C, PHP, VB, .NET

Педагогическият експеримент е основно средство за провеждане на емпирично педагогическо изследване. Основната му цел е да потвърждава или отхвърля хипотези, чрез практическо прилагане на теории върху фиксирано количество обекти (т.нар. „екпериментална група“). Педагогическите експерименти са подмножество на по-общото понятие „експерименти“, което има следната дефиниция:

Деф. Експеримент наричаме целенасочено въздействие върху обект или група обекти, след което се регистрира и анализира ефектът от това въздействие.

При провеждането на експеримент обектите се поставят в определени условия, като при анализирането на резултатите се регистрират и отчитат всички възможни фактори, които влияят на протеклия процес на въздействие (който можем да наричаме „експериментален процес“). Експериментът потвърждава или отхвърля дадена хипотеза и по този начин се помага на тезата на цялостното изследване.

I. Съставни части на експериментите

Всеки експеримент трябва да има задължително като мининум следните основни стъпки за провеждане:

1. Съставяне на хипотеза – тя включва основната идея, чиято истинност трябва да се провери чрез провеждането на експеримента;
2. Организация на експериментален процес – определяне на начините и методите, по които ще се въздейства на обектите;
3. Определяне на зависимите променливи – това са променливите величини, които ще се измерват по време на експеримента, т.е. това са тези характеристики на обектите, върху които ще се въздейства пряко и от които се интересуваме като краен резултат;
4. Определяне на независимите променливи – това са вътрешните или външните фактори, които пряко или непряко влияят на резултатите от експеримента, но сами по себе си не са зависими от въздействието, което прилагаме върху обектите;
5. Определяне на контролни данни – събиране на данни за стандартните характеристики на обектите, т.е. информация за нормалното поведение на обектите без да е приложено въздействието на експеримента;
6. Определяне на експериментална група – максимално всеобхватна извадка от целевата група обекти, която ще бъде засегната от истинността на хипотезата;
7. Провеждане експеримента – прилагане на въздействието върху експерименталната група;
8. Сравнителен анализ – сравняват се контролните данни с получените от експерименталния процес върху експерименталната група;
9. Обобщение на резултати – проверка на хипотезата.

Провеждането на експерименти цели да има колкото се може по-малко непредвидими външни фактори, които оказват пряко влияние върху резултатите от експеримента. Когато това не е възможно се въвеждат и т.нар. „смущаващи променливи“, т.е. такива, които оказват отрицателно влияние върху самия експеримент и могат да променят резултатите му радикално.

Един експеримент може да служи както за практическа проверка на вече създадена теория, така и за търсене на нови закони, т.е. при изграждане на нова теория. Важно е още тук да се спомене, че получените резултати в следствие на експеримент не са научно доказателство – те са помощно средство за проверка или изграждане на научно доказателство!

II. Видове експерименти

Според методите на провеждане и изолацията на определени променливи, експериментите се делят на три вида:

1. Контролирани – насилственото премахване на смущаващите променливи прави един експеримент „контролиран“. Казва се още, че по този начин се прави „идеализация на обектите“, т.е. изваждането им от естествената им среда и поставянето им в т.нар. „стерилна среда“. Предимството е, че резултатите стават независими от непредвидените външни фактори, а недостатъкът е, че в естествената им среда е възможно резултатите да се различават съществено. Контролираните експерименти позволяват изключително точно определяне на влиянието върху обектите, като обикновено контролните данни се взимат от т.нар. „контролна група“ (обекти участващи в експеримента без оказване на въздействието върху тях) и с тях се съпоставят резултатите от експеримента приложен върху „експерименталната група“ (т.е. обекти участващи в експеримента върху които е оказано въздействието);
2. Естествени – това са експерименти, при които смущаващите променливи не се премахват. Все пак отново при съставянето на контролни и експериментални групи трябва да има стремеж към колкото се може по-идентични стойности на смущаващите променливи върху съответните групи. В противен случай говорим за „замърсяване на експеримента“, т.е. извеждане на погрешни резултати;
3. Полеви – това са експериментите, които протичат в „естествена среда“, т.е. без „нагласяне“ на каквито и да променливи. По принцип този вид експерименти са най-много застрашени от замърсяване. Затова при тях се изисква колкото се може по-голяма извадка от обекти за съставянето на експериментална група.

III. Повтаряемост на експериментите

Рядко експериментите се провеждат просто еднократно. Обикновено те се преповтарят множество последователни пъти, като се модифицират параметрите и методите за въздействие върху обектите. По този начин учените се насочват към най-добрата практика и най-оптималните резултати. Така можем да определим, че многократно повтарящите се експерименти биват два вида:

1. Срезови – всеки нов експеримент се провежда върху нова група обекти;
2. Продължителни – експериментите се прилагат върху едни и същи обекти многократно.

Интуитивно ясно е, че резултатите от продължителните експерименти са валидни тогава, когато експериментите не допринасят за трайна промяна в характеристиките на самите обекти. Двата вида повтаряеми експерименти имат както своите предимства, така и недостатъци. Срезовите например дават възможност за промяна на характеристиките на обектите, но в същия момент се влияят от различията между обектите от предишния експеримент и тези от новия. Продължителните експерименти ни дават допълнителна възможност за установяване на интериндивидуални и интраиндивидуални различия в самите обекти, но често засягането на характеристики на обектите при предишния експеримент правят невалидни резултатите от следващия.

IV. Особености на педагогически експерименти

Педагогическите експерименти се характеризират основно с това, че са социални, т.е. при тях важат множество ограничения. Тези ограничения идват от факта, че най-често обектите на експериментите всъщност се явяват „субекти“, т.е. с живи хора. Това силно ограничава възможностите за допускане на грешки и изключително много увеличава отговорността на учените провеждащи експеримента.

Педагогическите експерименти почти никога не могат да бъдат контролирани. Освен това те рядко могат да бъдат дори естествени – не винаги е възможно да влияем върху смущаващите променливи на експеримента. Затова педагогическите експерименти обикновено са полеви, а както вече споменахме това носи със себе си голям риск от замърсяване. Това от своя страна изисква много по-сериозен анализ и много повече разходи по провеждането на експеримента.

Педагогическите експерименти обикновено се налага да бъдат срезови (освен в случаите, когато са еднократни). В по-голямата си част те реално променят характеристиките на обектите (най-тривиялно се натрупват знания в субектите), следователно продължителните експерименти са ограничени. Трябва да се отбележи също, че педагогическите експерименти изискват значително време за провеждане – обикновено траят месеци, дори години.

Основна пречка при педагогическите експерименти е огромното количество на смущаващи променливи. Например когато трябва да изследваме нов метод за обучение по даден учебен предмет, то нашият полеви експеримент може лесно да бъде замърсен от различни фактори: обществено мнение, предубеденост, родители, икономическа среда, политика, религиозни задръжки, и др.

Обектите на педагогическите експерименти не са непременно самите ученици. Те могат да бъдат и дейностите на учителите. Не малка част от педагогическите експерименти са насочени именно към развитието на учителите. Възможно е да се експериментира и върху външните за учебния процес фактори – например родители.

Друга характерна особеност на педагогическите експерименти е, че те много често взаимстват помощни методи от други науки. Това е лесно обяснимо, понеже самата педагогика по принцип се явява свързваща наука между всички останали (дотолкова доколкото всяка една наука се нуждае от преподаване на следващото поколение хора, които трябва да наследят старите учени).

V. Видове педагогически експерименти

Педагогическите експерименти се делят на най-общо два вида:

1. Дидактически – изследват ефективността на учебната дейност и целят намирането на най-голяма такава. Изпробва се качеството на учебни материали, методики на обучение, преподавателски практики, изпробват се иновативни подходи, технически средства и др.;
2. Възпитателни – изследва се поведението на учениците в социалната им среда и взаимоотношенията помежду им. Това са изключително сложни за провеждане експерименти, понеже базата за сравнение е изключително субективна и се влияе от множество социални, политически, географски, религиозни, и др. фактори. Възпитателните фактори зависят пряко от нормите на поведение наложени в самото общество като цяло, а те са изградени от чисто абстрактни понятия и измерването на влиянието на експеримента често е дори непосилно. Възпитателните експерименти винаги завършват с промяна на характеристиките на изследваните субекти (промяна на тяхното социално поведение), т.е. те са изключително отговорни. Освен това възпитателните експерименти принципиално изискват много време (години) за своето провеждане, понеже е трудно да се влияе трайно и съществено върху обектите за кратък период от време.

Добре е също да се отбележи, че обикновено срезовите педагогически експерименти се провеждат като т.нар. „интервални“. Това означава, че обикновено обектите на следващото изследване са от същата възрастова, социална и религиозна група както са били обектите на предишото. Тоест интервалните експерименти са вид срезови, които намират широко приложение в педагогиката.

VI. Заключение

От всичко казано дотук можем да заключим, че педагогическите изследвания са едновременно много отговорни и много трудни за провеждане. Те изискват значителен ресурс и колкото се може по-големи експериментални групи и по-голямо количество контролни данни. Анализът и обощението на резултатите също изискват сериозно задълбочаване в детайлите на експеримента, понеже можем да очакваме значително количество на непредвидени смущаващи променливи.

Използвана литература:

1. Бижков Г., Краевски В. – „Методология и методи на педагогическите изследвания“, университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2007г.

2. Wikipedia – Experiment

3. Wikipedia – Natural Experiment

4. Wikipedia – Design of Experiments