C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Изследвания – основни понятия

Публикувано на 04 октомври 2010 в раздел Методика.

Ако препишеш от един човек - това е плагиатство!
Ако препишеш от двама души - това е компилация!
Ако препишеш от много хора - това е изследване!

Горният виц всъщност дава шеговит, но до известна степен верен поглед към формалната дефиниция на понятието "изследване". Има обаче една голяма забележка - в едно истинско изследване освен стъпаловидното надграждане на знания от други автори неизменно трябва да присъства и качествения скок чрез уникално умозаключение. По-формално можем да дадем следното определение:

Деф. "Изследването" е форма на познавателен процес, при който систематизирано и целенасочено се изучават обекти и който завършва с извеждането на нови знания за изучаваните обекти.

Всяко изследване започва с ясно дефинирана цел. Обикновено през целия процес се формират и проверяват поредица от хипотези свързани именно с поставената цел. По време на изследването тези хипотези се потвърждават или се отхвърлят чрез експериментални проверки или в най-добрия случай доказателства. Не е изключено по време на изследване да се получат и странични изводи, които не са свързани с поставената цел. За тях обаче казваме, че са получени случайно и ги приемаме като обект на друго, последващо изследване.

Принцно изследването може да се разгледа като една обща задача, която се "разбива" на подзадачи. Те от своя страна имат следната структура:

  1. Дефиниране на цел на подзадачата;
  2. Съставяне на хипотеза;
  3. Поставяне на теоретични и операционни дефиниции;
  4. Събиране на информация;
  5. Анализ на събраната информация;
  6. Проверка на хипотезата - приемане или отхвърляне.

Обобщението (синтезът) на резултатите от всички подзадачи в крайна сметка води до постигането на поставената главна цел на изследването.

Изследванията се използват активно за развитието на науката, но в никакъв случай не са ограничени само и единствено в нея, а дори напротив - те са много по-разпространени в практиката. Съвсем нормално е да се извършват изследвания и на стихиен принцип от хора практически работещи в изследваната сфера. Така впрочем ще разделим най-общо изследванията на две групи - стихийно-емпирични и научни.

Стихийно-емпиричните изследвания се провеждат от хора работещи практически в дадена област. Най-често те се правят с цел да бъде оптимизиран даден работен процес, да се повиши качеството на продукцията и/или да бъдат добавени нови функционалности към изследваните обекти. При стихийно-емпиричните изследвания обикновено целта е да се постигне текущ задоволителен резултат за разглеждания частен случай, а не да се дават изчерпателни и обобщени отговори от фундаментална гледна точка. Търсят се практически работещи резултати, а строгата теоретична обосновка обикновено се пренебрегва. Получените знания се фиксират с естествен език, без да има строги общоприети критерии.

Научните изследвания си поставят същите цели както стихийно-емпиричните, но при тях работата се извършва от малко на брой специалисти и целенасочено. Те си служат със специални средства на научно познание и формализират изследванията строго на дедуктивен или пълно индуктивен принцип (когато това е възможно). За разлика от стихийно-емпиричните изследвания, научните се стремят да завършват с колкото се може по-пълно обобщение на резултатите и разглеждат колкото се може повече възможни постановки (дори голяма част от тях да са практически безсмислени). Обикновено се търси строга теоретическа обосновка, от която да могат да се извеждат вички възможни практически решения. Получените знания се фиксират по общоприети критерии и използвайки специфична терминология.

Виждаме, че научните изследвания са много по-строго систематизирани и много по-изчерпателни в своите резултати. От друга гледна точка те много повече "разхищават труд" като извеждат като резултати от изследванията такива данни, които практически не носят полезен резултат. Научните изследвания, както вече казахме, се провеждат от малка и ограничена група хора, докато стихийно-емпиричните от всички, включително и от учените. От тук можем да заключим, че стихийно-емпиричните изследвания са много повече като количество от научните.

Колкото до взаимовръзката между стихийно-емпиричните и научните изследвания можем да кажем, че тя е двупосочна. От една страна най-често стихийно-емпирични изследвания "стъпват" на базата на натрупан опит от вече проведени научни такива. От друга страна често научните изследвания взимат стихийно-емпирични изследвания като доказателствена или демонстрационна част за частни случаи от цялостното изследване. Последното вече е описано в статията връзка между наука и практика в този блог.

Научните изследвания, за разлика от стихийно-емпиричните, често прибягват до методът "идеализация", т.е. създаване на нови "съвършени" обекти. По този начин в изследването се премахват особени белези и външни фактори, които практически влияят на резултатите. От друга страна резултатите от изследванията върху идеализирани обекти не винаги могат да се прилагат директно в практиката. Затова за практическа употреба често научни изследвания върху идеализирани обекти биват последвани от допълнителни научни или стихийно-емпирични, които повтарят изследванията практически върху не-идеализирани обекти.

Накрая е добре да се спомене, че исторически погледнато стихийно-емпиричните изследвания са първичните. Именно натрупаният практически опит се е използвал за формиране на научни знания. "Обратната връзка" се създава по-късно - чак след като научните знания се развият до определено ниво, което е достатъчно за нови отново практически изводи.

Използвана литература:

1. Бижков Г., Краевски В. - "Методология и методи на педагогическите изследвания", университетско издателство "Св. Климент Охридски" 2007г.

2. Wikipedia - статия Research

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*