C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Спомени за IDE кабелите

Публикувано на 26 март 2021 в раздел История.

Няколко пъти като дете при сглобяване на нова машина съм пробвал да свържа два IDE хард диска с джъмпери сложени на "Cable Select", но никога не беше успешно. Бях останал с убеждението, че това нещо просто никога не работи и винаги трябва да се избира кой е Master и кой Slave.

Години по-късно разбрах, че Cable Select работи на принципа, че по кабел 28 се подава постоянен ток към Master устройството. Така ако този кабел се прекъсне между първия и втория конектор, и втория диск е сложен на Cable Select, той няма да получава ток по канал 28 и ще знае, че е Slave... и разбира се първият диск трябва да не е сложен на Slave (с този джъмпер се спира тока на канал 28), а на Master (което винаги подава ток по канал 28) или CS (което използва сигнала от кабела)... уф... Честно казано който е правил този стандарт е бил безумец. Първо да правиш "определяне чрез кабела" чрез нагласяне на джъмпер буквално губи всякакъв смисъл. Второ да се налага модифициране на кабела или купуване на специален - какво са си мислили тези хора?

 

По-късно при по-новите дискове (UDMA/66 и по-нови), които преминаха от кабели с 40 на 80 жици, явно нещата са се оправили и CS е трябвало да работи автоматично, но... аз така и си бях свикнал, че не работи и никога не съм пробвал - винаги си слагах диска на Master, а CD-то на Slave преди да ги сложа. Бонус факт е, че при този стандарт са направили така, че втория диск (в края на линията) автоматично е Master, а първия е Slave... Просто, за да е по-весело за хората може би? Не де, за да уеднаквят стандарта с този на флопитата.

А, и още нещо - помня, че няколко пъти съм попадал на оплаквания как уж "диска е от бързите", Pentium III с гъзарско дъно е системата, а си работи на бавната скорост при тестове - просто човекът вързал диска със стар 40 жичен кабел, защото такъв имал от старата система и решил да си го ползва, а не да купува нов. Не беше рядко срещано въобще - доста хора не обръщаха внимание, че "цветните IDE кабели" са всъщност със същия конектор, но са с двойно повече (и по-тънки) жици...

При стандартът за флопи дискови устройства (FDD) нещата от самото начало са решени много по-елегантно и без използване на джъмпери... та макар и малко визуално странно. Там просто кабелът е "обърнат" между първи и втори конектор. Така се разменя линията за комуникация от устройство B на устройство A и съответно флопитата си знаят кое-кое е. Просто и елегантно.

Хей, тук е момента по-младите хора да научат защо в Windows първият диск е... C. Да, имаше едни неща, които се нарича "флопита", и те бяха едно или две. Техният конектор окупира първите две буквички под ДОС (защото по-старите компютри хич не са имали лукс като хард дискове, а се е работило с дискети). Сега флопита няма, но наследството си остана.

П.П. За флопитата знаех за кабела - още в самото начало ми беше станало интересно защо така е прорязан и усукан кабела им.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*