C, PHP, VB, .NET

Наполеоновите войни наложили практически световно ембарго в големи области на търговията. Един от многобройните засегнати сектори бил… шоколада.

Производителите на шоколад не можели да отговорят на търсенето. Затова започнали да търсят начини за справяне с проблема. Един производител в Италия намерил елегантно решение – добавял натрошени лешници, за да увеличи обема на продаваната стока. Полученото от тях не било точно познатия шоколад, но много вкусна паста, която нарекли „Gianduia“. Станала популярна и натрупали големи печалби.

След края на Наполеоновите походи, нещата се върнали постарому и Gianduia вече не била нужна. Хората постепенно я забравили. Но както казва Булгаков: „ръкописите не горят“. Историята на пастата останала като историческо наследство.

Друго, което знаем от историята е, че се повтаря. Със започването на Втората Световна Война при режима на Мусолини се получили сходни с вече описаните проблеми. Недостигът на основни суровини ударили сериозно редица производства, едно от които било шоколадовата индустрия.

Пиетро Фереро по това време бил предприемач, който произвеждал шоколад. Бързо се ориентирал в обстановката и бидейки много начетен човек, който се интересувал в детайли от своя бранш, бил запознат в частност и с историята на Gianduia. И решил да я възроди. С малко „тунинговане“ на оригиналната рецепта (малко повече захар и какао спрямо оригинала), Фереро създал „Giandujot“. За съжаление на Фереро този път проекта пропаднал – хората не го харесали. Това обаче не го отказало.

Войната вече била свършила и запасите със суровини вече били достъпни, но Пиетро Фереро не се отказвал да осъществи започнатия проект. Той бил убеден, че ще успее да произведе по-евтин шоколад, който да се хареса на хората. Започнал да усъвършенства рецептата, но… починал през 1949 г.

Неговият син Микеле поел бизнеса и решил да ребрандира продукта. През 1951 г. създал „Supercrema“. На практика било почти същият Giandujot, но в по-втечнен вид и вече можел да се маже лесно на филии хляб. Визията му била, че така ще може по-бедните хора също да имат достъп до иначе скъпия шоколад. И се оказал прав. Продукцията на Supercrema продължила, а формулата се усъвършенствала, докато в един момент през 1964 г. се превърнала в добре познатия и до ден днешен глобален бранд… Nutella.

Nutella се оказва огромен хит по цял свят и натрупва огромни печалби на компанията. Това позволява на Микеле да инвестира и в промоциране други негови лични проекти – шоколадовия бранд „Kinder“ през 1968 г., бонбончетата Tic-Tac през 1969 г., шоколадовите бонбони „Ferrero Rocher“ през 1982 г. и бонбоните с кокос „Raffaello“ през 1990 г. Това е един достоен син, който успява да монетизира наследството от баща си и да го развие в световно известна корпорация.

Микеле Фереро почива на 89 годишна възраст през 2015 г. като най-богатият човек в Италия и един от 30-те най-богати хора в света.

Бонус факт: оригиналните шоколадови яйца Kinder са забранени в САЩ. Там се продава различен вид – пластмасова опаковка, която се дели на две части и шоколада е в едната половина, а играчката в друга. Причината е закон, който забранява на производителите да влагат играчки вътре в хранителни продукти. В България също се се намира от този тип шоколадови яйца на марката, като хората обикновено ги наричат „летни“ – шоколадът им е значително по-течен и презумпцията е, че се разтапя от горещината и затова се налага да се сложи в отделно изолирано отделение на яйцето (но истината не е съвсем такава – просто и шоколада им е различен).