C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* За смените на времевата зона в Самоа и Кирибати

Публикувано на 09 май 2021 в раздел История.

На островите Самоа датата 30 декември 2011 г. не е съществувала. Държавата се намира точно на обратната страна на Грийнуичкия меридиан. До въпросната дата, те са се намирали във времева зона -11. След нея решават да преминат на +13.

Причината за тази смяна е, че търговските им взаимоотношения със САЩ са започнали да замират за сметка на доста увеличения търговски обмен с Австралия и Нова Зеландия. Бидейки на -11, а Австралия от +8 до +11 означава, че само 3 дни в седмицата се засичат така, че да са непочивни и за двете държави. Когато в Самоа е било Петък, в Австралия и Нова Зеландия е било събота, а когато в Самоа е било неделя съответно другите две държави са били в работен ден понеделник.

Всичко това наложило съответната реформа и избор на екстравагантната часова зона +13. Така остров Самоа се превърна от мястото, където са едни от последните виждащи залеза, в мястото, където са едни от първите, които виждат изгрева на Слънцето.

Още по-интересна обаче е смяната на времевата зона в Република Кирибати. Тази държава е разположена на 14 атола и 18 острова по такъв начин, че се намира едновременно в северното, южното, източното и западното полукълбо на Земята – единствената такава. Което пък от друга страна е породило неприятен календарен проблем. Островите им Лайн се намирали във времева зона -10, Джилбърт на +12, а Финикс на +13. И това е било константна административна драма за тях – част от хората в държавата били постоянно на различна дата от останалите.

В крайна сметка се наложило този проблем да бъде разрешен. На 31 декември 1994 г. президентът извършил предизборното си обещание да смени островите Лайн на времева зона +14, т.е. тази дата да се премахне от календара и за тях. Тази смяна също така ефективно премества международната линия за дати с около 1000 километра и я начупва по странен начин – например се намират на един и същи меридиан с Хаваи, но са един ден напред спрямо тях.

В днешен ден бихме казали, че Кирибати е „страната на изгряващото Слънце“, а най-източната част на Земята е остров Керълайн. Той е необитаем, но на 1 януари 2000 г. там се състои церемония по посрещане на новото хилядолетие, заради което дори островът е преименуван на „Остров Милениум“. Концертът и церемонията са излъчени по цял свят и се счита, че е имало над 1 милиард зрители.

И кой каза, че скоковете във времето (календарното) не са възможни?

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*