C, PHP, VB, .NET

Представям ви историята на един хитър мениджмънт на сравнително малка компания, занимаваща се с линукс дистрибуции, която успя да измъкне огромна сума пари от една умираща DOS операционна система покрай алчността на гигантите от Microsoft…

Може би по-младите хора не знаят, но някога Windows не беше операционна система, а просто програма, която се пуска чрез DOS. А пък за DOS имаше различни варианти, но най-популярните три бяха PC DOS на IBM, буквално козметично различната от него MS DOS на Microsoft и много по-добрият от всички DR DOS на Digital Research. И трите разбира се са фокусирани изцяло към IBM PC архитектурата.

Digital Research всъщност е била изключително популярна и успешна в исторически план компания със своята операционна система CP/M. С идването на пазара на IBM PC през 1981 г. обаче се случва революция при персоналните компютри. Тогава IBM първо преговарят с тях, но явно не успяват да се разберат за парите. Именно тогава изгрява звездата на Microsoft – сключват договор с IBM и стават основен OEM производител на операционната си система за техните PC, като освен това получават право MS DOS да работи и на PC-заместители. Всъщност MS DOS и PC DOS остават почти неразличими една от друга чак до 1993 г., т.е. до версия 6.0, когато пътищата на двете компании се разделят. Но за това малко по-късно.

Гарантираните печалби и големите продажби притъпяват иновативността на големия играч IBM и новозародилия се голям играч Microsoft. В същото време Digital Research виждат, че рано или късно ще си изгубят пазара с тяхната CP/M и поради това започват да действат по въпроса. Така DR DOS започва разработка през 1987 г. с цел да предостави значително по-добра алтернатива на масово налаганата при IBM персоналните компютри MS DOS/PC DOS.

Още на следващата година от компанията вадят първата си версия, в която добавят значителни нововъведения като поддръжка на по-големи дялове на дискове (FAT16B, който има 32 битово адресиране и преодолява лимита от 65535 сектора, но е обратно съвместим с утвърдения към онова време FAT16), както и възможност за псевдо многозадачност (multitasking, в който само работещата на преден план програма работи, а останалите са в спящ режим). Допълнителни екстри са били свързани с комфорта за потребителите – история на преди това въвеждани команди, файлове и директории защитени с парола, и др. Изобщо за времето си са добавили неща, които днес са норма, но конкуренцията ги е нямала.

До онзи момент Microsoft не са продавали свободно MS DOS, а той се е разпространявал само като OEM софтуер (с покупката на компютър го получавате „безплатно“). DR DOS става доста популярна алтернатива и започва да заграбва пазарен дял въпреки, че реално са били в условия на доста нелоялна конкуренция – при покупката на PC тъй или иначе човек си е купил MS DOS, т.е. ъпгрейд към DR DOS е било допълнителен разход, който трябва да си заслужава.

Е, заслужавало си е. Така се стига до 1991 г., когато Microsoft решават, че е време да настигнат конкуренцията си и да започнат да имплементират липсващите компоненти с MS DOS 5.0. От Digital Research обаче също не дремят и отговарят моментално, като вадят своя версия DR DOS 6.0. С нея надцакват догонването с добавяне на възможност за компресирани дискове и възможност за дълги имена на файловете, както и значително подобрена многозадачност (при която и програмите във фонов режим продължават да работят, а не са в спящ режим). В общи линии били са винаги една-две крачки напред пред Microsoft и IBM.

Видимо Microsoft не са били в много добра позиция относно разработката на MS DOS, въпреки че всъщност са вадили много големи суми от нея. Те обаче вече паралелно са били намерили големия си коз – програмата Windows, която започват да разработват по-рано през 1985 г. Хитът им идва с версия 3.0 от 1990 г., където има значително подобрен графичен интерфейс и вече започва да наваксва тежкото си изоставане спрямо другият хит на пазара – Apple MacOS.

Именно тогава става голямата раздяла на Microsoft с IBM, които от своя страна решават да зарежат DOS и започват да се опитат да налагат OS/2 (обещаващ проект, който завършва с пазарен провал). С Windows 3.0 от Microsoft „избиват рибата“ отново сключвайки маса договори с производители на хардуер, които продават Windows включен в пакет с компютъра. IBM така и не успяват да наложат своята OS/2 и то не защото е била по-лоша (напротив), а просто не са направили пропорционално агресивен маркетинг.

И докато големите Microsoft успяваха буквално да сломят мастодонтите от IBM, както вече казах, не така стояха нещата на DOS фронта. Там просто DR DOS винаги е била по-добрата операционна система. Освен това е напълно съвместима с другите и няма проблем да се подкара и Windows под нея. До 1991 г., когато Novell купува Digital Research, приходите от DR DOS продължават да са си едни стабилни 40-45 милиона долара годишно, което е впечатляващ резултат за продукт, който е в доста неизгодна пазарна позиция спрямо големите си конкуренти.

Именно тогава Microsoft решават, че е време да унищожат конкуренцията си напълно и тръгват агресивно против DR DOS. Това се случва на Коледа 1991 г., когато пускат Windows 3.1 beta към своите бета тестери. В тази версия залагат обфускиран и криптиран код, известен като „AARD кода“ (по инициалите на програмиста, който го е писал), с който Windows отказва да се стартира ако операционната система е именно DR DOS.

 

Въпреки, че е бета версия, този „бъг“ получава сериозен отзвук и по медиите се разпространява новината, че новият Windows няма да работи стабилно под DR DOS. Не помага и разследването на софтуерен инженер от средата на 1992 г., който открива „къде е заровено кучето“ и излага мизерната практика на Microsoft наяве. Във финалната версия на Windows 3.1 този код срамно е деактивиран (но продължава да стои – вероятно като заплаха), но щетата по реномето на DR DOS вече е била нанесена.
Така Novell практически губят пазарния си дял в DOS операционните системи. Изваждат по-нови версии, в които също имат множество подобрения, но никога не успяват да се върнат обратно там, където са били. В крайна сметка губят състезанието и продават DR DOS на Caldera през юли 1996 г. Това е малка компания, която заявява, че уж ще използва DR DOS като основа за своя OpenLinux проект (изключително странен анонс). После се оказва, че основната цел е била друга.

Caldera съзряват възможността да съдят Microsoft за нелоялните им практики. Тогава вече на пазара е Windows 95, при която „трикът“ от преди няколко години вече е станал норма – тази версия на графичната среда е направена така, че да не тръгва на нищо различно от MS DOS и дори се твърди, че то самото си е операционна система с графична среда от начало до край (всички хора от онова време обаче знаем, че можеше да се излиза в чист DOS без никакви проблеми). Твърдението на Microsoft, че тази рестрикция е по технически причини, е оборено, като Caldera успяват сравнително лесно да покажат, че с минимални промени по кода е напълно възможно Windows 95 да тръгне и над DR DOS, т.е. рестрикциите, които програмата Windows налага, са изкуствено наложени с цел монополизъм над операционната система под нея. Демонстрацията е направена официално пред публика на изложението CeBIT, където го показват не само за Windows 95, но и за Windows 98 и 98SE.

Битката в съда е дълга и Microsoft започва активно да я губи по всички параграфи. Така се стига до извънсъдебно споразумение на 7 януари 2000 г., когато Microsoft превеждат 280 милиона долара на Caldera, в замяна на което те от своя страна оттеглят делото си. Доста пари за дефакто умираща операционна система, нали?

В годините след Novell, под командване на Caldera DR DOS не получава почти никакво развитие (всъщност една от първите им по-нови версии се явява като връщане назад, защото връщат стар код на Novell, в който са липсвали няколко кръпки). Все пак се догонва поддръжка на по-съвремени тогава стандарти (например FAT32), но като цяло продажбите са нищожни и проектът умира.

П.П. Написах историята на български с вдъхновение от Nostalgia Nerd от Youtube