C, PHP, VB, .NET

За „Деня на Труда“ решихме с мои приятели да се потрудим здраво. Още преди месец се зароди една идея да помогнем като доброволци за засаждане на фиданки на Витоша. Мой приятел организира мероприятието. Аз също се опитах да участвам дейно в организацията като поканя повече хора, но от всичките 10 души заявили бурно желание да помагат се отзоваха… само аз :)

Въпреки това другите организатори се бяха постарали по-добре и докараха доста хора, при това очевидно сериозни. Дъждовният неделен ден не беше уплашил никой. Освен това за първи път ми се случи групата да се събере за по-малко от половин час – почти нямаше закъсняли! Събрахме се на площада на Драгалевци и от там потеглихме с колона автомобили до полянката, до която трябваше да работим (намира се на около километър над „Бай Кръстю“). В 9:30 сутринта обстановката беше следната:

Няколко минути по-късно мъглата си отиде, но като обезщетение заръмя дъжд. Симпатичните домакини от горското стопанство ни раздадоха инструменти за работа и ни обясниха подробно за историята на гората и проблемите ѝ започнали от резервата в съседство. После ни демонстрираха методиката на работа за „засаждане на фиданка“. Тук е мястото да я опиша аз.

Разделихме се на отбори по трима души. Първият носи мотиката, с която разрохква пръста и премахва тревите с техните корени. Така се разчиства място за дръвчето:

После идва „баш майстора“ (естествено аз), който вдига доста тежкия „меч на Колесов“:

… и по този начин пробива дупка в земята подобна на тази:

Следва ювелирната (и според мен най-тежка) задача за засаждането на самата фиданка. Честта се падна на дамата в екипа ни. Коренчето трябва да се пусне в дупката право надолу без да се пречупва или подгъва. След това трябва с помощта на пръчка да се свлече и утъпче пръст:

Целта е дупката да се запълни така, че да няма „въздушна яма“ около коренчето. Пръстта се отъпква до ниво малко над горния край на коренчето, защото впоследствие тя ще слегне допълнително от дъждовете. В перфектният вариант в крайна сметка коренчето остава под земята, а стъблото отгоре.

Нямаше състезателен момент, но наоколо се виждаше, че и другите групички въобще не мързелуват:

След като нашата група засади грубо около 30 (а може би и малко повече) млади фиданки от смърч, върнахме инструментите и получихме заслужена снимка за спомен. Естествено точно тогава изгря слънце:

После не пропуснахме и да се почерпим подобаващо. Срам не срам – пред мен има кока кола, а не бира, но въпреки това ще пусна компрометиращата снимка:

Отначало си помислих, че моята работа е най-сладка. Като реално работно време аз извършвах дейност най-малко. Естествено тогава се мислих за тарикат. Сега обаче врата ми е леко схванат, а едната ръка трудно я свивам в юмрук. За последното подозирам, че вината е на Марто – каквото и да правеше все на мястото, където трябваше да правя дупка, имаше голям камък точно в центъра (добре замаскиран от слой пръст естествено). Очаквам да се обезщетим съвсем скоро с по една-две бири както си му е реда :)

Хората от горското стопанство казаха, че общо засадените дръвчета били около 300. Ако отново се отвори подобна инициатива, то без съмнение ще участвам пак!