C, PHP, VB, .NET

Макс Кайт е бил мениджър от средно ниво в Кока Кола, когато компанията поема задачата да отвори фабрики в Германия през 1929 г. Това е първата от няколко техни големи инвестиции в Европа. Моментът се оказва точен, защото Германия в този момент точно излиза от изключително тежка икономическа криза, която е фалирала почти всички възможни конкуренти.

Инвестицията е била масивна и бърза. Кайт става заместник на изпълнителния директор и под негово ръководство започва огромна рекламна кампания из цяла Германия, която бързо довежда до голяма популярност на напитката. За броени години Кока Кола се превръща в хит.

Големият медиен триумф идва с олимпийските игри през 1936 г., когато рекламите на Кока Кола са буквално навсякъде, а компанията продава милиони напитки. Към 1938 г. компанията има 43 действащи фабрики и 9 в процес на строеж. С анексирането на Австрия, почти моментално отварят фабрика и в тази държава. Същата година изпълнителният директор на Кока Кола в Германия Рей Ривингтън Пауърс почива в автомобилна катастрофа и Кайт заема поста му.

За нещастие през септември 1939 г. започва Втората Световна Война, с което Германия попада под търговска изолация от страна на САЩ. Така част от суровините на напитката остават недостъпни за него и той вече трудно може да произвежда оригиналната Кока Кола. Това не е и единственият проблем на Кайт. Чужденците като него спират да бъдат тачени Германия и всичките му фабрики са заплашени от национализация – нещо, което се е случило с някои други американски компании.

Макс Кайт излиза късметлия, защото е имал лично приятелство с Франц Гюртнер – министър на правосъдието на Германия. Гюртнер дава държавен пост на Кайт и това реално спасява компанията му и самия него. Даже не е само това – по този начин всъщност разширява влиянието си – с напредването на немските войски успява да придобие фабрики на Кока Кола във Франция, Нидерландия, Белгия и Норвегия.

Проблемът със суровината обаче остава. Кайт се опитва да нагоди съставките, но безуспешно – напитката става неприятна на вкус и няма нищо общо с оригинала. Единственият му изход от това да се избави от банкрут е да създаде и наложи на пазара изцяло нов продукт. Започват да експериментират с остатъци от преси за сайдер със суроватка, захарин и стабилизатори. И успяват!
Още в началото на 1940 г. всички фабрики на компанията отново работят на пълни обороти. Произвеждат новата напитка „Coca Cola Fantasie“, която малко по-късно се прекръства на по-краткото „Fanta“. Продажбите са големи, като към 1943 г. продава над 3 милиона бутилки годишно.

С напредването на войната бизнесът на Кайт изпитва тежки проблеми. Много от фабриките му са бомбардирани, а една е напълно разрушена. Въпреки това голямата част от производствата оцеляват до самия край.

След 1945 г. Макс Кайт се завръща в САЩ като герой, защото е спасил голямата част от производствените мощности на американската компания. От Кока Кола му остават много благодарни, защото не само е спасил заводите и работните места, а и не се е полакомил да заграби всичко под свой собствен бранд – до самия край е използвал името „Кока Кола“. Затова Макс Кайт е назначен много бързо за мениджър на Кока Кола Европа.

В следващите години той възстановява производството на оригиналния продукт, ремонтира и строи нови фабрики. Под натиска на конкуренцията от Пепси, които изкарват най-разнообразни продукти на пазара, през 1955 г. осъществява и своя личен проект – възобновява производството на Фанта. Постепенно я налага като световен бранд, който познавате и до днес.

Бонус факт: между 1931 и 1945 г. е имало сериозна конкуренция между Кока Кола и „Афри-кола“ – популярен продукт на немска компания (който съществува и до днес и дори имат експорт в САЩ). Най-сериозно играта загрубява през 1936 г. по време на олимпийските игри, когато от Афри-кола се чувстват застрашени и започват да пускат флаери и да разпространяват пропаганда, че „Кока Кола е еврейска компания“ с надеждата, че по този начин немското правителство ще ги забрани.

От централата на Кока Кола в САЩ забраняват да се отговаря официално на подобни обвинения, но Рей Пауърс и Макс Кейт не ги послушват. Без разрешение от собствениците, двамата подготвят и пускат в обръщение реклами на Кока Кола, в които се опровергават слуховете, че са евреи. Това проработва добре за компанията в Германия, но предизвиква проблеми в САЩ, където започват да се появяват вестникарски публикации, че „Кока Кола подкрепя Хитлер“.

Друг удар от конкуренцията е бил лобисткия закон от 1939 г., когато се опитват да принудят Кока Кола да преминат изцяло в метрична система, за което е трябвало да подменят всичките си бутилки – почти непосилна задача на фона на очертаващия се недостиг на ресурси. За щастие на Кайт той успява да се пребори с бюрокрацията с тънък ход, като отваря фабрика и мести проформа централата на компанията в новозавоюваната Судетска област в Чехия, където въпросният закон не е в сила. По този начин на хартия Кока Кола се считала за вносна напитка и избегнала регулацията. Активна помощ за осъществяването на тази маневра Кейт получава от секретаря на Йоахим вон Рибентроп – Рейнхард Спитзи.