C, PHP, VB, .NET

Представям ви класация на безумни проекти за милиарди долари. Статията я писах през 2019 г., но е все още актуална.

Пристанище Хамбантота, Шри Ланка – 1 милиард долара прахосани на вятъра. Идеята била да направи държавата център на търговията. Досещате се – не е станало. От десетки хиляди преминали кораби от 2010 г. досега, под 300 са акустирали във въпросното пристанище. Защо са пръснали тези пари? Защото Китай им бил дал 85% финансиране (сега Китай е собственик на пристанището)… и „що не?“.

Руский мост, Владивосток, Русия – познат още като „мостът, който води до никъде“. Но пък издумкал 1,1 милиарда долара. Иначе брилиантното инженерно постижение свързва островно градче с под 6000 души население и минимална значима икономическа дейност. Но пък има капацитет за до 50 хиляди автомобила на ден… Ама някога островчето щяло да стане велика туристическа дестинация. Сигурно.

Централното летище на Циудад Реал, Испания пък е отворено преди 10 години и е погълнало 1,2 милиарда долара, този път частни инвестиции. Може да поеме до 10 милиона души годишно. Е, първата година там кацнали едва няколко хиляди… Следващите години имало подобрение, но много далеч от очакваното. Така през 2012 г. официално фалира. През 2015 г. нов инвеститор го купил за 11 хиляди долара, но продължава да стои затворено и до днес. Основната причина за провала се счита за лошото позициониране – с тогавашната инфраструктура е било отдалечено на цели 2 часа с автомобил от Мадрид.
Парковете и статуите в Утар Прадеш в Индия са коствали на данъкоплатците 1,3 милиарда долара. Известна жена-политик е направила по време на кариерата си 5 парка със стотици бронзови статуи (включително на самата нея) във въпросния щат. Критиките по време и след строежите на кичозните градини са били и продължават да са ожесточени. През февруари тази година Върховният Съд разпореди парите да се върнат обратно. Няма да се върнат.

Хотелът Руйгьонг в Пхенян, Северна Корея също е оценен за над милиард долара – 1,3 за да съм по-точен, което е било 2% от БВП на държавата. Познат е още като „Hotel of Doom“, заради странният му модернистичен вид (триъгълник) и надвесването му със 105 етажа над иначе сивия град с типична соц архитектура. Освен, че е глътнал въпросните пари, за капак на всичко все още стои недовършен. Трябвало е да отвори 3000-те си стаи за гости през 2012 г. Лошо качество на материалите и проблеми с електрическата инсталация го правят все още негоден за ползване. Държи рекорд на Гинес за „най-високата необитаема сграда в света“.

Олимпийският стадион в Монреал, Канада е глътнал над 1,4 милиарда долара в сегашни пари. И не е бил готов за игрите през 1976 г. Покривът е завършен през 1986 г. Това съоръжение все пак се използва… но „от време на време“ и до ден днешен работи на загуба – няма си постоянен отбор, който да го стопанисва. А въпросният покрив е трябвало да се ремонтира основно през 1999 г., когато част от него пада. Изчислили са, че събарянето на съоръжението ще е прекалено скъпо и затова все още го пазят. Предвидено е да се налеят още близо 200 милиона долара за нова реконструкция на покрива до 2020 г.

Международното летище „Мирабел“, пак в Монреал, Канада вдига мизата на държавните харчове на 1,8 милиарда долара. По време на отварянето си е било най-голямото летище в света. Проблемът му… е, че е всъщност на 26 мили от самия град, което го е направило силно непривлекателно за пътниците. В момента то работи без пътнически полети и много далеч от капацитета си за карго. Покрай изоставените му сгради има и сниман филм, в който сюжетът е бил за „зомби апокалипсис“.

Дванадесетте стадиона за Световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 г., щедро финансирани от социалистката Дилма Русев, струваха на държавата 3,6 милиарда долара. Почти всички от тях към днешен ден стоят неизползвани или полупразни. Един даже се е превърнал в депо за автобусите на градски транспорт. Те са и основната причина самото световно първенство да е едно от малкото в историята, което е излязло на огромна загуба за страната-домакин. А само за миналата година балансът около поддръжката на тези стадиони е бил -100 милиона долара за държавата.

Отбранителната линия „Мажино“ във Франция е значително по-стар проект от споменатите по-горе. Кръстен е на името на военния министър през 1937 г. и е струвал на държавата 3,7 милиарда сегашни долара. Идеята е била да се предпазят от инвазия на Германия. Днес този отбранителен проект е станал синоним за неефективност. През месец май 1940 г. Германия го… заобикаля и прегазва Франция за по-малко от седмица. Не защото немците са били свръхчовеци, а основно заради безобразно лошо планиране.

Сградата на Парламента в Букурещ, Румъния пък е струвала колосалната сума 3,9 милиарда сегашни долара. Вложил ги е комунистът Николае Чаушеску, който е решил, че величието на неговата партия трябва да се разпростре на над 270 хиляди квадратни метра застроена площ. Това е втората по големина административна сграда след Пентагона, а строежът ѝ е започнал не кога да е, а в кризисната 1984 г. (след смъртта на Брежнев СССР затяга сериозно кранчетата за пари към „братските държави“). Загиват хиляди работници по време на строежа. Той продължава и след екзекуцията на диктатора и евентуално завършва чак през 1997 г. В момента едва 30% от сградата е обитаема. Само отоплението на тази част струва по 6 милиона долара годишно на румънските данъкоплатци. Отделно под сградата има серия от огромни тунели и бомбоубежища, които са целяли да бранят партийците от врага… или народната любов. В един от епизодите на Топ Гиър карат автомобили през тях.

Като чуете за Мианмар, сигурно си мислите за гражданска война, глад и мизерия. И сте прави. Това не е попречило на правителството да изхарчи 4 милиарда долара в периода от 2002 до 2012 г. за изграждането на нова столица на държавата. Идеята била, че когато е по-навътре на сушата, лошите американци ще завладеят столицата им по-трудно. Е, от 2006 г. Найпидо е столица на държавата. Има си широки булеварди и административни сгради. Проблемът е, че… няма жители. Освен военните и партийните функционери, в този град практически цивилно население няма. Властите там съобщават фалшивото число от 1 милион души, но реалността е не просто далеч от това – тя е смазващо различна.

Самолетоносачите „Кралица Елизабет“ и „Принцът на Уелс“ тръгват по вода през 2016 и 2017 г. – в разгара на Брекзит и дискусиите около стотиците милиони, които Великобритания губила по ЕС. А въпросните два самолетоносача са изхарчили 7,5 милиарда долара на британските данъкоплатци. И двата проекта са охулвани като „гротескно харчене на пари“. Освен, че все още не са осигурени от нужната им съпътстваща инфраструктура (кораби и самолети, които да ги пазят), се оказало също, че основни техни технически параметри не са спазени и съответно те ще са значително по-неефективни, отколкото трябва да са. Министърът е казал в интервю, че Министерството на Обраната трябва да проклина деня, в който е било взето решението за строеж на тези самолетоносачи. Е, няма да са напълно безполезни, но… сещате се, че е можело тези пари да се похарчат за значително по-смислени неща.

Олимпийските съоръжения в Атина със своите 12,8 милиарда долара са едно от върховите постижения в унищожението на пари на данъкоплатците в историята на човечеството, както и един от причинителите на по-бързото колабиране на гръцата икономика. Е, игрите през 2004 г. бяха наистина колоритни. Повечето от съоръженията към днешна дата обаче си стоят напълно запустели, а Гърция още дълги години ще връща заемите по тях.

Нищо обаче не може да стъпи на малкия пръст на братята китайци, които през 2008 г. решиха да бият контра на западния свят и надцакаха с цели 47,6 милиарда долара за олимпийските игри в Пекин. Разбира се и там положението не е по-различно от гръцкия сценарий – волейболната зала мухлясва празна, олимпийски басейни са пресъхнали, а поддържаща инфраструктура като например хотели стои полупразна (защото толкова туристи вече няма). Не всичко е загубено – част от съоръженията като например стадиона и център за водни спортове се използват и до днес и ще приемат зимните олимпийски игри през 2022 г., но дори теоретично да работят на пълен капацитет до края на експлоатационния си срок, пак няма да върнат значима част от цялата инвестиция. И тази проява на мускули на Китайската комунистическа партия има не само финансово отражение – около два милиона жители са били принудени да сменят жилищата си, за да може да се изгради въпросната инфраструктура за олимпийски игри.

Забелязахте ли колко от споменатите по-горе трошачи на пари по цял свят са дело на частни инвеститори и не са харчили парите на данъкоплатците? Само един. Така става като се харчат чужди пари.