C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Методологически характер на изследванията

Публикувано на 25 октомври 2010 в раздел Методика.

След като дадохме общ очерк на научните изследвания, запознахме се с експериментите и дадохме най-общи насоки за методологическата наука, вече можем да дадем и общите нормативни характеристики на изследванията. Вече споменахме, че най-общо едно изследване може да се разгледа като задача, която се разбива на подзадачи, чието крайно общо решение е добиване на ново знание за даден обект. Трябва да се отбележи дебело обаче, че в полето на изследването не се включва само решението на зададената задача, а и съставянето на нейната формулировка. Следователно научните изследвания са далеч от просто техническо изпълнение, а изискват много сериозна теоретична обосновка. Нормативната страна на методологията ни дава абстрактна последователност от дейности, които един изследовател трябва да извърши, за да може неговото изследване да бъде признато за „научно изследване“.

За да бъде едно изследване „научно“, то е нужно в своята цялост да дава изчерпателни отговори на следните въпроси:

  1. Каква е научната насоченост на изследването и какво е неговото наименование?
  2. Какъв е обектът на изследването?
  3. Актуална ли е областта, която ще се изследва?
  4. Какъв е предметът на изследването?
  5. Каква е целта на изследването?
  6. Какви са задачите, чрез решението на които ще се достигне целта?
  7. Каква е хипотезата за общото решение?
  8. Какви са резултатите от решението на задачите?
  9. Какво е значението на получените резултати за науката?
  10. Какво е значението на получените резултати за практиката?

В общи линии изследователят трябва именно в тази последователност да отговаря на тези въпроси. Ако той спази тази методологическа норма, то неговото изследване ще бъде признато за „научно“. Има обаче и изисквания към самите отговори, т.е. провеждането на изследването трябва също да е строго методологически издържано. Ще разгледаме общи щрихи към тези норми. Впрочем те са валидни за всички типове изследвания – емпирични, теоретични, фундаментални, практически и дори при развойните.

I. Каква е научната насоченост на изследването и какво е неговото наименование?

Първата част на въпроса следва да се формулира много точно още преди започване на самото изследване. Трябва да се знае от кои науки ще се използват готови знания и за кои науки ще бъде насочени резултатите от изследването. Тук естествено се намесва и важният фактор за предварителната подготовка на изследователя. Очевидно е, че е безпредметно един изследовател да се занимава с изследване в област, която не познава в детайли. Поради тази причина е напълно наложително да се „преценят силите“ още преди започването на същинската работа. Едно изследване може да има приложение в повече от една научна област, а изследователя да има достатъчно познания само в една или част от тях – в такъв случай е нужно да се сформира подходящ екип и в изследването да се привлекат допълнително компетентни учени. В противен случай и получените резултати от изследването няма да са пълни и изчерпателни, а понякога дори може да не са вярни.

Наименованието или познатото като „тема на изследването“ също е изключително важен момент. Именно тя е средството за класификация на изследването в системата от научни знания за дадената научна област. Именно чрез търсене сред темите на вече извършени изследвания, подредени в съответната йерархия, други учени в бъдеще ще могат да намират и преизползват научните трудове. Затова и всяко изследване трябва да има максимално прецизирано, точно и ясно заглавие. То трябва да е изключително прецизирано – трябва да обхваща всичко правено в изследването, без да има излишества. Нито общите формулировки на теми, нито прекалено конкретизираните (при които се „губят“ част от ползите на изследването) не са задоволителни.

Формулирането на темата на изследването е развиващ се процес. Проблемът е, че рядко можем да формулираме темата преди изследването да е завършило. По принцип е прието изследователите да започват изследванията си с работен вариант на тема (обикновено зададена широко и общо), а в процеса на изследването тя се прецизира. Окончателно заглавието на изследването се оформя чак след като цялото изследване е завършило. Това не е типично само за научно-изследователската работа – среща се често и в практиката, като например прецизирането на заглавие на филм, книга, пиеса, търговска марка и др. Темата трябва ясно да определи какво е новото знание, добито чрез проведеното изследване.

II. Какъв е обектът на изследването?

Обект на изследването е областта от всички явления, които ще бъдат използвани и анализирани в изследването. С други думи определянето на обекта на изследване идва с отговорът на въпроса „какво ще бъде изследвано?“. Както и при споменатото формулиране на темата, така и при определянето на обекта на изследване трябва да се прецизира внимателно. Задължително е да се определят без излишества всички научни знания, които ще бъдат надграждани чрез изследването.

III. Актуална ли е областта, която ще се изследва?

Тук е момента да се направи пълен анализ на натрупания досега научен опит свързан с обекта на изследването. Актуалността на проблема се обосновава чрез подробно разглеждане и сравнение на резултатите от всички предишни (вече приети в научните среди) изследвания и анализ на полученото сравнение от гледната точка на предмета на текущото ново изследване. По този начин изследователя трябва да обоснове еднозначно, че предмета на изследването (който ще бъде дефиниран на базата на проучването от актуалността) е смислен и че очакваните резултати от изследването ще дадат реален научен принос. Ако една такава подробна „справка“ не бъде направена, то се рискува да се получи дублиране на работа (извършване на изследване или експерименти от изследване, които вече са били правени) или дори още по-лошо – да се окаже, че изследването се е оказало предварително теоретически обосновано за безсмислено.

Актуалността на изследването следва да се разглежда в два аспекта: научен и практически. И двете гледни точки на актуалността са изключително важни – от една страна научното изследване задължително трябва да донесе научен резултат, а от друга да има достатъчно голям стремеж към максимално широко приложение в практиката.

IV. Какъв е предметът на изследването?

Предметът на изследването е насоката на изследователя, т.е. обастта от научни знания, към които той се стреми. Предметът се явява като субективен модел на обекта и се базира на обобщението от натрупаните знания от актуалността на проблема. Чрез дефинирането на „предмет на изследването“ дефакто се отговаря на въпроса „как ще бъде разгледан обекта?“. Трябва ясно да се прави ясна и отчетлива разлика между обект и предмет на изследването, в противен случай в последствие ще се загуби границата между „даденото“ и „търсеното“ в задачата, която поставя изследването.

V. Каква е целта на изследването?

Целта е моментът от научния труд, след дефиницията на който започва същинското изследване. Чрез ясното и еднозначно дефиниране на целта си, изследователят прецириза точно какви резултати ще се очакват от изследването. Тук не става дума за хипотеза и предварителна оценка на резултатите, а за дефиниране на тяхната основа и същност. Очевидно е, че целта на изследването трябва се отнася за обекта и да е съгласувана като логичен резултат с предмета на изследването. В противен случай обектът и/или предметът на изследването не са дефинирани правилно.

VI. Какви са задачите, чрез решението на които ще се достигне целта?

При дефинирането на задачи на изследването се дава ясна представа каква ще бъде последователността от действия, чрез които ще се стигне до постигане на общата цел на изследването. Изследователят трябва предварително да планира „как ще бъде достигната целта на изследването“. Така общата цел се разбива на множество по-малки (зависими или независими един от друг) проблеми, които могат да бъдат проверени чрез провеждането на различни експерименти. По този начин изследването добива цялостен облик и план, по който ще бъде проведено. Хаотичното провеждане на експерименти, без да има цялостен предварителен план за тяхната последователност, почти никога не дава изчерпателни резултати. Дори стихийно-емпиричните изследвания обикновено си имат ясно дефинирана цел и съответни задачи.

VII. Каква е хипотезата за общото решение?

Хипотезата вече е предварителното твърдение на изследователя, базирано на вече натрупания от предишните изброени точки опит, което на този етап се оставя без доказателство. Липсата на доказателство естествено прави хипотезата не достоверно, а вероятно твърдение. Изказването на такова твърдение е отговорен и тежък труд, който не трябва да се пренебрегва и никак не е тривиален. По-нататъшните стъпки в изследването задължително зависят от изказаната хипотеза. Тя насочва изследването в определена посока. Нерядко погрешна хипотеза е довеждала изследвания до провал поради прекалената предубеденост във верността ѝ от страна на изследователя. Поради тази причина е добре да се въведе и „ниво на хипотезата“:

– Мнение: предварителното, все още напълно необосновано очакване на изследователя;
– Работна хипотеза: в процеса на изследването и при получаването на първите междинни резултати от експериментите изследователя прецизира или променя своето мнение и по този начин се насочва към формулирането на точната хипотеза;
– Хипотеза: твърдението, чиято истинност или неистинност реално ще бъде проверена.

Вижда се, че формулирането на хипотеза е дълъг процес. Тя не трябва да бъде формулирана еднозначно в самото начало на изследването, защото така тя ще бъде само мнение и би могла да компрометира по-нататъшното развитие на изследването. Освен това хипотезата трябва да отговаря на следните пет задължителни критерия:

– Проверимост: трябва да е възможно проверяването на верността на твърдението на хипотезата;
– Всеобхватност: резултатът от хипотезата трябва да покрива целия обект на изследването. В противен случай или обектът на изследването не е дефиниран правилно, или твърдението от хипотезата е непълно;
– Предвидимост: това е признакът за различаване на работна от окончателна хипотеза. Ако проверимостта и всеобхватността на една хипотеза все още не са напълно очевидни на базата на натрупания емпиричен опит, то хипотезата все още трябва да се разглежда като работна, а не окончателна;
– Новост: зъдължително е отговорът на хипотезата да донася ново знание в научната област!;
– Консервативност: хипотезата трябва да се базира на вече натрупания научен опит.

При всички положения съставянето на хипотезата е много важен процес, който оказва влияние на цялото изследване.  Затова изследователите трябва да се отнасят изключително отговорно към съставянето на хипотеза и да не се „втурват“ към доказване на работни хипотези или още по-лошо – мнения.

VIII. Какви са резултатите от решението на задачите?

Общият резултат от решението на задачите трябва да е еднозначна проверка на вярността на хипотезата. В тази точка обаче се взимат предвид не само резултатите от провеждането на експериментите, а и самата им същина. За научни се взимат само тези резултати, които са получени чрез дедуктивни или пълно индуктивни умозаключения. Всички останали имат вероятностен характер и не трябва да се взимат под внимание при обобщението на резултатите, а могат да се разгледат само като допълнителни емпирични примери. Изследователят трябва ясно да отчита коя част от задачите е доказана (чрез дедукция) или е само проверена (чрез индукция или традукция). Така става ясна и „степента на потвърждение” на хипотезата. Не всяка хипотеза може да бъде доказана напълно, но при всички случаи може да се каже, че колкото по-близко до строгото доказателство се намират решенията на подзадачите, толкова по-близко отива и самото изследване към формирането на „теория”.

IX. Какво е значението на получените резултати за науката?

Абсолютно задължително е като обобщение на изследването да се даде отговор на този въпрос. Именно научният принос е този, който прави изследването научно. Това изследване трябва да бъде подредено в йерархията на останалите научни изследвания от други изследователи и да бъде дадена възможност да бъде основа за други последващи научни изследвания.

X. Какво е значението на получените резултати за практиката?

Ако научното изследване е донесло практически резултати или би могло да доведе до такива, то е редно те да бъдат споменати. Това увеличава значимостта на изследването изключително много. Не е изключено съществуването на чисто абстрактни научни знания, но ценни за човечеството като цяло са тези, които притежават практическо приложение.

Използвана литература (предимно източник 1):

1. Бижков Г., Краевски В. – „Методология и методи на педагогическите изследвания“, университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2007г.

2. Wikipedia – Hypothesis

 



Един коментар


  1. Божидар каза:

    Много добре написано, беше ми изключително полезно, отговорих си на много от въпросите които ми се въртяха в главата. Благодаря!

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*