C, PHP, VB, .NET

Педагогическите изследвания са научни изследвания в областта на педагогиката. Характерното за тях е, че обект на изследването са не само учениците, а самата педагогическа дейност (т.е. образованието) като цяло. Практическите експерименти могат да се прилагат върху отделна дори малка група ученици, но общо целта на едно педагогическо изследване винаги е по-мащабна и следва резултатите му да могат да се прилагат в цялата образователна система. Педагогическите изследвания трябва да следват и специфичната за педагогическата наука терминология.

Педагогическите изследвания се разделят най-грубо на емпирични, теоретически, фундаментални, приложни и развойни:

• Емпиричните изследвания дават знания за педагогически методи. Например те изследват ефективността на методи за обучение, трудности на учениците, качеството на нивото на преподаване според определени критерии и др., като се набляга на изменението и развитието на личността при прилагане на дадено въздействие. Съществена отличителна черта при емпиричните изследвания е, че резултатите се достигат чрез практически експерименти и опити;
• Теоретическите методи дават същите като вид знания както емпиричните изследвания, но се различават съществено с това, че до резултатите се достига само чрез научно-познавателния метод обобщение чрез логически съждения по дедуктивен или пълно индуктивен път;
• Фундаменталните изследвания се правят с цел да се усъвършенства понятийния апарат на науката педагогика. Те са свързани с всестранно опознаване на педагогическата действителност и пълното изследване на връзките и закономерностите в нея;
• Приложните изследвания адаптират резултатите от фундаментални изследвания за практически цели. Резултатите от приложните изследвания са реално действащи методики получени на базата на научни открития;
• Развойните изследвания са крайният етап на изследователската работа – те практически прилагат и внедряват приложни изследвания в учебно-възпитателния процес. Резултатите от развойните изследвания са най-видимите в образователната практика – това са учебни програми, учебници, ръководства и всякакви технически средства в помощ на учебния процес.

Знанията за педагогическата действителност също се разделят на две групи. Първата е „каква е тя в момента“, т.е. изследват се явления, дейности, факти, връзки и закономерности от реалния живот и се прави оценка на ефективност, проблеми и техните първопричини. Втората група е „каква тя трябва да бъде“, т.е. представя планиране за усъвършенстване на педагогическата действителност и поставя нови цели в образованието според определени условия.

Глобално процесът на еволюция в педагогиката преминава през всички изброени видове изследвания и то именно в посочената поредност. Първо се провеждат емпирични изследвания (не рядко инициирани в следствие на резултати от други стихийно-емпирични), които провеждат експерименти върху определени групи от ученици и извеждат като резултат нови методики и хипотези за глобалната им ефективност. След това се правят изследванията с теоретическа насоченост, които по дедуктивен път доказват хипотезите (когато те са вярни естествено) и ги превръщат в системи от теореми-признаци и теореми-свойства. Фундаменталните изследвания използват знанията от теоретическите изследвания, за да оценят влиянието на тези предложени нови методики върху педагогическата действителност като цяло. Приложните изследвания стъпват върху оценките от фундаменталните изследвания и предлагат план за ефективно развитие на развойна дейност. Накрая развойните изследвания обобщават постигнатите резултати от приложните изследвания и ги внедряват директно в практиката.

Понякога обаче емпиричните изследвания не предхождат теоретическите, а обратно. Не е рядко теоретическите изследвания да стъпват на базата на исторически натрупан опит или на сравнителен анализ между различни утвърдени практики. Така се реализират теоретически изследвания без те да имат предхождащ емпиричен резултат. В такива случаи е редно да се направи проверка на теоретично получените резултати и да се направят емпирични изследвания чрез тях. Така можем спокойно да кажем, че емпиричните и теоретическите изследвания са неразделна двойка изследвания, независимо от тяхната първична подредба. Следва да се отбележи, че все пак теоретически изследвания без емпирични са възможни абстрактно (без практическо приложение), но емпиричните изследвания без свързани с тях теоретически просто се превръщат в стихийно-емпирични и те не могат да се отнасят към педагогическите изследвания.

Като критика на досегашното развитие на педагогиката може да се каже, че в тази наука преобладават предимно емпирични изследвания. Рядко натрупаните практики се обобщават до същински теории. Фундаменталните изследвания почти винаги се пренебрегват и често се извършват практически и развойни изследвания на базата на необобщени в глобален план резултати от теоретически изследвания. Друг голям проблем е прекалено силната насоченост към практиката и честото пренебрегване на философската основа на изследванията. Най-често отсъствието на философско обсъждане в дискусиите свързани с педагогически изследвания може частично да се обясни с избързването на изследователите при правене на силни нормативни твърдения.

Използвана литература (статията е почти изцяло лична интерпретация и тълкувание на информация от първия източник):

1. Бижков Г., Краевски В. – „Методология и методи на педагогическите изследвания“, университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2007г.

2. Wikipedia – статия Research

3. Кинкайд С., Пекорино Ф. – „Ethical Issues in Pedagogical Research“