C, PHP, VB, .NET

В тази статия ще разгледам предимствата и недостатъците на широките и тесните (става дума за ширината на протектора) гуми. Това е един важен фактор при избора на подходящи „обувки за автомобила“. По принцип визуално широките гуми стоят много по-красиво на автомобила и затова много хора масово предпочитат тях. Това обаче до известна степен е просто визуална заблуда. В долната информация се предполага, че джантите и общата височина на гумите са еднакви, а разликата е само в ширината на протектора.

1. Спирачен път при суха настилка:

По критерии „спиране“ на сух път широките гуми единодушно печелят значителна преднина. При тях контактната повърхност е повече, съответно и триенето е повече. Разликата в спирачния път между гуми с протектор 225 и 185 при скорост 100км/ч според различни тестове в интернет е с около 10% предимство за широките гуми.

2. Сцепление с мокра пътна настилка:

Колкото по-тясна е гумата, толкова по-добро сцепление има с пътя, когато той е мокър. В този смисъл спирачния път на широката гума при мокър път всъщност се увеличава и предимството ѝ не само се губи, а направо се обръща с обратен знак. Тук обаче широките гуми обикновено успяват да наваксат с наличието на повече „отводнителни канали“.

Тук е моментът да се върна към предишната си статия за „налягане на гумите„, в която бях написал, че пренапомпените гуми са по-податливи на „аквапланинг“. Та нали при пренапомпена гума контактната повърхност е по-малка – не е ли това в противоречие с твърдението от предишния параграф? Отговорът е, че противоречие няма – в този случай се намесват и други сили, а именно подемните на водата. Ако гумата не е стъпила с цялата си повърхност равномерно на земята, то водата буквално повдига гумата от двата ѝ края. Затова заключението за аквапланинга е, че правилно напомпаните гуми са основен фактор №1 за намаляване на негативния ефект, а от там нататък тясната гума има предимство пред широката.

Ефектът на аквапланинга при широките гуми се намалява ако грайфера на гумата е по-дълбок. Най-просто казано така гумата има по-голям дебит за „изхвърляне на вода“ назад. Същото естествено важи и за тесните гуми, но в по-малка степен.

3. Икономично каране и шум:

Тесните гуми категорично печелят състезанието що се отнася и до шум и до икономия на гориво.  По-тихи са, триенето е по-малко, съответно и разхода на гориво е по-малък. Разликата в разход на гориво между 225 и 185 гуми би следвало да е около 2%.

4. Товароносимост:

Безспорно по-широката гума има по-голяма товароносимост. Това няма нужда дори да се коментира. Ако автомобилът ще бъде използван за превозване на товари, то широките гуми са задължително предимство.

5. Проходимост

а) В зимни условия:

Тясната гума е много по-проходима в сняг. Най-просто казано тя по-лесно си „пробива път“ през снега. Широката гума изисква по-голямо усилие за „пробиване на пътека“, освен това по-трудно „копае в дълбочина“, т.е. по-лесно буксува. На лед естествено и тесните и широките си буксуват много, като предимството все пак отива за по-широките (те малко по-лесно се справят със заледени терени).

б) Плитка мека почва:

Това е най-честия случай общо погледнато за терените в България и в него тънката гума печели. При плитка кал тънката гума лесно си прокопава „коловоз“ и преминава напред. Обратно – широката много по-лесно буксува в тези условия и много по-трудно си прокопава коловоз.

в) Дълбока кал:

Стигне ли се до дълбоката кал по принцип закъсването е почти неизбежно, но все пак е добре да се отбележи, че широката гума има предимство. А именно то е, че колата не „заорава“ в дълбочина и не „ляга по корем“. С други думи коловозите са много хубаво нещо, но не и когато станат по-дълбоки от радиуса на гумите ви. Тогава бихте предпочели да буксувате, но да сте отгоре.

г) Пясък или блато:

Когато почвата е изключително мека и дълбока, то тесните гуми нямат шанс. „Закопаването“ е задължително. При такава почва най-важна е голямата контактна повърхност (затова танковете например са с вериги и въпреки, че тежат тонове могат да преминават през блатисти терени без да потънат). Всичко това напомням, че трябва да е придружено с нарочно спуснати, т.е. меки гуми.

Тук е важно да се отбележи обаче нещо друго – спускането на гумите има много по-голям ефект при тесните гуми, отколкото при широките. При еднаква височина и еднакво спуснати гуми ширината на протектора на тесните гуми се увеличава релативно повече от широките. Затова може до известна степен да се каже, че при нужда тесните гуми могат да бъдат спуснати и да компенсират до някъде изоставането си по тези терени, а широките гуми по-трудно могат да повишат проходимостта си. Отново подчертавам в интерес на истината – широките гуми тук все пак са по-добри!

д) Твърд неравен терен:

Така наречената „камениста почва“, или това, което ние си го знаем като „чукарите“, също е широко разпространен терен в България по планинските райони. За разлика от гладкия асфалт, където важни за сцеплението са „моментното залепване“, при терен с много неравности е много важна деформацията на гумата, т.е. възможността ѝ да прави „механично залепване“. Затова при неравности тясната гума има много по-голямо предимство – при нея имаме по-голяма тежест на единица площ, откъдето има и по-голяма деформация. За повече информация и нагледни картинки прочетете тук.

6. Заключение:

При всички положения за терените в България по-тясната гума е по-добър избор. На нормалните сухи пътища ще ви спести гориво (но ще трябва да карате по-разумно заради по-дългия спирачен път), при мокър път ще се движат обикновено по-добре, а извън пътя и зимата най-често ще са безспорен победител в двубоя.