C, PHP, VB, .NET

Този раздел е по-скоро за "на пътя", отколкото за "извън пътя". Когато караме "оффроуд" обикновено хлъзгавите участъци са кратки, а не продължителни, както би било при поледица на асфалтов път. Освен това много рядко има хомогенни участъци без камъни и неравности. Снежните коловози биха могли понякога (но не често) да влезнат в категорията "хлъзгави", но при тях положението е различно от това при класическото каране по път - те имат бордове, които не ви позволяват поднасяния, следователно вашето движение по тях се свежда най-често до потегляне и спиране, като последното не е особено сложно (натискате спирачките, навивате волана към борда в посока високата страна на пътя и няма къде да ходите - ще спрете). Въпреки това счетох, че е уместно да включа и тази тривиална информация тук.

1. Превключване на скоростите: При превключване на по-ниска предавка подавайте междинна газ, за да изравните оборотите на двигателя с новите обороти, а същевременно с това отпускайте съединителя плавно, за да избегнете характерното блокиране на колелата, от което следва и занасяне. За тези, които евентуално не знаят (надявам се, че няма такива) - междинната газ се подава в момента, в който превключите на ниската предавка, но преди да сте отпуснали съединителя.
2. Веригите са вашият спасител: На лед има само едно истинско спасение - вериги! При джиповете със задвижване 4x4 (както е Лада Нива) това означава слагане на вериги и на четирите колела. По изключение е допустимо да слагате само на водещите колела, но в този случай ще ви се налага да използвате на места и блокаж на междинния диференциал (иначе задните гуми ще си буксуват и веригите на предните ще станат обезсмислени). При колите със задно предаване също ще ви се наложи да сложите вериги и на четирите колела - задните трябва да "копаят", за да ви придвижват, а предните са водещи и те задължително трябва да имат вериги, за да може да завивате. Единствено при автомобилите с предно предаване е нормално да се слагат вериги само на предните колела.
3. Спиране върху лед: Спирачките се натискат плавно, а колата винаги трябва да спира на скорост. Натискането на педала на спирачките трябва да е винаги до, но над границата на блокирането на колелата. Това винаги е по усет и се тренира. Ако при спиране усетите хлъзгане, то отпуснете педала на спирачката докато хлъзгането спре. Впрочем това е обратно на човешката интуиция, затова не е зле да направите тренировки на подходящо място (замръзнал полигон)!
4. Пребоксуване при праволинейно движение: Ако усетите хлъзгане по време на движение напред - отнемете от газта, но в никакъв случай не натискайте рязко спирачката! Неспазването на този съвет води до влошаване на ситуацията. От там насетне следва процедурата за спиране, след което си сложете вериги.
5. Странично хлъзгане на задницата при праволинейно движение: Много често явление е това "задницата да се опита да ви изпревари", т.е. да започне да се хлъзга в една от двете посоки. Това естествено би могло да доведе до завъртане на автомобила, а при джиповете до преобръщане. За да се избегне трябва да се реагира с волана. Например ако приемем, че погледнато отгоре векторът-посока на движение "сочи 12 часа" и задницата на автомобила започне да се измества надясно спрямо него, то ще започне завъртане на автомобила "обратно на часовниковата стрелка". В такъв случай ние трябва да контрираме като завъртим волана надясно - по часовниковата стрелка. Обратно - ако задницата поднесе наляво, то трябва да завъртим волана наляво. Впрочем такова занасяне е по-рядко явление при автомобили с постоянно задвижване на четирите колела, но пък ако поднесат се овладяват по-трудно.
6. Странично хлъзгане по време на завой: Тук съветът е абсолютно същия, както в предишната точка, но нарочно го изнасям в отделна, защото тук нещата са много по-сложни и не са интуитивни. Ако например завивате наляво, то инерцията на задницата винаги я кара да поднася надясно спрямо остта на движение (т.е. към външната страна на завоя). Вече казахме, че при поднасяне на задницата надясно ние трябва да завъртим волана надясно. Да, но ние в момента завиваме наляво, т.е. трябва да завъртим волана в обратна посока на посоката на завиване. С други думи в такъв случай се налага поне "изправяне на волана", ако не и повече. Това движение не е рефлекторно за шофьорите - те обикновено се стремят да поддържат посоката по кривата на завоя. Така, че бъдете внимателни. Не забравяйте никога и основното правило (задължително дори за шофьорски изпити) - в завой се влиза винаги на скорост! Освен това "влизайте в завоя с предавката, на която очаквате да излезете" (т.е. по-ниска от тази в праволинейното движение, защото винаги при завой се губи скорост), както и "по време на завой не се натиска спирачка" (освен в неотложно краен случай).
7. Изкачване на стръмен хлъзгав байр: Това е една от честите ситуации в "оффроуда", а понякога се налага и на пътя при поледици. Тръгвате да се изкачвате, стигате до някъде, но... колелата ви пребуксуват и започвате да се връщате назад. А връщането назад е много неприятно и понякога опасно. Първото нещо, което задължително правите е да блокирате междуосевия диференциал - това със сигурност ще подобри ситуацията. Но ако и това не помага и все пак искате да го изкачите? От там насетне има няколко основни тактики:
   • Сложете вериги - да, това е истинското решение на проблема!
   • Контролирана газ - първо и най-важно при всички случаи - хлъзгавите баири се изкачват най-ефективно със "средна предавка" (нито ниска, нито висока предавка спрямо съответната ситуация) и чрез много умело използване на педала на газта и съединителя в комплекс. Оборотите на двигателя не трябва да са ниски в никакъв случай (няма да има тяга), но не и прекалено високи (ще пребоксувате) - обикновено се стремите да са около 2500 до 3000.  Ако забуксувате - не подавайте повече газ, безсмислено е и даже вредно. В такива случаи използвайте съединителя - карането на "полусъединител" ви дава възможност да приплъзва той вместо колелата ви.
   • Динамично изкачване - това е "класиката", която се използва от повечето шофьори попаднали в такава ситуация. Издърпвате се назад, засилвате се с всичка сила и с "газ до дупка" преодолявате възвишението силово (обикновено придружено и с много буксуване към края му). Това естествено е възможно "до някъде" - при предстоящи дълги изкачвания просто ще се изкачите по-високо отпреди, пак ще започнете да буксувате и съответно ще се спускате назад повече. Затова този метод (доста груб към автомобила впрочем) е възможен само при преодоляване на ниски възвишения.
   • Спускане на гумите - намалявайки налягането в гумите ние постигаме по-голяма контактна площ, с което увеличаваме сцеплението. Това може да даде известен положителен ефект. Това обаче ще пречи на веригите, ако сте ги сложили. А както вече знаем те са истинското правилно решение за лед. Следователно не си губете времето да спускате гуми, а го употребете за слагане на вериги.
   • Натоварете багажника с дърва, камъни или каквото ви попадне - това е другата "класика", която старите шофьори на Жигули много добре познават (предно центрован автомобил със задно предаване). Допълнителната тежест винаги помага за по-добро сцепление на задните гуми.
   • Изкачване на заден ход със задължително включен блокаж - изкачването на заден ход на първо четене е странно - та нали грайфера на гумите обикновено е с посока и сцеплението назад следва да е по-слабо? Отговорът тук се корени в законите на статиката. Векторът на силата на тежестта е винаги перпендикулярен надолу, т.е. силата на тежестта в този случай помага за по-голямо притискане на колелата, които са по-ниско. Обратно - тези, които са по-високо започват "да се отлепят" от пътя (тук е мястото да вметна, че максималният ъгъл на наклон, който един автомобил може да преодолее зависи много повече от губенето на сцепление на гумите, отколкото липсата на мощност в двигателя). Когато колата ви е с "предно центроване" (т.е. тежестта ѝ е в предната част, а това е по-честия случай, когато двигателя е отпред), то ако се обърнете на заден ход ще се получи така, че векторът на силата на тежестта ще помогне за още по-силното притискане на предните колела (при леките автомобили с предно предаване те са водещи), които в този случай ще стоят в по-ниската точка. При постоянно задвижване 4х4 тактиката трябва да е придружена с включен блокаж, защото в този момент може да се досетите, че леката ви задница (която вече е отгоре) ще се "отлепя" още по-лесно буксуване. С други думи тази тактика е по-скоро печеливша при автомобили 4х2 с предно предаване, а в доста по-малка степен при джиповете 4х4. При автомобили 4х2 със задно предаване  - не си губете времето и нервите - няма да стане :)
8. Спускане по хлъзгав терен: Вече знаем, че трябва "да изберем правилната предавка според случая предварително". При хлъзгав терен "правилната" всъщност се явява критично важна! Тя в никакъв случай НЕ означава "най-ниската", даже напротив. Прекалено ниската предавка при спускане по хлъзгав път докарва до това, че двигателя не успява да навакса скоростта на автомобила (явяват се много високи обороти на двигателя), а от там това го кара да спира колелата прекалено силно и те блокират, след което естествено следва занасяне... С други думи при спускане по хлъзгав участък е важно да изберем по-високата предавка спрямо границата на скоростта, с която искаме да се спуснем и така да поддържаме средни обороти на двигателя. Другото характерно нещо при спускането по хлъзгав път е, че спирачките не ни помагат много, а може и да ни попречат ако ги натискаме силно. Затова съветът е еднозначен - гледайте да използвате предавка, на която ще поддържате средни обороти и помагайте със спирачката точно на границата между сцепление и буксуване. Ако теренът е прекалено стръмен и едновременно с това хлъзгав и ако няма друго спасение освен да слезете по него, то по-добре се пригответе да играете ролята на шейна, а не на автомобил - няма да има адекватен начин за спиране, освен дерето/дървото/по капак и т.н.
   
9. Контролирано приплъзване с ръчна спирачка: ВНИМАНИЕ - ТОВА Е МНОГО ОПАСНА МАНЕВРА ПРИ ДЖИПОВЕТЕ! Предварително отбелязвам, че това е маневра подходяща само за автомобили със задно предаване, слабо ефективна при постоянните 4x4 и буквално забранена за автомобили с предно предаване! Това е много, много сложна маневра, която изисква опит и тренировки. Просто знания обикновено не са достатъчни, защото тя се налага само и единствено в наистина критични ситуации! Такава например е ситуацията, в която се движим праволинейно, трябва да влезем във завой, но... колата продължава напред "като шейна". С други думи със сигурност ни се струва, че ще изпуснем завоя. При каране по нормален път това обикновено означава "удар в мантинелата" (а недай боже ако завоят е десен - може и в насрещен автомобил!), а при карането извън пътя може да означава пропадане в дере, тряп, удар в дърво... Контролираното приплъзване се получава тогава, когато (без да сме натиснали педала на спирачките!) сме завъртяли волана в желаната посока и дръпнем за известно време (става дума обикновено за "моменти") ръчната спирачка. Както знаем ръчната спирачка действа само върху задните колела, т.е. те в този момент ще блокират, т.е. ще започнат да се хлъзгат. А колкото и да се хлъзгат предните в този момент - все ще имат някакво минимално сцепление. Тоест задницата ще започне да прави именно това, което описах в "странично хлъзгане при завой" - ще започне да занася и "да ни изпреварва". Или казано по правилния начин - колата ще започне да се завърта по посока на завоя. Тогава отпускайки ръчната спирачка, при добро стечение на обстоятелствата, ще успеете да навлезете в завоя нормално без да катастрофирате. Защо казах, че маневрата е сложна ли? Защото ако "предобрите", т.е. задържите ръчната спирачка повече моменти отколкото е трябвало, то колата ви ще се завърти като пумпал (ако е лек автомобил) или ще се ПРЕОБЪРНЕ (джип). Другата маневра, при която постъпателното движение се превръща във въртеливо (задържате ръчната спирачка за по-дълго време) е възможно само при автомобили със задно предаване. При джиповете имаме изместен на високо център на тежестта, следователно подобно движение може да доведе до преобръщане. Именно затова в началото на тази точка написах "внимание". Взимането на завой с ръчна спирачка е много опасно ако карате джип! Може да предпочетете да се преобърнете само ако това ще донесе по-малко щети, отколкото продължаването ви напред.
10. Зимните гуми и леда: Темата за гумите и типа им нарочно я оставих почти последна. Направих така, защото много и навсякъде се спекулира с това, че хубавите зимни гуми били най-важното. Не е вярно - зимните гуми подобряват значително сцеплението с изчистен път през зимата, но слабо помагат за решаването на проблема с карането на лед. Така, че дори да имате великолепни чисто нови зимни гуми - не забравяйте за веригите и блокажите! Освен това карайте бавно! Веригите, блокажите и бавната скорост са истинското решение, а зимните гуми в поледиците са по-скоро моралната ви подкрепа. Така, че ако някой Голф с "яките зимни гуми" ви присветква с фаровете - пуснете го да мине. Вие после ще си решите дали да го издърпате от мястото където по-късно е закъсал. Не, не казвам, че зимните гуми са "безсмислени", напротив - те много, ама изключително много ви помагат да усетите кога е настъпила проблемната ситуация и да можете да спрете една идея по-добре, а от там нататък да се екипирате както трябва. А колкото до карането по нормален почистен път - карането със зимни гуми е много по-комфортно, отколкото с каквито и да е други.
11. Реалността за гумите при джиповете: За съжаление съм чувал и думите "аз съм с джип бе!" когато е ставало дума за движение в тежки зимни условия. Това, че карате джип е предимство спрямо леките коли (имате блокаж/и), но той е по-добър само и единствено ако е подготвен за зимни условия по същия начин, по който леките коли го правят - със слагането на зимни гуми. А реалността показва, че джиповете всъщност рядко "обуват" такива - обикновено се карат с "кални" или всесезонни, при това рядко нови (скъпи са и лукса за честа смяна понякога се пренебрегва). За съжаление джиповете не могат да си позволят лукса на леките коли с предно предаване - да сменят само предните гуми. Не става - трябва винаги да карате с четири еднакви гуми. Освен това са и по-големи, т.е. значително по-скъпи. Затова обикновено шофьорите на джипове правят компромис и рядко слагат типични зимни гуми. Калните гуми (пример) имат внушителен вид и будят респект към колата, но ефектът с тях на асфалт през зимата е с обратен знак - справят се зле, защото имат малка контактна повърхност. За останалите видове НЕзимни или зимни по-стари от три сезона гуми можете спокойно да потърсите информация в интернет - ясно е, че втвърдения каучук не помага, а пречи за сцеплението на пътя. Така, че ако скоро не сте купували типични зимни гуми или не сте в момента с тях - не се подлъгвайте, че "сте с джип и няма проблеми" - има проблеми! Но все пак не, в никакъв случай не ви манипулирам да си купувате още един комплект гуми, които ще използвате рядко, а ще трябва да сменяте често. Даже напротив, карайте си с такива гуми, каквито ви се налага да използвате най-много и най-често - такива за оффроуд (иначе защо сте си купили джип?). И понеже това обикновено са "калните" гуми - имайте едно голямо "на ум" когато стане въпрос за движение по хлъзгав асфалтов път. Попаднете ли в такива условия - бъдете с повишено внимание, преценявайте пътната настилка предварително, не се скъпете да си сложите навреме вериги, бъдете готови по всяко време да включвате блокажи, карайте много бавно и внимателно. Да последното всъщност е може би най-важно - карайте бавно, за да може да реагирате навреме, т.е. ПРЕДИ проблемната ситуация! Хубавите зимни гуми са голямо предимство за каране през зимата - препоръчително е ако можете да ги имате. Но дори те не изключват нуждата от разумно шофиране!