C, PHP, VB, .NET

У нас всъщност се случва често да го правим – ние имаме прилични зими и ако сме извън градовете обикновено се натъкваме на хубав пухкав сняг, но не прекалено дълбок, че да е невъзможен. Изобщо през зимата България е „рай за каране по заснежени терени“. Съветите тук са няколко, но основни:

1. Спиране: Първо трябва да отбележим, че обратно на схващането, че „зимата е хлъзгаво“, неутъпканият сняг НЕ е хлъзгав. Напротив – той силно се съпротивлява на това да преминете през него, а ако е дълбок даже не ви дава. Обича да се събира на талази и да превръща автомобилът ви в снегорин. Именно поради тази причина спирането в неутъпкан сняг е едно от най-лесните неща – просто натиснете спирачката. Не се притеснявате от блокирани колела и подобни проблеми при карането по лед например – колкото по-блокирали са колелата, толкова по-надълбоко ще се закопае колата ви, т.е. ще спре по-добре.
2. Буксуване: Ако сте спрели на място и при тръгване усетите, че колата буксува – спрете веднага! Не настоявайте – няма да се оправи, а ще става по-лошо. Буксувайки вие не само утъпквате снега и го правите по-плътен, но освен това разтапяте горната му повърхност и си докарвате вода-лубрикант. Затова ако усетите буксуване опитайте първо да включите блокажите и „да се избутате с другия мост“. След това опитайте да потеглите направо от висока предавка (недостигът на въртящ момент на двигателя не позволява започване на буксуването) или на полусъединител (да приплъзва съединителя вместо гумите). Ако и това не стане – направо вадете лопатите и започвайте спасителната акция. Или преминете към следващата точка.
3. Вериги: Не тръгвайте на разходки в снега ако нямате вериги под ръка – те ви изваждат при буксуване, т.е. за кратко при излизане от трудни ситуации. Те помагат много и при плитък или утъпкан сняг – копаете в дълбочина и достигате до грапавата земна повърхност! Карането с тях обаче е противопоказно при дълбок сняг – тогава се закопавате и… ви трябва лопата. Затова веригите се слагат на сняг само при закъсвания или след прецизна предварителна преценка на снежната настилка (по-често ще е по-добре без тях). При джиповете с постоянно задвижени четири колела веригите трябва да са съответно четири на брой. Алтернативата е да са две на водещите колела, а блокажът на междинния диференциал да е включен, но това е по-лошо за трансмисията ви. При буксуване слагането на вериги практически обезсмисля всички други помощни методи – ако и с тях не можете да излезете, то положението е много тежко! Естествено от последната класацията изключих гумите с шипове, но те в България са забранени. И не забравяйте – свалете веригите веднага, след като снегът свърши!
4. Пропадане на колата вляво/вдясно в преспа: Снегът има една голяма неприятност – изглежда привидно хомогенна настилка. Или казано по друг начин – не се знае какво има отдолу. Нерядко се случва да карате и да пропаднете в дупка. И ако пропадането с цялата предница може да не е чак толкова проблемно (най-много просто колата да закъса и да трябва да копаете, за да се изровите от снега), то има един много неприятен вид пропадане, който се получава често при наличието на дерета вляво/вдясно от пътя – пропадането на две странични колела. Ако например се получи пропадане на десните колела в преспата, то те трябва да преодолеят много по-голямо количество сняг, отколкото левите. Следователно колата ще започне да се завърта надясно по посока на преспата. За щастие инстиктът на човек в този случай ни кара да завъртим волана наляво, което е и правилната реакция. От там нататък обаче всичко продължава най-вече по усет и резултат от тренировки. Прекаленото навиване на волана ще доведе до това задницата ви да пропадне в преспата и колата ще се завърти перпендикулярно на пътя – обикновено с последващо пропадане в преспата. Недонавиването на волана пък ще ви вкара в преспата с предницата. Затова тук има само един учител – практиката.
5. Коловозите: А замислихте ли се какво се е случило с калните коловози? Ако черния път се използва често, то можете спокойно да очаквате, че те са станали по-дълбоки от това, с което ги познавате от лятото. Причината е, че снегът в тях е утъпкан и до известна степен стопен, а този на „островчето“ не е. Затова честа грешка на младите и неопитни шофьори е да влезнат със сила в коловоз, който уж познават и… да „легнат по корем“. От което следва сложно изваждане.
6. Тесните гуми обикновено са предимство: Най-общо казано те създават повече налягане на единица площ и копаят в снега повече. Ако той е прекалено дълбок обаче ние ще искаме друго – да се „плъзгаме“ отгоре, за да не затънем в него. Тогава помагат широки и дори спуснати гуми. Казах, че „тесните гуми обикновено са предимство“, защото в България (вече) рядко пада прекалено голям сняг.
7. Спускания и изкачвания: В най-честия случай важат законите за движение по хлъзгав път.
8. Спускане на гумите: гумите могат да се спуснат максимум до 1, а някои го правят дори и под 1 атмосфера (опасно) при движение през дълбок сняг. Това повишава проходимостта на автомобила, защото той се закопава по-малко, съответно се нуждае от преодоляване на по-ниско снежно препятствие. Внимавайте обаче ако имате вътрешни гуми – прекомерното спускане (към 1 атмосфера например) може да доведе до откъсване на винтила. Другата реална опасност е от разбордиране на гумата (колкото по-ниско налягане – толкова по-голяма). Ако спускате гумите трябва да имате много хубав компресор, с който да ги напомпате след това (евтините компресорчета не вършат работа за големи джипови гуми). Освен това и резервна крачна помпа. И две автомобилни щанги с резервна вътрешна гума (включително за тези, които по принцип карат без вътрешни гуми!).