги от местата, където са в конкуренция с други растения животни, и започвайки да ги развъждат изолирани в изкуствено благоприятни за тях условия, бавно, но сигурно се случва именно нещото, което днес хората масово с уплах (защото не знаят за какво става дума) наричат „генетично модифициране“. Такова е, защото хората са насочили мутацията на определени растения в определена посока на развитие, която не е тази, която е щяла да е естествената при нормалната среда на организма. Примери за това има колкото щете – морковите въобще не са били оранжеви, царевиците са били жалко подобие на днешната царевица, и т.н. Растенията, които ядем днес, са значително по-различни от тези, които са яли предците ни.

В по-съвремени времена хората са форсирали този процес. Започнали са да използват химията, за да си помагат допълнително срещу „вредителите“ – а под вредители всъщност се има предвид… естествената среда. Първоначално са били изпробвани много различни агресивни химикали, които тровят нежелани от хората организми, но не се отразяват по (много) лош начин да полезната за човека продукция. Разбира се постепенно били открити голямо количество такива химични съединения. И разбира се те водили до големи печалби, с което се използвали масово. Проблемът при химическите препарати е, че няма универсална рецепта – всяко растение, дори всеки сорт на различно растение реагира по различен начин на един и същ препарат. Затова по-късно учените започнали да мислят в алтернативна посока като действат и по друг път. Дали могат чрез контролирана мутация да направят организмите по-устойчиви на съществуващи и добре познати химикали?

И ето, че в един момент открили, че йонизиращата радиация доста силно влияе именно на мутациите на живите организми. Така в периода между 1920 г. и 1983 г. по света (буквално навсякъде, където са имали капацитет да работят с радиоактивни продукти, включително в България) са били създавани хиляди генно-модифицирани растения и животни чрез излагането им на радиация и селектиране на „добрите“ мутации на принципа проба-грешка. Огромна част от тези растения ние ядем съвсем спокойно днес и с радост ги определяме като „био“ и „еко“, защото са били отглеждали „без да са пръскани с химикали“. Това „био“ и „еко“ разбира се е пълна маркетингова заблуда, защото всеки сорт растение потенциално може да се отглежда без пръскане с никакви химикали – просто продукцията на земеделския производител ще бъде по-малка. Това впрочем е и причината продуктите по био/еко щандовете да са по-скъпи – не е защото са по-хубави или по-различни, а просто защото когато не се пръскат, дават по-малко добив и съответно производителят вдига цената. Защо го наричам заблуда? Защото препаратите за увеличение на добива на продукцията изобщо не са опасни за здравето на хората. Тук обаче исках да акцентирам върху нещо друго – това, че някой продукт е брандиран като „био“ или „еко“ по никакъв начин не означава, че не е генно-модифициран. Напротив, повечето такива продукти, които купувате, нямат нищо общо с „диви“ растения. Изобщо не са – те са си същите добре познати и развити от човечеството къде чрез селектиране, къде чрез облъчване с радиация специални сортове.

Подобно е положението и при животните – когато се инжектират с лекарства, заболяват по-малко и живеят повече, което значи по-голяма продукция. Изобщо ако вие днес кажете, че дадено растение се отглежда във ферма и е „от сорт…“, а твърдите, че не е ГМО, това е почти сигурно пълна ваша заблуда. Много малко са растенията, които ядем масово днес и са останали непроменени поради човешка намеса от древни времена. Повечето, даже почти всички, са мутирали сериозно спрямо своите оригинални прародители и основен виновник за насоката, в която са го направили, е бил човека. Инак те тъй или иначе са щели да се променят някак, но именно хората са тези, които са ги форсирали да се променят по точно определен начин, който ни харесва. Това е генното модифициране.

Това, което хората днес разбират под „ГМО“ и което ги плаши, е резултат от едно изследване през 1983 г., в което учени успели да пренесат конкретен ген от едно растение на друго – нещо, което се нарича „трансгенетика“. То не е нищо друго, освен създаване на много по-точен метод за предизвикване на мутация спрямо масово използвания с йонизиращата радиация. Така е станало възможно, вместо да се правят хиляди тестове върху растения и животни, след което да се селектират позитивните резултати на принципа „проба-грешка“, да се постигне също толкова добър резултат със значително по-малко опити и съответно значително по-малко средства.

Така е, но си имаме „анти-ГМО“ кампания. Тя ни плаши, че ГМО е някаква отрова и е опасност за човечеството. Да, напълно вярно е, че генното модифициране би могло потенциално да бъде използвано и за лоши цели. Например това може да е биологично оръжие, както и всички онези плашила, за които няма как да не сте чули от мащабната анти-ГМО реторика. Всички те обаче са буквално нулева причина за забраната на ГМО. И ще дам примери по аналогия защо е така. Азотните торове могат да се използват за произвеждане на бомби, но това не е причина да се забрани торенето, нали? Деленето на уранови ядра може да бъде употребявано за създаване на ядрено оръжие, но това не е причина да се забрани най-ефективната и доста екологично чиста енергетика – ядрената, – нали? Всъщност един обикновен кухненски нож може да се използва за убиване на човек, което е лошо, но това не значи, че кухненските ножове са зло творение на хората, нали?

Например един от примерите на критиците на ГМО е, че щели да се създадат растенията, които не могат да се самовъзпроизвеждат. Това разбира се е доста нелогична идиотщина, която е извадена от контекста на един изолиран пример. Всъщност абсолютно никой няма да има каквато и да е изгода да прави подобно нещо. Ако няма растения, няма да има и причина да бъдат пръскани, т.е. няма да има и приходи за компаниите, които произвеждат препарати. Нулева логика е някой да създава сортове, които „ще унищожат земеделието“. Никой няма полза от това – то може да съществува само във филми с антиутопии на зли злодеи, които искат да унищожат света. Абсолютно същото е положението с това, че ГМО „трови хората“, „причинява рак“, и т.н. алабализми. Това са все глупости! Никой никога няма да има изгода от това да прави отровни храни – нали като се установи, че са такива, моментално бизнеса му ще бъде тотално съсипан?

Защо тогава се оказва, че мащабно се финансира тази анти-ГМО реторика из цяла Европа? И да, тя се финансира, защото не говорим за спонтанно формиране на някакви групи в социални мрежи, а това са очевидно добре финансирани политически кръгове, които активно лобират против генното модифициране на храни. Отговорът е много прост – това е протекционизъм.

Технологията на трансгенетиката не е изобщо проста и не всеки я владее, нито всеки може да я владее. В случая на ЕС и „забраната на ГМО“ става дума за отчайваща неспособност на европейската научна общност да се конкурира на този новосъздаден световен пазар на нови сортове, който е доминиран основно от САЩ. Поради тази причина политиците ни са избрали стратегията „да се забрани чуждото, за да се опази пазара на нашето“. Или, както вече казах, това е вид протекционизъм. То не е никаква защита за здравето на хората, нито е нещо свързано с екологията. То е пазене на бизнеса на европейски производители на семена и химикали. Битката е икономическа срещу чужди корпорации като Монсанто и патентите, които притежава, и не почива на никакви сериозни научни аргументи. Защото ако хората започват да засяват по-ефектините сортове на Монсанто, те ще трябва да купуват и съотвентите техни препарати – така фирми производители на химикали в Европа ще останат без работа, а всички ние ще купуваме от САЩ. Предполагам вече се досетихте и кой спонсорира анти-ГМО кампаниите. Към момента 19 от 27-те членки на ЕС са забранили напълно или частично ГМО продукти. България е сред тях с тотална забрана.

Е, както историята нееднократно е показала, всички протекционистки политики рано или късно се провалят, защото винаги водят до неизбежно и понякога необратимо технологично изоставане спрямо конкуренцията. Докато в останалата част на света ще се развият по-устойчиви на пестициди и хербициди растения, които гният по-бавно, транспортират се по-лесно на дълги разстояния и подобряват вкусовите си качества (да, и това, напук на пропагандата, която твърди обратното), тези държави от ЕС бавно, но сигурно ще изпаднат в положение на самоизолация. Това капсулирано земеделие и животновъдство ще имат все по-малък износ извън общността им, а за сметка на тези загубени приходи ще бъде и значително по-скъпо за издръжка спрямо конкуренцията им. Казано по друг начин – докато другите ще се радват на евтина храна и ще могат да инвестират парите си в други нови технологии, на забранилите ГМО ще им е скъпо и сами ще са се лишили от този потенциален финансов ресурс. И всичко това е в името на непазарно изгонване на конкуренция, която основно идва от САЩ. На този етап няма проблем, защото забраните по света не са малко – почти цяла Африка, Русия, някои бивши съветски републики, малко държави от Близкия Изток и Южна Америка също са въвели такава забрана. Така, че светът като цяло е разделен. С годините обаче ще стане ясно, че тази битка е обречена и забраните ще започнат една по една да падат.

Глобално погледнато пътят е ясен – трансгенетиката е бъдещето на земеделието и животновъдството в световен план, защото колкото повече хора има (населението на планетата се увеличава), толкова повече храна трябва да има, т.е. ефективността ще трябва да се повишава. Колкото по-дълго се задържи протекционистката политика на определени държави, толкова по-трудно ще бъде да се оправят щетите за икономическото състояние на икономиката им. А, че тази политика ще рухне и забраната на ГМО ще отпадне, за мен е абсолютно сигурно. Ще видите как ще започнат да се правят определени изключения в етикирането, както например вече има в ЕС за царевицата и соята (няма проблем да се използват ГМО царевици и соя в храни, защото „следите от тях“ не било задължително да бъдат на етикетите). Ще се измислят нови, по-мило звучащи думи, като например „биоинженерни“ вместо „генно-модифицирани“ (това се случва вече в САЩ, където отзвука на световното анти-ГМО лоби ги натисна също да си етикират храните, но USDA решиха, че новият термин „щял да бъде разбран по-лесно от хората“). И т.н.

Много по-умно би било вместо на война, да се отиде на мирни преговори, които да доведат до взаимоизгоден резултат. ГМО трябва да се разреши навсякъде, защото то не е нещо лошо. Но и трябва да се измисли някакъв механизъм, с който ефективно да се контролира процеса на тяхното пазарно разпространение. Монополите от калибъра на Монсанто също не са хубаво нещо и в това спор няма. Никой не иска да съществува корпорация, която владее целият пазар на производство на храна в света (освен собствениците на тази корпорация естествено)!

 



Един коментар


  1. Методи Стоянов каза:

    Искам да започна от средата на статията, където историческото развитие на селективните методи в стопанството е проследено до трансгенетиката (апогея на това развитие) представена като много по-точен метод за постигане на също толкова добър резултат с много по-малко средства. Изобщо по какъв начин един такъв метод принципно може да съществува поставен в исторически контекст – в сравнение с тези преди него, или в противопоставяне с всичко преди него? Инстинктивно бихме искали да изберем първото, но така влизаме в един порочен кръг (да не кажа исторически капан). Ако приемем, че историята предполага само и единствено в положително развитие и усъвършенстване, то това не предполага ли мисълта, че всяко положително развитие е предпоследно в този ход, или че всичко има своите несъвършенства. Или да стигнем до тезата, че колелото на историята се върти и ще продължи да се върти – но до пълната победа на какво? Според Героги Димитров – на комунизма. Тук вместо комунизма можем да сложим трансгенетиката. За да избегнем този капан първата ни мисъл би следвала да бъде не с какво е по-съвършена като методи от всички останали преди нея, а какви са несъвършенствата й в сравнение с предстоящите алтернативи като развитие. Освен това ако продължим аналогията (примерът с комунизма), една историческа същност представена като еманация на всичко преди нея със сигурност не съществува в еволюционна цялост не само с антецедентите си, но и със собствените си корени. Напротив – съществуването й се осмисля от революционно противопоставяне с всичко и всички извън себе си. В този смисъл противопоставянето не е с ГМО, а на ГМО. Тук бих поставил под въпрос и самата теза, че историята изобщо иска да ни каже нещо като поставяме развитието в нейн контекст. Тази теза има своята противоположност, че ако историята искаше нещо да ни каже – или изобщо не сме я разбрали, или просто правим правим каквото си искаме. Аз лично съм привърженик на умерената теза – историята не е учител, а надзирател; не учи, но наказва грешките. И най-голямата грешка в случая би била да приемем генните модификации като нов свят от възможности. Много по-оправдано е да погледнем на тях като нова вселена от ограничения – най-вече от етически характер. С всичките възможности, които предоставя ГМО е настоящето, не бъдещето. Шансът ни да продължим към по-добър живот е бъдещето да има свое настояще, където ГМО ще бъде минало.

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*