C, PHP, VB, .NET

Защо да учим? Изчерпателният отговор на този въпрос би трябвало да излезе в няколко тома учебници. Аз ще се опитам да дам насока в една кратка статия. Затова нека се застраховам предварително – отговорът ми никак няма да бъде пълен.

Най-естествения път за отговор на въпроса „защо“ е връщането назад към първоизточника на знанието. Тук ще се опра на математиката, защото с нея примерите се дават по-лесно. Най-класическият е този, когато едно малко дете се оплаче:

– Защо ми е да уча тая математика?

Помните ли когато бяхте в училище обикновено какъв отговор получавахте? Почти съм убеден, че всички вие сте чували:

– За да може като отидеш в магазина, да си сметнеш парите и да не те излъжат!

Наистина класически отговор, който всеки от нас е чувал. Дали е изчерпателен? Естествено, че не. Детето много бързо осъзнава, че в „магазинните сметки“ събирането, изваждането, умножението и евентуално делението са напълно достатъчни. То веднага подсъзнателно си задава въпроса отново – „а тези новите неща за какво са ми щом вече мога да смятам?„.

За съжаление много рядко учителите имат подготовката да продължат да отговарят на този повтарящ се въпрос. Неподготвеният по методика на обучение учител би казал:

– Трябва да научиш това ако искаш да изкараш добра оценка на изпита!

Този отговор в интерес на истината работи. В повечето часове в училище се действа именно на този принцип – учи се, за да се изкарат оценки. Учениците са заставени насила да учат, като активна подкрепа в процеса заемат родителите им. За съжаление този подход има голям недостатък – насила хубост не става! Много малко ученици могат сами да създадат интерес у себе си за даден учебен предмет. Да не говорим за всички в комплект.

Най-важното нещо в обучението е да създадем интерес в ученика така, че той сам да се стреми към усвояването на нови знания. Затова той трябва да бъде убеден, че това което се учи има реален смисъл в неговия живот. Най-добре това става чрез практически примери.

Нека вземем част от елементарната геометрия. Представете си, че учим лице на правоъгълник. Ученикът не е убеден, че това е нещо важно – по-скоро смята, че това е поредната „гадост“, която цели само и единствено да го измъчи на контролното. Дали отговорът „като отидеш в магазина, да можеш да си сметнеш парите и да не те излъжат“ ще помогне? Напълно очевидно е, че ученикът няма да повярва на този отговор – той не вижда никакви правоъгълници в супермаркета.

Затова е нужно да се представи именно първоизточника на проблема. Кой е измислил това нещо „лице на правоъгълник“? Е, може би за учениците не е толкова важно и интересно името на конкретния математик. Тогава „защо го е измислил“? Ето – това е именно въпроса, който самите те задават, но по различен начин. Ако отговорите на този въпрос, то те ще получат отговора и за своя собствен.

В древна Гърция за първи път се зародила частната собственост. Вече имало различни хора, които били собственици земевладелци. Те търгували помежду си със своята земя. Когато даден човек искал да продаде своята нива за пари или да я замени за друга, то било много важно да знае колко голяма е тя. Именно тук математиците дали отговор на този проблем – видяли, че повечето ниви били правоъгълници и за да сметнат колко са големи намерили формулата за лице. Инак как ще знае човекът дали не се е прецакал?

Естествено всичко зависи от интереса на аудиторията. Важното е историята да бъде увлекателна за ученика и да предизвиква интерес. Е, с тази тактика непременно следва и момента на въпроса „ама аз нямам нива, тогава на мен за какво ми е?„. Вече допълнителните примери доизглаждат вашето обяснение.

Дали отнема много време и усилия? Ами прочетете бавно на глас текста от горе. Колко време ви отне? Убеден съм, че никак няма да навреди на учебния процес, а напротив – ползите са много повече.

Връщането назад към първоизточника на знанието е винаги работеща тактика, която може да бъде много увлекателна за ученика. За съжаление колкото по-сложен става материала, толкова по-дълги стават обясненията и отговорите на въпроса „защо“. Така в един момент става непосилно и неразумно да се отговаря изчерпателно.

Обучението е един непрекъснат процес. Ако интересът на ученика бъде изпуснат дори за кратко, то той трудно може да навакса изпуснатото. Например в училище се учат производни. Да но да обясните защо тангенса на ъгъла, който сключва допирателната към графиката с абцисата, е нещо важно е твърде трудно за обяснение ако нямате вече натрупани примери. Бихме казали, че трябва да знаем за производните, защото по-късно ще учим за интеграли, след тях за диференциални уравнения, а пък накрая те имат невероятно широко приложение в математическото моделиране и астрономията. Да, но тези думи все още не значат нищо за нашите ученици.

Затова винаги трябва да се гледа в обратната посока. Трябва да се стремим към последователност в обучението. Всяко едно ново знание трябва да се базира на вече преди това изучени знания. Всяка една теорема трябва да бъде доказана чрез вече доказани преди това теореми. Всеки въпрос „защо“ трябва да бъде отговарян с нов пример, който дава отговора на базата на преди това отговорени въпроси „защо“. Колкото по-малко догматични отговори даваме, толкова по-качествено ще бъде обучението на ученика.

Изключително важен момент заемат и занимателните задачи. Всички вие знаете, че тези знания, които са усвоени от вас чрез игра, са останали най-трайни в съзнанието ви. Именно затова ние трябва да търсим колкото се може по-често занимателното и развлекателното, но без да се отклоняваме от същината на проблемите.

И все пак – защо да учим? Аз смело ще дам един материалистичен общ отговор:

– Трябва да учим защото откакто свят светува обучените хора винаги са били елита на обществото.

Този отговор обаче е валиден за хора, които вече са добре обучени специалисти в дадена сфера и то на високо ниво. За един ученик това би звучало като нравоучение и би бил отхвърлен.

Запомнете едно – основната цел на обучението е да подготви учениците за масово приложими в тяхното ежедневие знания, които ще бъдат използвани в тяхната професия. Именно това трябва да бъде осъзнато от тях по време на учебния процес. Допълнително трябва да добавим елементи на възпитание. Ако успеем да формираме и умствени способности за иновативност, то сме си свършили работата отлично. Последните две обаче са възможности за наистина добрите учители.

Въпросът  „защо да учим“, зададен от ученик, няма един единствен обобщен отговор. Обучението е продължителен процес на постъпателно натрупване на знания. При всяка една стъпка възниква нов смисъл на въпроса „защо“, който изисква нов отговор.