C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Историята на Джак Даниелс

Публикувано на 03 февруари 2021 в раздел История.

Джаспър Нютон Даниел е създател на бранда на известното уиски Джак Даниелс. Историята за оцеляването на марката до днес обаче е доста заплетена. Оригиналната рецепта всъщност идва от една дестилаторна на баптистка църква, където тамошен роб произвежда уиски, което църквата продавала без никакво брандиране на свои енориаши...

Джаспър Даниел е роден някъде през 1849 г. в семейство с 10 деца, след които бил най-малкия. Корените на семейството му са от Уелс - родното място на баща му. Майка му умира докато той е доста малък. След това баща му се жени отново и има още трима сина, но в общи линии Джаспър не е бил от долюбваните деца на мащехата си. Затова още като малко дете започнал работа като общ работник в баптистката църква на Дан Кол. Именно там един от робите - Нийръст Грийн - го научил как да вари уиски, за да му помага. По-късно баща му е убит по време на Гражданската Война и Даниел заживява за постоянно като сирак в църквата.

След войната Нийръст Грийн вече не е роб, но продължава да работи като главен дестилатор в църквата, а Джаспър Даниел (на който всички казвали "Джак") продължил да работи заедно с него. Това продължило до 1975 г., когато вече големия мъж Джак успява да се пребори в съдебна битка за част от имуществото на баща си и го получава като наследство.

След като взел парите, Джак решил да ги вложи в дестилаторната на църквата. Сключили съдружие с Кол и регистрирали търговската марка "Джак Даниелс", но само няколко години по-късно през 1884 г. Джак се превърнал в единствен собственик, защото Кол се оттеглил по религиозни причини. Постепенно закупил земя и успял да се наложи като една от най-популярните марки в района. Бутилката с форма на паралелепипед я създал през 1897 г. като целта била да покаже, че е честен и не лъже с грамажите. Тя е емблематична форма за бутилките от марката и до днес.

Тъкмо бизнесът му започнал да закъсва, защото в щата Тенеси се надигало много сериозно движение за намаляване на консумацията на алкохол (и дори се надигали гласове за забрана), когато през 1904 г. съдбата му се усмихва като получава златен медал на световно изложение в Сейнт Луйс. Това прави уискито му популярно из цял САЩ и поръчките започват да валят.

Джаспър Даниел никога не се жени, но прибира да отглежда няколко свои племеници. Един от тях - Лемуел Мотлоу - бил добър с математиката и бил назначен от за счетоводител на предприятието. През 1907 г. Джак решил да се оттегли от активния бизнес и оставил фирмата да се движи именно от Мотлоу (и още един племеник, но Мотлоу бързо откупил дяла му и станал едноличен собственик в следващите 40 години до смъртта си).

 

Нещата обаче не потръгнали добре, защото през 1910 г. в щата Тенеси е гласуван "сух режим", заради който предприятието трябвало да затвори. Опитите за съдебна битка били безуспешни. Това ги принудило да се опитат да преместят фабриката в Сейнт Луйс, но там нещата не се получили, защото имали проблеми с качеството (никога не се стигнало до продажби и продали всичко през 1923 г. - една от причините ще научите след малко). Опитали се да отворят фабрика и в Алабама, но малко след инвестирането и там бил наложен сух режим, съответно и тя трябвало да затвори.

Междувременно Джаспър Нютон Даниел умрял през 1911 г. Историята (неясно доколко вярна) разказва, че всичко е започнало по нелеп начин. У дома му имало сейф, който обикновено ползвал Мотлоу. Една сутрин Даниел опитал да го отвори, но забравил комбинацията за отваряне и не успял. След многократни опити, в яда си той изритал сейфа и си счупил палеца на крака. Започнала гангрена и няколко месеца по-късно умрял от отравяне на кръвта...

Сухите режими не само не спирали, а през 1920 г. бил наложен такъв в целия САЩ. Дали са произвеждали незаконно едва ли ще си признаят лесно, но фабриките на Джак Даниелс официално не са работили. Сухият режим спира през 1933 г., но не и за дестилационната на фирмата, защото щатския сух режим в Тенеси остава чак до 1939 г.

В този период има една интересна история, която е свързана с фабриката в Сейнт Луйс. Както вече казах, тази фабрика имала тежки проблеми с качеството и така и не заработила с официални продажби. А сухият режим в САЩ я заварил с 1000 барела алкохол. Според закона, в заварено положение те били длъжни да го съхраняват и охраняват, но нямали право да го преработват или продават. Досещате се колко несправедливо спрямо собствениците е това. Така през август 1923 г. "изненадващо" се е случило, че крадци отмъкнали 893 барела от фабриката. После от фирмата продали сградата. Подозренията, че всичко това е било инсценирано обаче не успяват да се докажат.

През следващата година Мотлоу се забъркал в друг гигантски скандал. Качил се пиян на влак за Мисисипи. Чернокож кондуктор му поискал билета, но Мотлоу отказал и нагрубил служителя на расова основа. Тогава колега на кондуктора - Кларънс Пулис - отишъл да се разправя, а Мотлоу... го застрелял с пистолет. В съда тезата на Мотлоу била, че кондукторите тръгнали да го бият, а инцидентът не бил дори самозащита, а те му били дръпнали пистолета и той гръмнал по случайност. Съдебните заседатели тогава оправдали Мотлоу и после заявили пред репортери, че "не вярваме на негъра" (кондуктора, който е свидетелствал). Такива са били времената в САЩ по онова време.

 

Мотлоу отворил фабриката в Тенеси отново през 1938 г. (издейства го една година преди официалното сваляне на сухия режим в щата) и бизнесът пак потръгнал, но не за дълго - от 1942 г. до 1946 г. отново спират работа заради Втората Световна Война. В този период производството на уиски отново е било забранено на национално ниво, защото част от суровините се пренасочвали за военни цели.

И все пак Мотлоу не се е отказал! Производството на Джак Даниелс рестартира отново през 1947 г., когато успява отново да събере персонал и да възроди фабриката си (и е била единствената в Тенеси към онзи момент). Човекът умира същата година, а бизнесът поемат петте му деца (от два брака). Те продават целия бизнес на корпорацията Браун-Форман през 1956 г. Името на уискито - Jack Daniel Distillery, Lem Motlow, Prop., Inc. - е запазено и до днес.

Чудите ли се как Лем Мотлоу е намирал пари да отваря тази фабрика отново и отново? Просто се е занимавал и с други бизнеси, а по-късно и с политика. Първо е продавал колани. После е станал политик - бил е в камарата на представителите през 1933 г. и после в щатския сенат –1939 г. Постепенно е успял да се сдобие с много акри земеделска земя (освен дефакто наследените от Даниел). Също така през цялото споменато време е развъждал коне. Възраждането на дестилаторната всъщност му е било нещо като фикс идея - още при първото затваряне тя вече не му е била основен бизнес, но той много искал да запази бранда и да произвежда уиски. В крайна сметка успява - Джак Даниелс сега е една от най-известните марки в света.

Интересен факт е, че фабриката на Джак Даниелс в Тенеси се намира в Окръг Мур, който продължава и до ден днешен да е един от няколкото "сухи окръзи" в САЩ. Това ще рече, че там продажбата на алкохол е забранена (но производството все пак очевидно не е).

П.П. На бутилките на Джак Даниелс пише 1866 г., но това е невярно - реално брандът е регистриран 1875 г.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*