C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Основни понятия в методологията на научното познание

Публикувано на 20 октомври 2010 в раздел Методика.

„Методологията“ е понятие с много широк обем и възможност за различно тълкуване. По-общо можем да дадем следната дефиниция [1]:

Деф. „Методология“ наричаме система от принципи и методи за натрупване на научно познание.

По-конкретно и в по-тесен смисъл може да се дадат следните нейни равнища (подредени от по-високо/общо към по-ниско) [преформулирани от 1]:

Деф. „Философската методология“ наричаме система от принципи за разглеждане на явленията и процесите на обективната действителност.

Деф. „Конкретно-научна методология“ наричаме система от принципи и методи, основана на базата на философската методология, чиято цел е да се разгледат специфични за дадена група науки проблеми и задачи от философски, теоретичен, идеологичен и мирогледен характер, както и да се формулират принципи, подходи и методи за решаването на тези проблеми и задачи.

Деф. „Методология на научните изследвания“ наричаме система от принципи и методи за организиране, провеждане и анализиране на процесите и резултатите от научни изследвания.

От тези дефиниции може да се каже, че методологията сама по себе си е наука, която въвежда правила за изграждането и по-нататъшното развитие на всички други науки. Така разгледана обаче се създава рекурсивна зависимост на методологията сама към себе си. Практически това е факт – методологията отговаря и за своето собствено самоизграждане.

Самата дума „методология“ идва от гръцки. Тя означава „път на изследване“. В тълковния речник на български език [5] е определена като „наука за метода на научното изследване“, което очевидно съвпада с дефиницията от най-ниското равнище. Във философския речник [4] са дадени две дефиниции: „съвкупност от методи, използвани в дадена наука“ и „система от принципи и начини за организиране и извършване на теоретична и практическа дейност, а също така учение за тази система“. И двете отговарят на по-общата дефиниция за „конкретно-научна методология” дадена по-горе. Според статии от англоезичната литература [3] методологията е „систематично изучаване на методи, които са, могат да бъдат или са били прилагани в дадена дисциплина“, както и „анализът на принципите на методите, правилата и постулатите, които се използват в дадена дисциплина“. Тук очевидно превода на думата „дисциплина“ търпи тълкувание и вместо буквалния превод е по-удачно да се използва „научна област“.

Науката методология създава една цялостна система от познание за подходите за натрупване на научни знания, както и за конкретните дейности на учените провеждащи изследвания: начините за планиране, подготовка и провеждане на научни изследвания, както и анализ, синтез и обобщение на резултатите от научни изследвания; систематизиране на информацията от експериментите за обобщение на цялостно изследванем; логическата последователност от необходими правила, за да бъде едно изследване „научно”. Понеже научните изследвания са основната градивна единица за всички науки, то методологията може да бъде разгледана като теоретичната, а методиката като практическата основа за тяхното дефиниране и провеждане. Така може да се изкаже твърдение, че изграждането на наука без спазването на методология е невъзможно. Науката е неделима от научния метод и съответната научна методика, а те от своя страна са основани именно на методология. Дори в миналото, когато понятието „методология“ не е било формулирано и известно, все пак е имало определени правила в научните среди, които са се спазвали – с други думи учените дори неосъзнато са изграждали методология. Ако няма методология, то всички емпирични изследвания трябва да се приемат за стихийни, а останалите видове изследвания просто няма да съществуват. Можем да направим аналогия между езика с който говорим, за да се разбираме помежду си и методологията – както хората не могат да се разберат в ежедневния си живот ако говорят на неразбираеми един за друг езици, така и двама учени не могат да изградят обща наука, ако не спазват единна методология.

Обектът на методологията е научното познание. Предметът на методологията е процеса на натрупване на научно познание и резултата от него взети като едно цяло. Средствата на методологията са методите за достигане на определени познания в теорията и практиката.  Целта на методологията е систематизирането, свързването и развитието на научното познание в единна структура.

С казаното дотук може да видим много общи неща между методологията и методиката – и двете се грижат за намирането и нормирането на най-добрите практики за извършване на дадени дейности. Разликата е в това, че методиката се грижи главно за практическите и развойни дейности, докато методологията работи в сферата на чисто научната изследователска дейност. Така може да се твърди, че методиката и методологията „си разделят“ полето на дейностите, нужни за развитието на наука и практика. Ако разгледаме методологията като разработване на стратегическите подходи за натрупване на научно познание, то методиката е материализирана и практически реализирана методология.

Методологията може да се раздели на два основни дяла [1]:

  1. Нормативен: решаване на конструктивни задачи свързани с разработването на препоръки и правила за осъществаване на научна дейност;
  2. Дескриптивен: занимава се с наблюдаването на явления и извличане на закономерности от научно-изследователските дейности, които служат за обогатяване и развитие на нормативния дял на методологията.

Виждаме, че нормативният дял на методологията дава предписания и указания за извършването на дадена дейност, докато дескриптивния дял съблюдава резултатите от прилагането на нормативните правила с цел да ги обогатява, коригира и прецизира. Нормативният дял на методологията намира най-широко практическо приложение, защото всички учени се интересуват от него. Те задължително спазват нормативните указания и препоръки когато провеждат изследванията си и когато в последствие публикуват резултатите от тях под формата на научен труд. В [2] е изказано мнение, което може да бъде перефразирано като „добрата нормативна методология е тази, която идва по естествен път и се слива и работи в пълен синхрон с работния процес на учените”. Методологията трябва да помага на учените, а не да им пречи!

С дескриптивната част на методологията се занимава само малка група от специалисти, които анализират опита на учените прилагащи нормативните изисквания. До последните години науките са се развивали именно на този принцип. Едва наскоро започна практика учените не само да обосновават получените от тях резултати на базата на нормативните изисквания, но и да участват в извършването на дескриптивните дейности на методологията. Практически и до днес обаче повечето учени нямат специализирани познания от дескриптивната страна на методологията като наука, а са запознати и спазват нейния краен продукт – методите дефинирани в нормативната част.

Използвана литература:

1. Бижков Г., Краевски В. – „Методология и методи на педагогическите изследвания“, университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2007г.

2. Scientific Method and Philosophy of Science

3. Wikipedia - Methodology

4. Кратък философски речник

5. Тълковен речник - издателство БАН 1993г.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*