* Не на ликвидацията на БАН
Публикувано на 19 май 2010 в раздел Политика.
Срам ме е. Срам ме е, че живея в държава, в която науката и образованието НЕ са приоритет. Срам ме е, че ние българите допускаме до власт да се добират хора без морал и идеология, а само и единствено крепени от частни интереси. Срам ме е, че живея сигурно в единствената държава, в която академията на науките се вдига на протест за своето оцеляване. Още повече ме е срам, че съществуват българи, които желаят ликвидацията на академията на науките…
Днес подкрепих протеста на колегите си от БАН. Не, не подкрепям никакви „феодални старчета“, както ни манипулират в медиите. Подкрепям изключителни личности и достойни хора. Подкрепям една вековна традиция в науката, която нито войни, нито кризи, нито смени на партийни режими успяха да съборят. Подкрепям каузата за опазването на завещаното богатство от нашите родители и прародители. И нито едно мрънкане за „лошо наследство“, „кофти предишно правителство“, „световна финансова криза“, „опасност от свръхдефицит“ или „нахлуване на студени въздушни фронтове от север“ не могат да ме убедят, че разформироването на централното управление на БАН е някаква хубава „антикризисна“ мярка. Напротив – това не само, че ще увеличи администрацията и разходите, но и със сигурност ще закрие „неудобните“ институти и със сигурност ще повлече разграбване. И колкото и да ми обещават и да ми дават фалшиви гаранции без законово покритие, че последното няма да се случи – не благодаря, този епизод от сериала вече съм го гледал стотици пъти в България.
Протестът днес започна към 10:45. До 11:40 имаше речи на различни видни български учени, а след това имаше шествие до министерски съвет. От 12:00 до 13:00 часа аз и колегите ми стояхме на студа в очакване да се случи нещо, някой да излезе, някой да ни уважи. Разбрах, че министър-председателят Бойко Борисов е отменил в последния момент тъй важното представяне на първия български отбор в рали „Дакар“, но дали е било, за да уважи поканата за среща с някакви си български академици – това не се разбра. Тълпата до последно стоеше в пълно информационно затъмнение. Разчу се само, че министър Дянков се покрил и изчезнал, а министър Игнатов успял да обещае, че допълнително ще бъдат орязани пари от българската наука, а за спирането на „реформата“ и дума не можело да става. Продължавам да се срамувам, че България се управлява по този начин…
Затвори очи и си представи, че отново си на протеста. Огледай се около себе си, виж хората. Колко % от тях са под 60 г.?
Колега хората на науката са предимно възрастни. Направил си страхотно откритие. И това впрочем е напълно нормално по ред причини. Например:
1. Вече повече от десетилетие и половина младите хора на науката бягат от България;
2. Във връзка с горното много хора не се пенсионират. И слава Богу, че има все още пенсионери, които работят, казвам аз – че без тях още повече наникъде;
3. Човек натрупва научните си постижения и гради кариера с време. Пази Боже от 25 годишни академици!
Но по същество – липсата на млади също е част от проблемите. Ние и срещу него протестирахме. Именно това се отразява в думите „липса на стратегия за наука и образование“. И не – не принудително пенсиониране на старите колеги, не закриването на институти и не орязването на бюджета с 44% ще реши този проблем.
Впрочем защо си толкова против хората над 60г.? Аз лично уважавам възрастните хора. Така са ме учили мама и татко.
До Филип Петров:
Негативната позиция спрямо науката е нещо, което виждам не за първи път, затова ще си позволя да направя едно обобщение на наблюденията си върху такъв тип реакция на средностатистическия българин срещу образование и наука.
Години наред се изгражда едно специфично отношение на обществото към образованието и науката. Да се даде право на глас на човека с ниска образованост да си отмъсти на гадния учител, който го е карал да учи и за ненаучаването му е писал слабите оценки, като си го изкара с пренос на цялото учителско съсловие, е само един от способите. Да се поддържа идеята, че образованието и учителите не са на ниво, е галещо егото на хора със слабо усвоено образование или на хора с лоши спомени от училище. Отделно такива „реформи“ се правят, че броят на хората, несправящи се с усвояването на това, което се учи в училище, се увеличава. Горе долу същото е и със завършващите университет. Такива хора лесно се манипулират.
После прибави конформизма към картината. И ще имаш вълна на недоволство срещу науката. Ще имаш и от типа на тази майка, дето я мернах с нейна изцепка по време на учителската стачка да се обяснява колко е против стачкуващите (ти да видиш защо), защото по време на стачката тя трябвало да прекарва повече време с детето си. Пък това и било проблем, защото имала фирма и умна глава да не измисли кой да я замесва в такъв момент, поставяйки фирмата НАД детето си.
Или май по-скоро разкривайки публично и по отблъскващ начин нежеланието си да бъде майка. Тази особа няма да има никога уважение
към учители или към наука. За нея училището е мястото, където детето и отива, за да не и се налага да го вижда, да общува с него, да го
прегръща майчински, да го подкрепя в развитието му. Тя ще научи детето си да мрази училището, а по-късно и науката, защото за това дете училището ще е затворът, който го разделя с майка му и защото единствената обща тема за разговор на това дете с майка му ще бъде колко са лоши учителите, понеже за майката училището е само сграда, в която се скрива детето от погледа и, а не място, учещо рожбата и на нещо.
И това като процеси се е трупало с години. Българите са приучавани да мразят образованието, науката, учители, учени. И онези, които са с
по-слаби интелектуални качества или с по-лабилна психика, поддават. Подменена е ценностната система.
Издига се в култ като много престижно това да си необразован, като се крие под добре формулираното от теб: „та к`во ми е“.
Налага се и парадигмата, дори сред по-интелигентни хора, че България няма капацитет за наука и/или образование и се гради образа на
професора Вучковист- на преклонна възраст, с вече похабен интелектуален потенциал, чиято научна дейност е достойна само за „Господари на ефира“.
Затова и ако се цели подкрепа на обществото за наука, за образование, необходимо е да има бой по подмяната на ценностите. Много сериозен бой. Това става с популярно представяне на науката. С осигуряване на масов пряк досег до нещо различно от Вучков, което да върне стремежа към знания, към образование, към наука.
И според мен, докато не се състои тази битка за връщане на правилните ценности в българското общество, воденето на битките по другите фронтове (за финансиране, за прочие) ще е много трудно.
Хубаво е да се отбележи, че до „компромисно решение“ все пак се стигна.
„Колега хората на науката са предимно възрастни. Направил си страхотно откритие.“
Колега, иди в някоя държава, в която има истинска наука и виж дали са „предимно възрастни“. Виж как гениални хора стават доценти на по 28 г. и имат по 100 публикации, а тука доц. Захариев на 40 г. от Свищов го имаха за най-младия доцент в България.
Колега, много сте далеч от материята и конкретиката на проблемите в науката и образованието. Извинявам се, че го казвам така грубо, но това е реалността. Пак нищите проблема с топлата вода – попитайте хората, които знаят, за да Ви разкажат за нея.
Първо в България (досега) доцент и професор бяха звания, докато в много други държави (вярвам тях цитираш – развитите) има само „професор“, което от своя страна е просто обикновена длъжност. За да го обясня по-образно: все едно са Ви назначили продавач в бакалията – така е и преподавателя в университета. Работа като всяка друга…
В България (пак казвам – досега, защото законът се промени и скоро ще бъде гласуван) ЗВАНИЯТА доцент и професор се даваха от една страна като морална награда за добре свършен натрупан научен труд (това е същия критерии като „западния“), но от друга (много важна по същество) – за натрупан преподавателски опит. Така, че за разлика от така изтъкваните примери с 25 годишни професори в САЩ, тук хабилитацията (правото да си титуляр на учебен предмет) беше обвързана пряко освен с нуждата да имаш научен принос в областта му (за което в действителност няма възраст – човек може да бъде признат за гении и на 15 години), но и нуждата от доказване на педагогически качества.
Аз лично си признавам, че съм силен привърженик на второто изискване, което за съжаление с новия закон отпада. Първо за мен научните степени и преподавателските длъжности са две различни неща. Нямам нищо против един 25 годишен младеж да получи дори най-голямото възможно научно отличие ако е направил доказан пробив в дадена област, но в същото време аз съм против той да бъде титуляр по даден учебен предмет, защото той няма как да е натрупал преподавателския опит, с който да моделира и пренесе своите знания пред студентите. Казано по-простичко – учените откриват новите неща, а преподавателите ги преразказват на учениците си. Това са два различни пътя ходещи в една посока. Изискват се различни качества и екипировка, за да бъдат извървяни.
Изследвания в тази област са водени от стотици години. Проблемът на досегашната система в България беше, че тя обвързваше научното постижение с преподавателската длъжност. Това естествено спираше научните разработки, защото хората нямаха стимул за морална награда – просто такава липсваше. Трябваше да се изчака чак пенсионирането на щатно свободно място, за да може човек да кандидатства за него с научни постижения. Обикновено човек правеше такива като млад, а после – понеже вече са му достатъчни – изпадаше в летаргия. Затова и нашите доценти са предимно възрастни хора, затова и младите хора не желаят да се развиват в тази сфера, затова и системата, подчертавам СЛЕД спирането на плановата икономика, започна „да куца“.
Новият закон от една страна реши този чисто кадрови проблем – отпадна обвързването на преподавателската длъжност с научната степен. Лошото е, че научната степен от своя страна отпадна напълно. Така ще успеем да зарадваме хора като Вас, които искат млади преподаватели. Обаче нито ще зарадваме България с повече значими научни открития (дано поне не са по-малко), а за нещастие качеството на преподаването още повече ще деградира.
И нека не съм разбран погрешно. Посоката на този модел на образование, който в момента ще се приема в България (подчертавам посока, защото в сегашния си вид е просто една малка крачка) работи прекрасно в богатите страни „на запад“. Да, именно ще следваме „западния модел“ и много хора ще кажат, че това е правилно. Той според мен обаче НЕ е добър за България, не в момента, не и в близките 30 години. Причините отново са редица, но ще кажа най-важната от тях: като бедна страна ние не можем да си позволим да стимулираме финансово нашите учени така, както го правят в богатите държави и поради тази причина именно моралните награди при нас трябва да се застъпват много по-силно отколкото там. От тук нататък следват още десетки специфични проблеми за решаване, но както се досещате все пак финансите в такова общество са водещите на парада.
Затова беше и протестът на младите учени, в който аз учавствах дейно. От една страна подкрепяме острата нужда от промяна и даването на нови стимули за младите учени, но от друга страна силно протестирам срещу отпадането на важните изисквания за преподавателски стаж. Изобщо получаваме един „закон-Франкенщайн“, който на всичкото отгоре е обвързан и с дълбоки съмнения за внасяне на нова корупция в системата (съмненията се базират на неясните правила, много от които все още липсват).
От тук нататък пък трябва да се осведомите на какъв принцип се дава акредитация и по какъв начин държавата упражнява качествен контрол над преподавателите в така бленуваната „американска система“. После вижте как се прави реформата тук. И когато успеете да усвоите цялата тази огромна грамада от информация, чак тогава ще можете да си отговорите на въпросите „защо в САЩ може професор на 25, а тук не може“, „какво да направим така, че да достигнем нивото на САЩ в успехи в образованието“ и накрая „как направим реформата, та да достигнем нивото на образованието в САЩ“. Ще Ви дам жокер – пътя на правилната реформа много се различава от сляпото копиране на готови „западни“ модели. Те просто не са правени за тук.
И Боже мой – от тук нататък пък следва една огромна друга плеяда от проблеми, които не са свързани с образованието, а с науката сама по себе си. Защото ако в образованието нещата са привидно ясни, защото стигнахме вече до сравнително лесното и неизбежно (с оглед липсата на кадри) избиране на път „дали да държим на качество при преподавателите или да отпуснем колана?“, то в науката следват много по-тежки за решаване проблеми. Главният от тях е „как да стимулираме научните кадри да работят за малко пари при нас, вместо да бягат в чужбина“. Аз не съм специалист в тази област – черпя информацията си от колеги. Затова и ги подкрепих – защото ги познавам и те заслужават. Затова и в началото написах, че ме е срам – ужасно е като виждам тези проблеми пред очите си, а от друга страна не виждам национална стратегия за решаването им. Напротив – виждам все повече задаващи се на хоризонта бизнес интереси за разпродаване, а не за инвестиции и развитие. Образованието и науката не са бизнес – те са суровина за бизнес. Трябва да се прави разлика!
Господин Стойков,
Не се обиждайте, но просто приемете един съвет от мен – не се врете там, където материята ви е неясна. Нещата са много по-сложни отколкото медиите ви ги представят и изискват много по-дълбоко изучаване. Ако проявявате интерес – мога да ви препоръчам къде да запишете магистратура по тази специалност и да добиете нужната историческа, социална и частично икономическа подготовка.
Иначе ще трябва да Ви цитирам Радой Ралин: „Сит търбух – за наука глух!“. И е много правилен този цитат – незнанието на спецификата на информацията, която се чува, води до глухота за усвояването й. Накрая ставаме „чул-недочул“ и още по-лошо – „чул-недочул с мнение по въпроса“…
П.С. А примерът Ви за най-млад доцент е отново меко казано „медиен фишек“. Ето моят пряк ръководител проф. д-р. Огнян Наков е един доста млад професор. Сещам се и за доц. д-р. Вихрен Петков – стана доцент в не кой да е, а медицински университет на 32 години. Тъй, че и с досегашната система може. Въпросът е, че няма кой! И именно в това трябва да се фокусира реформата, а не в правене на глупост след глупост…
Е, aз разбира се от академични въпроси нищо не разбирам. Затова се чудя и мая къде са светилата на българската наука и техните велики постижения, които смайват света, след като БАН е една толкова добре функционираща институция…
Освен това се чудя дали румънската академия на науките е поне толкова добра, колкото БАН, та си настроиха с европейски средства големи, хубави лаборатории с модерна техника, а тука няма кой един проект за финансиране да напише и защити с научна нужда – щото аз от наука може да не разбирам, ама от европейски проекти разбирам.
Ето там е разковничето, че БАН е недобре функционираща институция. И как да е, след стратегията за развитие на Европа е да се отделят 3% от БВП за наука, а в България се отделят 0.35%, и наскоро орязаха „антикризисно“ 44% от тях.
Как да мотивираш научния си работник да спечели европейски проект, при положение, че нито първоначалната инвестиция ще му бъде отпусната от държавата, нито после той ще получи стотинка от него (условията са такива, че обикновено се работи за благото на бюджета)? И това на фона на 280 лева заплата на млад специалист. Ами не – единици са хората, които могат да оцелеят в такава враждебна спрямо науката среда… Но пак ги има… и млади има – работят на по две места само и само, за да се занимават с това, в което са призвани… а хора като вас вместо да се преклонят пред тях взимат, че слагат всички в един кюп и ги наричат подигравателно „старчета“…
Ако се задълбочите ще видите, че и парите получавани чрез система за бюджетни разпращания СЕБРА са спрени, а от там и проектите в БАН блокираха тази година. И на фона на всичко това ако пък видите как държавата „стимулира“ собствените си институти за тези вездесъщи за вас (виждам, че ги приемате за панацея) европроекти пред незнайни частни организации еднодневки – ще изпаднете в потрес и ще се зачудите възможно ли е това в една неориенталска държава въобще?
В последните 9 години БАН систематично се мачка от държавата и се свива. И въпреки това оцелява и продължава да е на едно от първите места в Европа по фундаментални науки (без пари приложни няма как да се правят). Това правителство продължава традицията на предишните две и виждаме вече прави опити за ликвидация. Как може две световни войни, балкански и междусъюзническа, смяна на политическа система, втора смяна на политическа система и две тежки кризи (Лукановата и Виденовата) не успяха да затрият БАН, а сега в уж „икономически разцвет“ три поредни правителства успяват да го направят и то пред тъпеещия поглед на българското общество. Грозно е и е страшно за бъдещето на тази държава! И още по-страшно е, че има очевидно има хора дори от „будното общество“, които не се борят това да се промени.
Сега остава да кажете, че „щом не работи – да се закрие“ и ще сложите последния камък върху новия си прякор. Казах вече – не сте запознат. Фокусирайте се в собствената си област, ако имате такава.
П.С. Малко иронично, но нека отговоря на въпроса Ви за Румъния – те си нямат Симеон Дянков…
@Longanlon
Уважаеми Господин Long-onion* :),
С лека тъга чета размяната Ви на реплики с Филип Петров. Гледам доводите Ви, след това тези на гн. Петров, след това обосновката Ви, после тази на гн. Петров, и пред мен, простете за личната забележка, изплува образа на нахалния, невъзпитан но напорист дървен философ, който в училище говори повече от преподавателите, губейки време и подхвърляйки „забавни реплики“, докато разпалено защитава нелепи анти-тези, наслаждавайки се на одобрението на онези които ги мързи да учат, мислят или участват в нещо различно от безсмислен фарс. В интернет ерата това е преродения BlogTroll.
Горното се отнася до една голяма част от обществото добре представена и в политическите среди – като отношение, деструктивност и наглост, за която ‘конструктивно’ е мръсна дума, ‘компромис’ означава пораженчество, инвестиция значи загуба а егоцентризъм, *КъсогледствО* и инат са добродетели
Просто ще изброя аргументите Ви, като се абстрахираме от пунктоацията.
*“Колко % от тях са под 60 г?“
– > Ами снимките показват доста повече от 50%
**Колега, иди в някоя държава, в която има истинска наука и Виж дали са „предимно възрастни“.
-> …предвид задълбоченият Ви опит с „Истинска наука“ и представители на академии на науките като http://www.nasonline.org , http://www.bbaw.de и т.н.
… както и на това, че очаквате среща на тези участници да изглежда така:
http://cache.reelzchannel.com/assets/content/photos/movie//243448/243448_64.jpg
а не така:
http://www.sweden.se/upload/Sweden_se/english/articles/SI/2008/Nobel/Sweden-Nobel-dinner.jpg
мога само да изразя изненадата си от Вашите критерии.
***Виж как гениални хора стават доценти на по 28 г. и имат по 100 публикации, а тука доц. Захариев на 40 г. от СВищов го имаха за най-младия доцент в България.
-> Тук трябва да се съглася, не е приемливо, наистина, но птък кой здравомислещ млад човек, който се е трудил здравата в продължение на 5, 6, 10 години ще се съгласи да започне работа на заплата по ниска от тази на чистачката в коридора чийто процес на обучение (включващ опериране с необходимите инструменти, процедури по съхранението и безопасността на труда) се събира в пет минути?
****Е, aз разбира се от академични въпроси нищо не разбирам. Затова се чудя и мая къде са светилата на българската наука и техните велики постижения, които смайват света, след като БАН е една толкова добре функционираща институция…
-> Хм, ами ето пак – не разбирате, признавате го, но отново на база задълбочените Ви познания в областта отново изказвате мение. Простете но познанията ви сами посебе си не са критерий са съществуването и важността на наши научни постижения…
*****Освен това се чудя дали румънската академия на науките е поне толкова добра, колкото БАН, та си настроиха с европейски средства големи, хубаВи лаборатории с модерна техника, а тука няма кой един проект за финансиране да напише и защити с научна нужда – щото аз от наука може да не разбирам, ама от европейски проекти разбирам.
->“Няма кой един проект за финансиране да напише и защити с научна нужда“? Радвам се че разбирате от европейски проекти. В тях е бъдещето на Европейският „социален“ модел за западащи икономики и държаВи като нашата. А знаете ли колко и какви проекти и разработки са направени, колко от тях са отхвърлени и какъв процент комисионна искат например от министерството на образованието за осъществяване на някой проект, при положение че парите са дарителски а не на министерството?… Казвате че разбирате от такива проекти – тогава сигурно знаете че цифрата приписвана на г-н 10% отдавна надхвърля 60%, при което десятъка от тъмното средновековие ми се струва нещо незримо и далечно като данък лукс.
Така че, господин Дълго-луков*, освен ако нямате още някой разтърсващ аргумент, по-добре си гледайте марулите и репичките че е време за салатката и ракийката и ако не побързате ще пропуснете новото издание на BigBrother…
@Стойков
Пишете:
„Затова се чудя и мая къде са светилата на българската наука и техните велики постижения, които смайват света, след като БАН е една толкова добре функционираща институция…“
В личната ми библиотека има разкошни книги от български автори за наука. Дават безценно за мен знание, а една част ми влиза и в практиката. Във Вашата библиотека може би липсват, но това е Ваш пропуск, струва ми се.
Прочетох и това:
„Виж как гениални хора стават доценти на по 28 г. и имат по 100 публикации“
Оставяте ми впечатление за човек, който не е наясно как на 28 години човек е гениален и способен на примерно, хайде да са 100 публикации, щом казвате.
За гениалността няма възраст, както написа и Филип Петров. Но как се става гений беше питанката. Никой не се ражда научен и готов от днес за утре да прави наука. Не става и от спусни боже.
Става се с четене на смислена литература- целенасочено и с разбиране. И то много четене. В някои държави заради медийния интерес и други екстри по отношение на можещи деца (вундеркиндчета и не само), някои родители си осакатяват чедата, като ги загробват да четат (или аналогично ги залепят за часове наред на ден за музикален инструмент или спорт). Но класическият случай е много четене на качествена литература с разбиране. Плюс перфекционизъм при четенето. И удоволствие от този процес, което пък води до желание за още от същото. И още. И още.
Четенето обаче изисква време. Другите деца играят, а генийчето чете. Другите деца се сприятеляват едно друго и се научават да общуват, а генийчето се затваря в себе си, защото буквите може да му носят безмерно удоволствие, но не стават за приятели и не социализират.
Така накрая на една млада възраст хоп- чудото от посочените от Вас 100 публикации. От несоциализирал се гений, който е осъзнал, че е изчел качествена литература, колкото някои за четири живота напред няма да изчетат и осмислят и че това е развило интелекта му над останалите, а в същото време останалите не са му приятели, защото моментът със социализацията е убежал сред света на буквите.
Цената за изтипосването на въпросните 100 публикации на ранна възраст на гения често е липсата на живян в реалността живот. Към липсата на социализация за психиката вървят още и цял набор от негативни изменения. Това е висока цена. Не е добре за онези, които я плащат.
Затова и моята лична позиция е, че тази цена предполага да не се бърза с натрупването на знания. Знанията няма да избягат, ако им е писано да се трупат в нечие съзнание.
А вие, като искате гений с титла, правещ 100 публикации (аз бих добавила изискване за качество към тях) на 28/29 годишна възраст в България, ето ви едно примерно решение- станете такъв и скрийте шапката на всички гадни по-възрастни учени. Лесно е май според вас. Заповядайте да се пробвате. ;)
@ Стойков
Май бяхте на 30 години… Упс… Съжалявам, изпуснахте влака. От вас интелект, щом не сте на 28 г.- край, абсурд. Това е ирония на вашето поведение в блога, дано да я схванете. Опитвам се да ви демонстрирам нагледно върху собствения ви гръб защо по-точно намирам за обидни опитите ви да определяте на възрастов принцип на кой от събралите се да си отстояват правата каква, ъм, гениалност му се полага.
Затворете очи. И си представете, че сте гений на 60г. с много публикации, куп ценни постижения, а някой който не си е направил труда да изчете нито една от тях и не знае нищо за постиженията, вече ви е отписал. Представихте ли си го?
Ясно, ясно – нищо не разбирам от наука, нито от нищо друго, а и съм непоправимо житейски заблуден във всеки един аспект. Ама все пак искате моите данъчни пари…
Иронично е някак :)
Вие май се обидихте? Аз вече Ви пожелах бурно и успешно развитие в сферата, в която евентуално сте компетентен. Просто с изказванията си по-горе внесохте от онази форумна горчилка на „хейтърите-всезнайковци“, която ни залива всеки ден, вече дори по медиите. И това на фона на непрестанните опити на правителството да настройва части от гилдията ни едни срещу други. Затова аз и колегите по-горе реагирахме прекалено остро срещу Вас.
Когато вкъщи имам проблем с водопроводните тръби си викам специалист водопроводчик. Когато ми се развали колата и е извън моята компетенция – отивам в сервиз. Когато имам нужда от консултация в дадена научна област – чукам на вратата на кабинета на съответния човек. Лошо е човек да се прави на компетентен по всички въпроси, защото няма как да е. Обикновено аматьорските опити за смяна на тръби водят до разбити плочки и дупки в стени, нескопосаните опити за ремонт на двигател носят я пожар, я избили клапани, а попринцип безобидните опити за прокарване на научни публикации без покритие ще донесат присмех и уронване на престижа на научното заведение, което се представя. Ами така и тук – идват хора, разбрали-недоразбрали за какво става дума, съвсем повърхностно запознати с обикновено две образователни системи (стандартно са виждали, че „това на запад изглежда лъскаво“ и затова твърдят, че „ние този модел трябва да следваме“) и раздават мнения, дават съвети, но най-вече критикуват хората, които работят дейно и по същината на въпроса. Аз наричам подобен род хора „компетентни по всички ОСТАНАЛИ въпроси, но все пак с мнение по този“. Познахте ли се? Не се обиждайте, но не смятам да цитираме отново откровено наивните Ви изказвания от по-горе.
А вашите данъци ги плащате не „на нас“, а за доброто на вашите деца. Науката и образованието са социални услуги. Трудно е да се разбере от човек, особено в днешния егоистичен начин на живот. И всичкия труд, който се полага и от мен, и от колегите ми е реформите да се направят така, че парите да отидат за децата на обществото, а не в касите на „обръчи от фирми“. Истината е, че приемам сегашната си работа като призвание и бих работил и за без пари в университета (да не чува Дянков!), та дори и налагайки се да работя на три-четири други работни места. Не очаквам да го разберете.
@ Стойков
БАН не иска Вашите пари от данъци. Моля Ви, преди да решите, че сте пряко издържащ с данъците си БАН, прочетете Закон за данъците върху доходите на физическите лица.
Нека Ви улесня: http://lex.bg/laws/ldoc/2135538631
Сега, натиснете Ctrl+F и напишете БАН или Българска академия на науките. Липсва такъв данък, нали?
Всеки един данък, който се събира, отива по определено перо. Ако са ви събрали пари за данък смет, те не могат да отидат за нещо друго, освен за това да се поддържа чистота. Вие не плащате данъка „БАН“. Не издържате БАН с ваши пари или друга свързана с наука или образование институция.
Според законите на България, Българската академия на науките има самостоятелен бюджет. Пак според тези закони, приходите във въпросния бюджет са от сключени договори за изследователски проекти, предложени от компетентни държавни органи, фирми и други организации; приходи от реализация на интелектуални и други продукти; постъпления от спомоществователи и дарения; субсидии от държавата, които са перо, отделно от Вашите данъци като физическо лице.
Парите от бюджета на БАН, се изразходват по следните направления:
1. финансиране на научноизследователската дейност;
2. подготовка на кадри за науката;
3. развитие на материалната база;
Надявам се да прочетохте част от проблемите, с които се сблъсква БАН при намаляването на източниците на финансирането от страна на държавата и да разбирате, че научноизследователска дейност, подготовка на качествени кадри и материална база няма как да се поддържат, ако зад това не застава определено количество пари. В някои държави тези пари, давани за развитие на образование и наука са в размер на 20 (двадесет) % от БВП. У нас са 2 (два) % от БВП, а министърът ни иска да станат 0,6 (нула цяло и шест) % от БВП. И това е само част от нещата, които водят до това политиката да я определяме като пагубна за науката и образованието и за БАН. Мисля, че сте достатъчно умен, за да схванете защо.
Не се обиждайте за острото отношение. Както писа и Филип, целта е да има за децата на обществото, а не в касите на „обръчи от фирми“.
Ще се радвам, ако някога някой ми посочи успешна самостоятелна държава, която има изцяло частна наука и образование. Нека не се борим с вятърни мелници, а да почерпим опит и да видим как е възможно хем да има държавни структури, хем „да бачкат“. Става с вътрешна конкуренция, да трябва да има частни инициативи, които да са им коректив, но не, определено не става с… ликвидация.
Продължавате да търсите топла вода Стойков… Лошото е, че сте тръгнали по изключително деградивен и разрушителен за системата път в търсенето й…
Нека задам един чисто практичен и почти реторичен въпрос към Вас, пък вие си направете изводите сам за себе си: държавата намали драстично бюджетните пари за БАН и това според Вас изглежда е добре. Защо обаче държавата спря и парите от международни договори към БАН? Те какво общо имат с вашите данъци?
Людмила, не знам коя е науката, от която разбирате, но данъците явно не влизат в нейния кръгозор.
Не данъците, а таксите са това, което е предназначено пряко да заплаща извършването на някаква обществена услуга – като ТАКСА смет, примерно и всякакви административни такси. По закон, таксите събирани от държавни или общински органи не могат да надвишават разходите за извършването на съответните услуги.
Тъй като държавата не произвежда пари, нито осъществява стопанска дейност с печалба (като цяло), единственият начин тя да има някакви пари, е чрез данъци и мита – които събира от хората и бизнеса. Данъците и митата от своя страна, плащат за всичко, което разчита на държавния бюджет за финансирането си- вкл. и БАН
т.е. тоя „самостоятелен бюджет на БАН“ за който говорите не пада от небето, а влиза в държавната хазна от моите джобове.
Людмила – недей така, ще пречупиш детското у хората! Те си мислят, че държавата се управлява лесно – взимаш едни пари от всички, после ги раздаваш както ти е кеф. Най-вече те смятат, че винаги дават и никога не получават :)
Чърчил имаше една хубава мисъл:
– Най-добрият довод срещу демокрацията е петминутен разговор със средния избирател!
На него приписват и още една:
– Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба*!
Май и двете се оказват вярни…
* На английски се има в предвид по-скоро „дреболийки“, но отново е ясно, че говори именно за нас…
@ Стойков
Според Закона за местните данъци и такси, който регулира таксата смет (щом държите), който Закон може би не сте имал възможност да прочетете, иначе бихте знаел къде отива конкретно местния данък, както и таксата (та от там и дали ще се води такса или данък, за мен е игра на думи), е точно така: отива в ОБЩИНСКИЯ бюджет, а не в бюджета на държавата. Това е регламентирано в чл. 1 на въпросния Закон. Сега зависи какъв е, а според това се изразходва по пера за публични блага, предоставяни от общината.
Та бъдете така добър да ми посочите, щом Ви е ясно, КОЙ точно Ваш данък в качеството Ви на ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, отива в БАН или за наука, за да се аргументирате, че парите са от ВАШИЯ ДЖОБ. Обосновете твърдението си, като приложите Закон, който регулира това.
Това по скоро е реплика срещу шотландците и техния Haggis :)
Чувал съм друга реплика – пак от британец:
Европа свършва там където започнат да миришат тоалетните :)
Филип, шегата настрана, но финансовият министър на Борисов в началото на управлението си пред медии се опита да пробута точно „ще вземем едни пари от всички и после ще си ги преливаме насам натам по пера и шъ съ поокърпи положението“. Опозицията го беше изяла с парцалите за това изказване, точно защото си има законова рамка и не може по този начин произволно. Трагично ми беше да го видя по телевизията как се изцепва, с идеята да блесне в очите на обществото.
Имам чувството, че г-н Стойков не разбира, че си има цял Закон за БАН, който регламентира какво е това нещо БАН и с какво се яде и си съчинява нещо свое, за да замести липсата си на информация.
http://lex.bg/laws/ldoc/2132584961
И този закон, в чл. 11, регламентира ясно и недвусмислено единствените възможни начини за финансиране на БАН, които и изброих и те не включват данъците от джоба на г-н Стойков.
Г-н Стойков видимо не знае, че БАН има приходи от реализация на интелектуални и други продукти, като между 80 и 150 технологични решения годишно се прилагат като давани от БАН. Но това не означава, че държавата трябва да остави БАН без сключени между държавни органи и БАН договори и без субсидия от държавния бюджет. Вие сте прав, че всяка уважаваща себе си държава, не оставя учените си да бъдат нефинансирани от нея. Защото науката е един от стълбовете на държавата. Е, поне на себеуважаващата се държава.
Законът за БАН регламентира, че академиците и член-кореспондентите не може да са произволно на брой, а трябва едните да са ненадвишаващи 80, а другите да не надвишават 120 човека. А след това… Регламентира и в чл. 8, че академиците са длъжни да работят до преклонната 70 годишна възраст, пък другите- до 65. Г-н Стойков не го разбира и вини за това самите академици май, а не хората, съставили закона, който е определил това положение.
Да не говорим, че до тук аз смислено доказателство за думите на г-н Стойков нито по отношение на това какво пречи човек на 60 да е гениален, нито за това кое прави г-н Стойков в компетентност да дава оценка за БАН, за наука, та такива доказателства аз не виждам.
И поради тази причина сигурно скоро ще спра да отговарям на г-н Стойков. Някак предпочитам доказателствата.
Поздрави.
Н.Р. Преди столетия бихме се подхилквали ехидно на подобни изявления, защото докато в пищната Франция са си лискали гърнетата през прозорците, не са се къпали въобщи и са слагали перуки, за да прикрият мръсните си коси, тук е имало вече турска баня… Сега обаче не е смешно :(
Да не изместваме темата. Днес се обнародва друг мой любим закон, според който всичките ми публикации и научен труд отидоха на вятъра (все едно не съм ги правил и все едно ги няма). Накратко – не важат за евентуална моя бъдеща хабилитация (към която поради тази и други сходни причини все повече и повече НЕ ми се върви). Добре, че работя в системата само от 2 години, та не съм загубил много. Голями благодарности на народните будители Дянков-Игнатов за загубеното време и пари…
аз съм под 60, под 50, под 40…
ние изгонихме нашите възрастни колеги, по нареждане на нашия министър на финансите. Той беше казал – „изгонете ги…,“ и ние послушно ги изгонихме :)
„“т.е. тоя „самостоятелен бюджет на БАН“ за който говорите не пада от небето, а влиза в държавната хазна от моите джобове.““
от твоят джоб нищо не излиза – ти не вършиш нищо полезно…
„“– щото аз от наука може да не разбирам, ама от европейски проекти разбирам.““
така ли – я разкажи малко, че ми стана интересно :) – нещо по евро проекти направил ли си :)
нали си запознат, че България е с най-малко усвоени средства от европейските (за сметка на това с достатъчно присвоени).
Не съм съгласен с личните нападки. Човекът може да е много добър в своята област където работи и не е редно да бъде категоризиран като „не вършещ нищо полезно“. За всеки има място под слънцето на този свят. Просто като повечето българи и той се вживява като „всезнаещ“. Типичен нашенски синдром – „специалист по всичко“.
всъщност човекът е прав, доколкото централизираната европейска система за разпределение на проектни средства е дълбоко сбъркана, но това е тема на друг разговор.
И все пак ми е интересно как аз като студент не виждам никаде великата българска наука в действие.
Отдавна твърдя, че мястото на науката е в университетите (престиж, допълнителни средства и възможност на младите хора да се доближат до истинска наука),а как точно да стане това не мога да кажа.
p.s. „Те си мислят, че държавата се управлява лесно“
забелязвам подобна нагласа и в теб ;)
Здравей az,
Науката не те търси – ти трябва да търсиш нея. Ако проявиш интерес и желание ще видиш, че ще се открият огромни хоризонти, за които дори не си подозирал. Аз лично ги намерих по време на моята магистърска програма – никога не съм имал проблем с общуването с колеги от БАН и винаги съм получавал адекватна помощ когато ми е трябвала такава.
Знам, че в България хората са свикнали някой да ги „ръчка“ и да им идва наготово. Не бъди мързелив – ще видиш, че реалността е различна.