C, PHP, VB, .NET

Променливите в JavaScript се дефинират чрез ключова дума var последвана от името на променливата. Когато искаме да предадем стойност, то използваме знак за равенство. Според стойността, която предаваме се определя автоматично и типа на променливата. Например ако подадем цяло число, то автоматично променливата става от целочислен тип. Ако пък подадем символен низ, то променливата става символен низ.

Ще започнем с целочислен тип променливи. Ето един пример:

<script type="text/javascript">
   var x = 5;
   var y;
   y = 6;
   var z = x * y;
   document.write("x+y="+(x+y)+"<br />z="+z);
</script>

Резултатът, който ще излезе на екрана е:

x+y=11
z=30

В този пример забелязваме няколко важни неща за document.write() функцията. На първо време – можем да изкарваме по няколко типа данни наведнъж. Обърнете внимание на следното:

document.write("x+y="+(x+y));

НЕ Е едно и също с

document.write("x+y="+x+y);

Първото ще изкара резултат x+y=11, а второто x+y=56 (5 е стойността на x, а 6 на y). Тоест ако искаме в document.write да се сумират променливи, то ги ограждаме в скоби. Малко по-долу ще обясним защо се получава така.

В този пример използвахме и умножение (var z = x * y). Както във всички езици за програмиране и в JavaScript са налични петте основни операции за целочислен тип:

1. Събиране: var x = 3+2 // x=5
2. Изваждане: var x = 3-2 // x=1
3. Умножение: var x = 3*2  // x=6
4. Деление: var x = 7/2 // x=3.5 !!!
5. Остатък от деление: var x = 7%2 // x=1

Тук виждаме и първата съществена разлика от нормалните езици за програмиране. Делението на две целочислени числа, които имат остатък, автоматично дава резултат реално число!

При низовите променливи няма изненади. Дефинират се стандартно:

<script type="text/javascript">
   var niz1 = "Hello ";
   var niz2 = "World";
   var niz3 = niz1 + niz2;
   document.write(niz3);
</script>

Виждате, че е дефинирана и операция „сбор на низове“. Това означава, че просто слепваме двата низа един до друг. Всички символни низове се ограждат в двойни кавички.

Когато имаме сбор на низ с число, то резултатът е низ. Например „string“+5 ще даде резултат „string5“. Тук вече можем да си обясним поведението на document.write от по-горе. Написано като „x+y=“+x+y ставаше следното – първо към низ „x+y“ се добавя стойността на променливата x и се получава низ „x+y=5“. След това към низ „x+y=5“ се добавя стойността на променливата y и се получава низ „x+y=56“. Когато поставим скоби се получава друго нещо. Написано като „x+y=“+(x+y) се извършват първо операциите в скобите. Тъй като в скобите имаме само числа, то ще се изчисли техния сбор, което е резултат число – 5+6=11. След това към низ „x+y=“ се долепва стойността, която е изчислена в скобите и се получава резултат низ „x+y=11“. Затова бъдете изключително внимателни, когато миксирате различни променливи!

Задача: Напишете скрипт, който пресмята и извежда на екрана дискриминантата на квадратно уравнение с коефициенти a=-2, b=-1 и c=3.