C, PHP, VB, .NET

Знаете ли, че Microsoft са компанията, която започва големия си бизнес с разработката на Unix-базирана операционна система и става най-големия разпространител на Unix в света с повече от десетилетие преди да се появи Linux?

Обикновено първата асоциация с името Microsoft е свързано с тяхната операционна система Windows, а по-възрастните потребители ги знаят заради MS-DOS. Сравнително наскоро (2016 г.) се появи Windows Subsystem for Linux (WSL), което добавя съвместимост между Windows и Linux програми и това беше прието от общността като някаква революционна стъпка за подобряване на съвместимостта между „двата свята“ от тяхна страна, а самите те станаха Platinum партньор на Linux фондацията. Истината обаче е, че Microsoft в самото начало са инвестирали изключително активно в Unix-базираната си операционна система наречена Xenix, а продажбата на популярната MS-DOS е била направена по принуда. Те са инвестирали в MS-DOS само и единствено защото са се забавили с адаптирането на Xenix за IBM PC. Историята за това е надолу…

През 70-те и началото на 80-те години на 20 век корпорацията Bell System е била подложена на огромен натиск от Сената на САЩ свързан с тяхно монополно положение в множество пазарни сектори. Това е засегнало и изключително популярната тогава операционна система Unix, която са разработвали в своите Bell Labs за AT&T. През 70-те те са имали забрана да я продават директно на крайни потребители, включително и на основния тогава пазар на висши училища и научни центрове. Затова Bell Labs е трябвало да разпространяват Unix като продават лицензи на фирми, които да го препродават.

Към 1978 г. са съществували само две разновидности на операционната система – оригиналният Unix и създадения през 1974 г. клон BSD. Вторият обаче е бил изцяло университетска разработка и не е имал комерсиална цел. Тогава на пазара вече започват да се налагат значително количество еквиваленти на това, което познаваме днес като „персонален компютър“ (но терминът все още не е бил въведен, защото IBM PC все още не е бил създаден). Microsoft е била все още сравнително малка компания, която се е опитвала да пробие на пазара чрез продажба на софтуер за тях. Именно невъзможността на Bell System да си разпространяват и продават Unix сами е основата, на която решават да стъпят – да станат един вид мост между света на огромните mainframe машини и този на домашните компютри.

Microsoft закупуват лиценз от Bell Labs за модификация и препродажба на тяхната Unix V7 и през 1980 г. го анонсират под името Xenix. Основната идея е била да адаптират операционната система за възможно най-широк кръг от хардуерни платформи, т.е. да стане „универсална операционна система“. Фокусът им е бил изцяло към 16 битовите компютри, защото логично тогава те са били по-скоро бъдещето, и основният пазар логично е бил към малки домашни потребители (като странична язвителна бележка – по същото време ние в България тепърва сме започвали да организираме ново производство на 8 битови компютри).

Първият им порт е за Zilog Z8001, последван от Altos ACS 8600, Intel 86/330 и 86/380X, и Tandy TRS-80 Model 16. Именно с последната платформа всъщност Microsoft стават най-големия разпространител на Unix операционна система в света, което се постига само за една година за периода 1983-1984 г. Появил се е и порт дори за Apple Lisa. Тоест платформата като цяло се е развивала отлично. А идеята да може да се пише един софтуер, който да може да се стартира върху всякакви хардуерни платформи заради унифицирана операционна система, на този етап е била изключително иновативна и с много добри перспективи!

Microsoft правят опит за адаптация на Xenix и за Intel 8086 покрай хардуерната платформа Seattle Computer Products 8086 още в началото на 1980 г. Те обаче изпитват трудности поради големи разлики свързани с управлението на паметта. IBM PC излиза по-късно на пазара – в края на 1981 г. – и използва много близкия процесор Intel 8088. Всъщност дори операционна система PC/MS-DOS на IBM/Microsoft е адаптация на операционната система CP/M на Seattle Computer Products за 8086 платформата.

От гледна точка на Microsoft това е означавало, че тяхната Xenix не е била готова да се адаптира бързо към IBM PC – да речем, че моментът от времето не е бил никак добър, защото са били съвсем в началото на този свой бизнес и усилията им са били разпилени между много различни платформи. Всички обаче знаем, че именно IBM PC правят голямата революция на пазара на персонални компютри. От Microsoft тогава дават прессъобщение, в което казват, че подобни платформи са „изключително трудни за малките производители да адаптират операционни системи като Xenix“. Да, Microsoft са наричали себе си „малък производител“ и са се жалвали, че големите им пречат да се развиват (каква ирония, нали?).

Портът на Xenix за Intel 8086/8088 идва чак 1983-1984 г. Тоест липсата на поддръжка за IBM PC закъснява с повече от година и половина след излизането на хитовата платформа на пазара. Microsoft обаче са били твърдо решени да налагат масово бранда си като присъстват като производител на операционни системи на колкото се може повече хардуерни платформи и именно заради това им се налага да закупят CP/M и да го адаптират набързо като MS-DOS, което паралелно се приема от самите IBM като практически еднаквата PC-DOS.

 

Това закъснение се оказва фатално за Xenix, защото при излизането му PC/MS-DOS вече са се били утвърдили и вече е било разработено голямо количество софтуер за тях. Интересното е, че в началото Microsoft са имали маркетингова стратегия, с която са наричали своя собствен MS-DOS като „еднопотребителска и немногозадачна операционна система за непрофесионалисти“ (досещате се, че не звучи много добре като реклама) и са обещавали, че като дойде Xenix, ще има голяма революция при PC.

E, тази революция така и не се получава. Това кара Microsoft постепенно да прехвърли разработката към друга фирма и практически да зареже проекта. XENIX System V/386 на SCO става първата 32 битова операционна система с поддръжка на x86 през 1987 г., но вече е било късно – DOS вече е бил с абсолютна доминация на пазара на персонални компютри на платформата на IBM и интерес към Unix-базирани системи за нея тогава въобще не е имало. Така значително по-добрата Unix платформа остава за употреба само при големите сървъри и не получава приложение на пазара на персонални компютри. Самите Microsoft по това време вече са били на гребена на вълната със своята програма (не операционна система!) за PC наречена Windows, която на този етап им става и основен бизнес.

Може би ако Microsoft бяха успели да адаптират своя Xenix за PC по-бързо, днес Unix операционните системи щяха да са доминиращи на пазара на персоналните компютри. Или пък може би Microsoft нямаше да съществува или да не е такава, каквато е сега. Естествено това са неща, които няма как да знаем. Фактът обаче е, че именно Microsoft са компанията, която полага огромни усилия да инвестира в този тип ОС и към средата на 80-те стават най-големия разпространител на Unix в света. Това, че не са продължили в тази посока, е стечение на обстоятелства.