C, PHP, VB, .NET

Обикновено когато поискам от някой поддръжник на идеята държавата да национализира бизнеса/производството на частни компании, и да го управлява „в името на народа“, да даде поне един пример от световната история къде и кога това е довело до нещо добро за икономиката, обикновено се казва „ами виж скандинавските страни“. Скандинавските страни всъщност никога не са били социалистически. И сега ще обясня защо.

• „Социализъм“ е стопанска система, при която „държавата притежава и управлява средствата за производство“. Това означава, че почти няма частен бизнес, а всичко в производството и бизнеса се управлява от кадрите на управляващата партия (миловидно представено в очите на вярващите, че все едно „управлява народа“);
• „Социална държава“ е такава, която „поддържа пълно равенство в правата на различните социални прослойки и за всяко едно лице, посредством властта“. Това включва и правото на достоен начин на живот, откъдето следва, че социалната държава трябва да дава пари за социални помощи.

С така приетите дефиниции е очевидно, че една социална държава може да има всякакъв вид форма на управление – монархия, капитализъм, социализъм, т.н. За идеологията на социалната държава не е казано откъде и как идват парите в бюджета на държавата – казано е как те да се харчат. От другата страна при социализма въобще не е казано как ще се харчат парите на една такава държава – идеологията му казва как те ще се изкарват и събират. Така, че е напълно възможно да има асоциален социализъм (примери: Китай при Мао, Камбоджа), така и социален социализъм (примери: донякъде всички съветски режими, включително България). Освен това е напълно възможно да има социален капитализъм (повечето западноевропейски държави днес) и асоциален капитализъм (нещо, което е по-скоро останало в миналото на Европа).

Нека сега разгледаме скандинавските държави, защото мита за техния „социализъм“ е доста силно разпространен. Всъщност нито една от тях не е имала такъв. Те са били и продължават да бъдат умерени капиталистически държави, в които има високи данъци, които се харчат много по социални програми и съответно спадат към т.нар. социални държави. По икономически модел можем вътрешно да ги разделим на две групи:

Група А. Умерено капиталистически, ръководени напълно от идеите на свободния пазар, с големи разходи по социални програми:

• Швеция за дълъг период от време беше световният пример за социална държава, но винаги гръбнакът на икономиката ѝ е бил частния бизнес. Преди около 20 години икономиката им започна да се задъхва, от което им се наложи да направят драстична пенсионна реформа и да започнат да орязват редица социални програми. Въпреки това по социалните програми и към ден днешен продължават да харчат значително повече от средното за Европа. Публичният сектор на Швеция е около 25% – съвсем малко по-голям, отколкото е този на България в момента, на Франция, и т.н. В общи линии е по-голям от най-добрите примери за капиталистически икономики (САЩ, Япония, Германия, Италия), но на същото ниво като много други добри примери за добре развит капитализъм (Франция, Великобритания, Канада, Бразилия – все сходни публични сектори с шведския);
• Финландия е исторически подобна на Швеция, но в последните години се отдалечава от нея. Причината е, че при тях реформите за намаляване на държавните разходи по социални програми вървят значително по-бавно. Просто при тях не се е случил икономическия срив през 90-те, който се случи в Швеция. Финландия има огромни природни ресурси спрямо малкото си население и именно това е причината да могат да си позволят да продължават лукса на огромните социални програми. Финландия обаче никога не е била социалистическа държава и отново гръбнакът на икономиката им частният бизнес. Публичният сектор на Финландия е 24.7% – както казах по-горе, нищо по-различно от много други добри примери за изразено капиталистически държави и много далеч от нужните 100% за социализъм.

Група Б. Капиталистически, ръководещи се от принципите на свободния пазар, но със силно раздут публичен сектор:

• Норвегия има най-големият публичен сектор от скандинавските държави: около 35%. Това е сериозно повече от средното за капиталистическите държави (значително повече от Франция, Великобритания, Канада и над два пъти повече от САЩ, Япония, и т.н.), но отново е много далеч от понятието „социализъм“, за постигането на идеалогическия такъв са нужни 100%. Гръбнакът на икономиката на Норвегия се състои от две части – частния бизнес при малките и средни предприятия, и държавата при мащабните предприятия. Държавните предприятия обаче са изцяло такива, които работят в сферата на добив на природни ресурси – нефт, газ и други енергийни източници, които там има в изобилие. Освен това причината за голямата държавна намеса в икономиката е основно историческа (по принуда), а не на философски принцип – по време на Втората световна война огромна част от икономиката на държавата е попаднала под германско влияние. След войната Норвегия национализира всички германски бизнеси и производства, от което осъмва с над 50% държавно участие в икономиката. Малките и средни бизнеси и производства впоследствие са приватизирани и реституирани, но държавата е решила да запази участието в големите, които са в областта на енергетиката. В крайна сметка Норвегия е една социална държава със силно раздут публичен сектор, който се компенсира с парите от добив на полезни изкопаеми. Норвегия обаче не е социалистическа, а в основата на икономиката си се ръководи от принципите на свободния пазар;
• Дания има почти идентично положение с това на Норвегия. Публичният им сектор е около 32%, което е значително повече от средното за капиталистическа държава, но много далеч от социалистическа. Освен това отново публичният сектор е фокусиран само върху големите корпорации, които също най-вече са в енергийния сектор. Данъците в Дания са много високи, но като цяло са значително по-умерени от другите скандинавски държави в раздаването на парите по социални програми – не са чак толкова щедри в социалните помощи, а вместо това предпочитат да реинвестират парите предимно по инфраструктурни проекти. Основата на икономиката на Дания си е философията свободния пазар (всъщност са оценени като първи в света по икономическа свобода!). Тоест Дания също няма нищо общо със социализъм.

Искам да обърна внимание, че изразено социални държави наистина има, но причината за наличието им са предимно огромните природни ресурси, които се разпределят върху сравнително малкото им население (Швеция е 10 милиона души, Норвегия е 5 милиона души, Финландия е 5,5 милиона души, Дания е 6 милиона души, а всяка една от тях притежава природни ресурси, които са сходни с тези на други капиталистически държави с население от десетки милиони). Тоест когато се сочат скандинавските държави като някакъв пример, трябва да се оцени, че техния модел се базира на много ресурси даром от природата, а не на задължително на мъдро управление. Държави като България биха могли да станат социални и да не фалират, но само ако започнат да се добиват много природни ресурси. Ние такива засега нямаме. Затова и се налага да се силно пестеливи към социални разходи.

Накрая още нещо. Да, скандинавските държави наистина имат прогресивен данък, но той всъщност е много по-близък до плоския (като нас), отколкото към истински прогресивния (който политици от социалистически партии проповядват, за да се било взимало от богатите и да се дава на бедните). Тоест и тезата, че за да има социална държава е нужно по-богатите хора да се облагат с жестоки данъци, които да се раздават на по-бедните, е напълно погрешна теза. Няма такава зависимост!