C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Зимната приказка в село Стубел – ден трети, част първа

Публикувано на 26 февруари 2009 в раздел Общи работи.

Продължение от Зимната приказка в село Стубел - ден втори, част втора

Глава 6. Приятелите и джиповете

Лошо е да си обикновено просто градско момче - трудно се намират приятели, които карат джип. Успях да се сетя точно за трима. Първият беше моя бивш колега от работата Джошката. Той кара Лада Нива и е запален маниак на шофиране по пресечени терени. Със сигурност начинанието щеше да му хареса. За съжаление номера на Джошката не успях да открия. Питах различни приятели, но в крайна сметка се отказах.

Вторият приятел, който има джип и винаги е готов да помага е Ники. Той е мой бивш колега от университета. За мое голямо съжаление той не само, че беше зает (кара ски), но беше без своето Мицубиши Паджеро, защото го бе взел баща му.

Започнах да се отчайвам, когато се сетих за Мишо - приятел по чашка от стария квартал. Напоследък бизнеса на този пънкар се разви и той от известно време кара луксозни проходими машини. Не се бяхме чували от една година. Срам не срам - обадих му се. В случая доказах, че приятел в нужда се търси. Добре, че той доказа, че също така приятел в нужда се намира. Мишо веднага откликна на зова за помощ и предложи своите услуги. За съжаление не му беше възможно за събота, а за неделя. Благодарих му и го оставих да чака в режим на готовност. Страхотна победа - за пръв път добра новина в тази кошмарна снежна седмица!

Обадих се на майка ми, за да я инструктирам какво да говори ако се обади баща ми първо на нея. Уговорихме се, че ще купя лопати и ако има нужда - заминавам в неделя рано сутрин. Почувствах се удовлетворен. Малко по-късно получих обаждане по телефона. Беше татко...

Глава 7. Трактори-снегорини

Представете си ранната съботна утрин в село Стубел. Снегът вече не вали. Вятър няма. Почти пред нервна криза баща ми се разшетва из двора и се занимава с какви ли не безполезни дейности. Няма търпение да види тракторите-спасители. Виждат се със съседа Нейчо и разбира, че междуселския път все пак е отринат през нощта, Петрохан е все още затворен, но магистралата е почистена. Това било страхотна новина - все пак път до София има! Оставало единствено да може да слезе по 300 метровия байр до почистения път...

За щастие и помощта не закъсняла. Първият трактор се показал на върха на баира над къщата. Огромно гребло за сняг било сложено под ъгъл. Баща ми и Нейчо с грейнали от щастие лица помахали привествено към шофьора. Почистването на снега започнало...

Тракторът започнал да рие в средата на пътя. Това обаче се оказало непосилна задача и той започнал да буксува. Изглежда нямало достатъчно мощ, за да направи просека. Затова шофьорът върнал назад и се насочил от единия край. Така тракторът... пропаднал в дерето.

Пълен шок и ужас! От трактора се виждала само малка част от покрива. Целият бил под нивото на снега. Шофьорът безуспешно се опитвал да го изкара, но затъвал все повече и повече. Накрая се отказал. Акцията започнала да замирисва на провал.

Не след дълго на помощ се притичал и другия трактор. Завързал първия с дебело стоманено въже и се опитал да го изтегли. За съжаление не успял. Шофьорите и кибиците попаднали в положение на шах и мат.

Нова светлинка в тунела се видяла, когато шофьорите се обадили на шефа на завода. Оказало се, че една от високопроходимите машини се била върнала и е на разположение. Обещано било да я изпратят, за да изтегли закъсалия трактор. Така на снегопочисващ поход тръгнал вторият трактор. Опитвал се да мине централно, отляво и отдясно, но все не ставало. Тракторът навлизал до определена дълбочина (3-4 метра навътре) и там започвал да буксува. Изнервен шофьорът направил някаква странна маневра, с която се извъртял така, че... закъсал и също не можел да се върне назад.

Виждайки тежкия провал на огромните машини, на баща ми му станало изключително тежко. Решил да ми се обади, затова отишъл до тоалетната:

- Ало, здрасти Филипе. Как си?

Почувствах това като нетрадиционен старт на разговора, за това реших да продължа по същество:

- Намерил съм джип на един приятел и можем да дойдем да те вземем!

Това не успя да зарадва баща ми:

- Няма абсолютно никакъв смисъл. Тук два трактора затънаха. Какви си ги мислех въобще - при този сняг до гушата никакъв джип не може да мине тъй или иначе. Те тракторите не могат, та камо ли джипа...

Усещайки нотките на отчаяние се опитах да внеса малко живец в разговора:

- Нищо, голяма работа. Ние ще дойдем, за да те вземем, а ти ще зарежеш колата там. Поне ще се прибереш. Не се притеснявай за колата - аз ще ти дам моята.

Баща ми отдавна беше обмислил този вариант. Затова въобще не се направи на изненадан:

- Добре виж, не тръгвайте днес в никакъв случай. Ако имам нужда ще ти се обадя утре сутринта, за да дойдете ранния следобяд.

Не се възпротивих, защото тъй или иначе джипа беше уреден за неделя. Приключихме разговора и аз излязох по моите си задачи навън...

Глава 8. Голямата машина.

След не дълго чакане пристигнала очакваната помощ. Оказала се голяма военна машина, подобна на БТР. Била с четири огромни гуми, които се задвижвали 4х4. С този внушителен вид всичко изглеждало спасено.

Голямата машина изтеглила последователно двата трактора. Не било от най-лесните начинания и всъщност видяли доста зор. Наложило се и хората да помагат с  ринене на сняг с лопати. Все пак след дълга битка тракторите били спасени от бяла смърт и всичко било отново в изходно положение. Голямата машина обаче вдъхвала доверие...

След първоначалния крах на операцията тракторите били отпратени назад. Ред било звярът да се пробва в битката с природата. С мъка закачили огромна метална лопата, след което дал пълен напред. Битката била титанична - няколко тона стомана, качена на огромни гуми срещу истинско природно бедствие. Машината обаче показала зъби и вдъхнала надежда - врязала се в първите десетина метра сняг точно както прави горещ нож в масло. След това продължила да пробива, но видимо по-бавно и по-бавно. Така в един момент въпреки, че била слязла доста надолу... машината не могла да продължи. Снегът се сбивал и ставал като каменна стена. Дал толкова силен отпор, че успял да спре гигантсткото стоманено чудовище. Вече не можело да се направи нищо...

Машината се пробвала още два-три пъти, но само с частичен успех. Накрая дала на заден ход и едвам се измъкнала от снежните преспи. Прокопания тунел не стигал дори и до средата на пътя до къщата. Да не говорим, че до долу имало още пет-шест пъти по толкова. Така напълно победени машините се отправили назад към гаража си, а природата отново тържествувала. Облаците даже се прикрили и слънцето изгряло над побелялото село Стубел. Ако си мислите, че слънцето е добра новина, то изключително много се лъжете - то е било последния пирон в ковчега. До този момент снегът бил ситен и ронлив. Ако станело топло, той щял за започне да се топи и да стане мокър, а всички знаем, че мокрия сняг е по-труден за копаене. Изобщо имало всички предпоставки да се стигне до пълно отчаяние. Оставал планът за безславно спасение с джипа на другия ден...

Историята продължава >>> Зимната приказка в село Стубел - ден трети, част втора

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*