C, PHP, VB, .NET

Ласло Биро е бил унгарски журналист, който живеел в Германия. В началото на 30-те години на 20 век той забелязал, че мастилото върху вестниците съхне много по-бързо отколкото това, което се използва в писалките. То обаче било по-гъсто и не можело да се разстила равномерно. Започнал да мисли как може да се използва вестникарско мастило в писалки, разровил се по стари патенти и идеи, и стигнал до идеята за въртящото се топче на върха на писеца от Джон Лауд през 1888 г. Всъщност и след Лауд е имало много опити и патенти за подобрение, но нито един не е получил комерсиален успех. Биро успял първи да направи наистина работеща модерна химикалка, която разстила мастилото хубаво по листа хартия.

Ласло Биро обаче бил евреин и усещайки какво се случва около него в нацистка Германия бързо успял да емигрира в Париж през 1938 г. Там извадил огромен късмет, защото успял да се срещне лично с аржентинския президент Августин Педро Хусто, който останал изключително впечатлен от неговото изобретение и поканил Биро да отиде да го реализира в Аржентина. Ласло приел предложението и още същата година започнал активно работа по реализацията на проекта си. До 1943 г. вече имал готовност за производство и патентовал продукта си.

Химикалките, които Биро произвел, били в общи линии провал. Освен, че били много скъпи (еквивалент на около 84 сегашни американски долара), бидейки и първи опит в областта били некачествени (често протичали). Освен в Аржентина, успявал да продаде химикалки на правителствата във Великобритания и САЩ, но бройките както сами може да се досетите са били силно ограничени откъм количество. Бавно, но сигурно компанията му вървяла към фалит.

През 1944 г. един италианец Марсел Бик (по произход от малка аристократична фамилия с пра-прадядо барон) купил стара повредена фабрика в Клиши, Франция и решил да отвори производство на писалки заедно с партньора си Едоард Буфард. Производството потръгнало и бързо натрупали капитал. Марсел Бик много предприемчив човек и забелязал иновацията на Биро. Бик решил да предприеме огромен риск – изтеглил кредит и откупил патента от фалиращата компания на Биро през 1950 г. за доста голяма сума пари – сегашни 2 милиона долара.

Марсел Бик обаче имал съвсем различна визия за химикалката. Той виждал в нея не луксозния скъп продукт на Биро, а искал да я направи достъпна за всеки дом. Неговите проектанти работели неуморно, за да намалят производствените разходи до абсолютен минимум. Новата химикалка била от пластмаса (също смел ход, защото този материал за времето си бил сравнително нов) и прозрачна (за да се вижда колко мастило остава вътре в нея). Инвестирал в изключително прецизни машини за рязане на топчетата на върха – по този начин те можели да стават по-малки, от което линиите на писане по-тънки, от където химикалката ще харчи по-малко мастило и съответно… да, ще трябва да се зарежда с по-малко мастило и ще е по-евтина. И решил да заложи всичко на една карта – знаел много добре, че мащабите в икономиката имат значение и решил да се подготви още от самото начало за масирано производство на големи количества химикалки.

В крайна сметка химикалките на Бик излезли на пазарна цена от под два сегашни долара. И станали абсолютен хит още от самото начало! Търговската марка била кръстена на неговата фамилия, но с една буква по-малко, за да звучи по-добре на чужди езици – вместо Bich той я кръстил Bic. Още през 1953 г. той продавал по 40 милиона химикалки годишно. Изплатил си всички заеми и вече бил мултимилионер. До 1956 г. вече отдавал лицензи за производство на дъщерни компании по всички континенти. От западния свят най-късно се включва на пазара в САЩ през 1958 г., когато купува компанията за писалки Уотърман и използва техните фабрики (все още съществува и се поддържа като луксозен допълнителен бранд в портфейла на Bic).

Въпреки иновациите, които успявал да прокара през годините, пазарът на химикалки в крайна сметка се поизчерпал за компанията Bic и Марсел започнал да търси алтернативни продукти. И направил пореден хит!

През 1973 г. Bic изваждат на пазара джобната газена запалка. Тя била многократно по-надеждна и по-удобна от дотогава използваните бензинови. Подобно на химикалките, компанията заложила на изпитаната формула за много евтин продукт в огромни количества. И не сбъркали. Към днешния ден пазарът на запалки на Бик формира огромна част от печалбата им (втора по големина след химикалките).

Само две години по-късно – през 1975 г. – Бик правят още един огромен пазарен хит: евтината самобръсначка за „еднократна употреба“. Тук рискът се оказва по-голям и успехът се извоюва доста по-трудно, защото влизат на пазар, в който има доста сериозно утвърдена конкуренция (Жилет), но евтиният продукт отново си казва думата и за няколко години самобръсначките влизат като третото основно перо на компанията.

До края на живота си (Марсел Бик умира на 79 години през 1994 г.) прави няколко неуспешни инвестиции, които обаче не губят значителни средства на компанията му (ако приемете, че загуби от няколко милиона долара не са нищо особено де). Опитва се да произвежда евтини сърфове през 1979 г. (все още се произвеждат, но са много малко перо на компанията), произвежда дрехи закупувайки марката Guy Laroche през 1979 г., и производство на евтини парфюми през 1989 г. (които се оказват пълен провал).

Все пак компанията Bic продължавала да бъде стабилна световна сила, когато сина на Марсел – Бруно Бик – я поема през 1994 г. Той решава да я укрепи като се фокусира обратно в основната ѝ сила – химикалките. Купува White Out и Tipp-ex – двата най-големи бранда за производство на коректори. Продава Guy Laroche през 2001 г., с което спира производството, които му трупа загуби.
От тогава до днешни дни Бруно Бик се опитва да прокара няколко продукта на Bic – мобилни телефони, таблети и други електронни джаджи, – но всички те са в общи линии безуспешни проекти без сериозна пазарна реализация. В крайна сметка днес Bic продължава да е огромна корпорация, която се занимава основно с продажбата на трите гениални техни продукта – химикалките, запалките и самобръсначките, които може да откриете във всеки магазин.