C, PHP, VB, .NET

Най-после се заговори за промяна в начина на изпитване по български език и литература! И най-после на учениците не се гледа като на стока, а като на разумни и мислещи същества! Министър Сергей Игнатов вече заяви, че ще се предприемат сериозни мерки по промяната в изпита на матурата след 12 клас.

От години в България се вкоренява един много тежък проблем. Разговорно го наричаме „зазубряне“ на готови теми. Този проблем е впит дълбоко в учебната програма по литература и в общи линии води до създаване на добри читатели и анализатори, но не и на автори. По естествен път това беше пренесено и в зрелостния изпит. Освен това този проблем плавно доведе до съществени корупционни дейности на най-ниско ниво.

За никой не е тайна, че за да се подготвят за изпитите децата ходят на частни уроци. Ако се запитаме защо, то няма да е трудно да стигнем до отговора – в училище не се добиват достатъчно знания. Следва да си отговорим и на още един важен въпрос – кой провежда тези частни уроци? Мисля, че ако кажа, че ги водят същите тези учители, които не си свършват работата добре в училище, то ще покрия огромна част от множеството на хората преподаващи „на частно“. Значи на частен урок може да се преподава качествено, а в училище не може? Не създаваме ли порочна зависимост, а именно наличието на учители които нарочно не си водят часовете в училище съвестно, за да може учениците им да изпитат нужда от допълнителна подготовка на частно?

Всъщност този процес се прави съвсем неосъзнато от тези учители – те нямат пряка умисъл в действията си, а го правят подсъзнателно. Причините естествено са ниското заплащане в училище и слабата дисциплина. Нормално е човек да отделя повече внимание на дейностите, които носят по-висок доход за тях. А частните уроци определено са основното финансово перо за много учители. Освен това рядко се отчитат пред държавата и плащат данъци, но това е друга криминална тема…

Сега да видим в какво се състои промяната и защо тя е добра. Изпитът на матурата по български език и литература е разделен на две части – тестова и въпрос със свободен отговор. Главната промяна идва във втората част. Досега беше т.нар. „тема“ или както го наричахме по „мое време“ – литературно-научно съчинение. Важно е такива теми да се разглеждат в училище – те насочват учениците да могат да тълкуват литературен текст по различни начини и от различни гледни точки. Затова и горе казах, че с тях се създават добри читатели и анализатори. Писането на такава тема на изпит обаче има обратен ефект – тя води именно до споменатото „зазубряне“. Освен това есето, т.е. творчеството в училище започва силно да се пренебрегва, а именно то е „черешката на сладоледа“ при образованието по литература. Промяната, която министър Игнатов започна е, че тази „тема“ ще бъде сменена с „есе“ ориентирано към популярни литературни произведения.

От тук можем да получим само ползи. Зазубрянето на готови есета не е възможно, понеже въпросът на есето винаги е строго специфичен и винаги изисква различен подход. На второ място тук вече се взимат под внимание личните разсъждения на ученика, а не количеството на запомнена информация от чужди източници. Естествено количествения принцип не е изключен напълно, защото ориентирането на есето към литературно произведение ще оцени и познаването на самото произведение. Не на последно място тази матура отново ще „върне“ есетата в учебните часове, а това със сигурност ще повиши качеството на обучение и ще върне интереса на учениците към този учебен предмет. Това от своя страна би следвало бавно, но сигурно да намали влиянието на частните уроци.

Сериозен въпрос естествено възниква за субективността при оценяването. Докато при зазубрените теми субективност очевидно няма, то при есетата определено такъв проблем е наличен. Той създава именно „враждуващи школи“ в преподавателските среди. При матурата ефектът на субективната оценка за щастие няма да бъде изключително силен. Това е защото изпитът е комбиниран и не е само по литература, а е и по български език. Така, че смисловото съдържание на есето ще бъде само една от компонентите при оценяването му – други две ще са речевото богатство и правописа. Така, че дори да има субективност при оценяването – тя няма да дава чак толкова съществено влияние върху крайния резултат.

Поради изложените по-горе причини смятам, че промените в матурата по български език и литература ще са изключително полезни:

1. „Връща“ творчеството в българските училища;
2. Намалява значително „зубрачеството“;
3. Плавно намалява влиянието на частните уроци в полза на училището.

Подкрепям всякаква подобна реформа с двете си ръце! Жалко само, че не успяха да прокарат и задължителна матура по математика. Тя също беше изключително нужна за децата…