C, PHP, VB, .NET

Долният текст съм го писал във вид на някякво есе по нещо (не помня какво) и изглежда да е било отдавна (може би като ученик или студент) – намерих го записано на старо CD като едва-едва възстанових файла. На този етап ми се стори много интересен текст, но се наложи „леко“ да го редактирам (речникът ми е бил доста беден, съответно съм се изразявал доста простовато, а граматиката ми е била повече от трагична). Предлагам редакцията като уточнявам, че се опитах максимално да запазя смисъла на изказаните тези. Съществените смислови промени са отбелязани с курсив оградени със скоби, а другите редакции са нанесени директно в текста.

Застанете прави на произволно място и определете абстрактно себе си като център на координатна система. По всяка нейна ос трябва да може да се направи движение независимо от другите оси, т.е. осите ще определят различни размерности. Всички знаете за трите размерности на пространството. Едната ос ще бъде „напред-назад“, втората „наляво-надясно“, а третата „нагоре-надолу“. Има ли още размерности?

Естествено хората веднага се досещат за оста на времето: „преди-след“. Заедно с трите пространствени оси, времето формира класическото и очевидно за хората пространство (бел. ред. в частност познато като „пространство на Минковски“). Къде е проблемът на тази ос? Очевидно проблемът е, че не знаем как да се движим по нея. В момента не знаем как да се връщаме в миналото и да вървим по-бързо или по-бавно към бъдещето – реално ние се „носим по течението на времето“. Тоест по някакъв начин поне засега сме ограничени в движението си по времевата ос, защото не знаем как да го осъществим. Но може да се каже и следното – ако моментната ни реалност е просто една проекция на пространството на времевата ос, то ние самите сме също проекции на нея. Това не означава, че обекта, който е проектиран в нас не може да се движи! Направете си аналогия с „двумерния свят“ на лист хартия – това, че евентуалните „хора“ от този лист няма как да си представят придвижването в третата пространствена размерност не означава, че такава няма.

А какво ще стане ако все пак успеем да овладеем оста на времето и започнем да се придвижваме реално по нея? Тези проблеми са доста подробно описани във философията и литературата. Особено интересен е проблемът с придвижване към миналото и намеса в него, т.е. т.нар. „скок във времето“. Много интересни в тази посока са филмите от поредицата „Завръщане в Бъдещето“. Какво ще стане ако човек от бъдещето се „върне назад“ и промени миналото? Той би следвало да може да промени и самия себе си, нали?

По същия начин можем да си представи какво ще стане с двуизмерния човек, който е „изваден“ от пространството си в третото – той ще „изчезне“ от своето пространство и ще отиде в един нов свят. Той ще е осъществил „пространствен скок“. Е, скокът във времето засега приемаме за „времеви скок“.

Нека обаче разгледаме сценарии с връщането на човек назад във времето, който убива майка си преди тя да го роди. Това ще означава, че той няма да се роди, следователно не може да е убил майка си! Получи се парадокс! Една от теориите за разрешаване на този парадокс е, че „скок“ във времето е просто невъзможен. Има теория, че дори човек да се върне в миналото той каквото и да прави няма да може да го промени (тази теза по-скоро отхвърлям, защото не ми звучи сериозна). Друга теория е, че връщането на човек назад във времето не променя с нищо съществуващото настояще и неговата линия на развитие, а просто създава паралелна реалност, т.е. „нов свят“. Тоест от настоящия момент в нашия свят този човек просто изчезва (но продължава да е съществувал!), а той се е придвижил по нова (извън познатите ни досега четири измерения) ос, като по този начин е попаднал в паралелна вселена с нови взаимоотношения и нова реалност (за него). Това като, че ли изглежда напълно по аналогия с „изваждането на двумерния човек в тримерното пространство“ – там всъщност се случва същото. Пътуването по оста на времето към бъдещето като, че ли е „по-безпроблемно“ откъм създаване на евентуални парадокси, но реално там по аналогия логически би следвало да се случва същото – един скок в бъдещето също ще създаде нов свят. А как това разрешава парадокса с убиването на майка му? Разрешава го – в този нов свят той убива не своята собствена майка, а чужда, защото неговата си е останала жива и здрава в „стария“ свят.

Имаме ли пета ос според теорията за паралелните светове? От една страна ако има независими от нашия безброй много паралелни светове, то ако те могат да бъдат подредени ще видим, че оста за придвижване през тях дефинира размерност. От друга страна виждаме, че скок по остта на времето води до придвижване и по тази пета размерност. Тоест това означава ли, че по някакъв начин четвъртата и петата размерност са свързани, т.е. не са независими, следователно не са различни размерности, а са една обща?

Отговорът според мен е отрицателен – не би трябвало да са свързани. Теоретично вие може да се върнете назад със скок във времето без да предизвикате абсолютно никакви промени. Тоест посоката на развитие на създадения нов свят ще остане същата като тази на предишния, непроменена. С други думи новият свят ще съвпадне със стария. Естествено практически това едва ли е постижимо – вие реално пренасяте поне една /бел. ред. идеална или/ материална частица, която сама по себе си прави разлика със стария познат свят. Този ефект го имаме и в тримерното пространство – теоретично вие наистина можете да се движите по права линия напред, но практически няма как да не извършите поне минимални движения вляво, вдясно, нагоре и надолу. „Създаването“ на нови светове чрез скокове във времето обикновено кара хората да наричат петата размерност като „хиперразмерност“. Според мен обаче тя не е по-различна от всяка от друга. По-долу ще изложа доводите си защо.

До тук се получи, че ако приемем времето за реална размерност, по чиято ос можем да се правим „скокове“, то пространството ни е поне 5-мерно (и не може да бъде друго, с оглед нуждата от разрешаване на парадокса). При всички положения обаче ако има възможност за такова движение във времето, то света се състои от безброй много светове с безброй много възможни сценарии за развитие в тях. Естествено това ни довежда до мисълта, че сме свършили и повече размерности не са възможни – всичко е изчерпано, защото достигнахме до възможната безкрайност. И все пак дали е така?

/бел. ред. Някои хора свеждат дефинираното по-горе 5-мерно пространство до 8-мерно като „раздробяват“ 5тата размерност на „по-малки части“. Според мен те грешат. Само като пример ще спомена как го „раздробяват“ веднъж – те приемат възможното движение назад във времето максимално до „Големият Взрив“ и не позволяват движение по-назад от него, като именно така дефинират нова размерност с възможността да има безкрайно много други „Големи Взривове“ със съответни безброй светове. Е, остава да определим дали движението назад във времето води до някакво „начало“ или е възможно до безкрайност. Същото впрочем важи и за другите размерности. Аз лично приемам теорията за безкрайността на осите, т.е. и в днешния ден смятам, че няма „Начало“ или „Край“ на света, съответно няма и различни такива./

Да се фокусираме обратно към важното понятие „скок във времето“, което задължително дефинира нуждата от въпросната нова пета размерност. Ако него го нямаше и просто се движихме напред-назад във времето (както можем да се движим напред-назад в пространството), то нямаше да променяме нищо в нашия свят – ако гледате един филм в обратна посока, то не променяте записаното на самия филм. Това обаче би означавало, че „свободна воля“ не съществува и ние по никакъв начин не можем да променяме бъдещето си – нашата съдба е предначертана. Някои религии реално вярват в това. Аз като, че ли не, или по-скоро не ми се иска да е така.

„Скокът във времето“, за който говорихме по-горе дава възможността за съществуване на „свободна воля“, но на този етап ние не знаем как да се възползваме от него. Ами ако по същия начин са възможни скокове и в пространството? Чували сме за термина „телепортиране“. Дали е възможно и дали не преминават през още една нова размерност по същия начин, както скоковете във времето?

/бел. ред. Представете си, че направите времеви скок от една времева точка в самата нея – вие отново ще съдадете нов свят, но дали той ще съвпада със стария или ще е съвсем друг? Според мен (сега) скоковете във времето са И скокове в пространството, т.е. осъществяването на пространствен скок (телепортиране) не е в никакъв случай по-различно от скок във времето – всичко зависи от „посоката на скока“ в четиримерното пространство. Ако се транслираме като „скочим“ по права перпендикулярна на времевата ос, то правим „телепорт“. Ако се транслираме като „скочим“ по права успоредна на времевата, то правим „скок във времето“. Ами ако извършим произволна транслация – тогава би следвало да имаме едновременно времеви скок и пространствен скок, т.е. аз ще нарека „времево-пространствен скок“. Следователно скокът във времето и телепортацията са едно и също нещо, което е прескачане от един свят в друг, който е паралелен на него. Още повече – освен транслация ние би следвало да можем да правим и произволна ротация. Какво ще се получи обаче ще оставя на вашето въображение. Така засега според мен продължаваме да си стоим в 5-мерно пространство! По-долу текста е редактиран според тази нова теза и навсякъде съм намалил размерностите с 1./

Възможен ли е обаче „скок“, вместо придвижване, в самото пето измерение? Тоест възможен ли е /бел. ред. „телепортиране в процеса на телепортиране“ или/ „скок във времеви скок“ /бел.ред. или според горната дефиниция това ще е обединено като „скок във времево-пространствен скок“/? Или /бел. ред. ако приемем пространството за дискретно, то/ да си представим, че е възможно придвижване не от нашия свят А, през съседния паралелен свят Б, за да достигнем до паралелен свят В, а можем да направим директен скок от свят А в свят В? Ако това е възможно, то би следвало да приемем по аналогия, че съществува нова шеста размерност, по която сме се придвижили, за да осъществим скок в петата. А за да правим скокове в шестата размерност, то трябва да има седма… и т.н. до безкрайност. Дали живеем в безкрайномерно пространство?

Един възможен и лесен отговор е „да“. Така обаче остава една нова загадка – ако движението в петата размерност очевидно дава скок във времевата /бел.ред. и телепорт в трите пространствени/, то защо например движението в първата пространствена размерност не позволява скок във втората? С други думи защо движението с крачка напред не ни телепортира спрямо оста „ляво-дясно“?

Един възможен отговор е, че крачката напред всъщност ни телепортира спрямо оста „ляво-дясно“, но ние не го осъзнаваме, защото мислено „движим“ оста „ляво-дясно“ заедно с нас по време на телепортацията, а реално оригиналната ос не е същата след нея. Едно такова твърдение обаче е трудно за осъзнаване. Друга възможност е да няма безкраен брой размерности, а да са само 5, като 5-тата (на паралелните светове) всъщност се дефинира със следното основно нейно свойство: движението в петата размерност води до скок в другите четири и движението в другите четири размерности води до скок в петата. Така вече можем да дефинираме и ос на петата размерност – това е отчитането по скала на безбройно многото възможни „времеви и пространствени скокове“. Именно така „свободната воля“ става възможна. Бихте ли приели обаче, че правейки крачка напред вие всъщност правите скок от един свят в друг?

/бел. ред. От тук нататък всичко е дописано, т.е. ново/

Какво все пак може да е шестото измерение? Не забравихме ли нещо? Да, ние досега придвижвахме и правихме скокове само и единствено с някаква материя. А какво се случва с нашата мисъл, с идеалното? Възможно ли е нашето въображение да създаде нов нематериален свят? Естествено, че може, знаем го от четенето на книгите, в които неволно се съпреживяваме и от детските ни фантазии! До колко той е независим от материалния е спорно (знаем за теорията, че „битието определя съзнанието“). Но същото можем да твърдим и за независимостта на другите размерности – изглежда, че в това си състояние сме фиксирани по времеви вектор, не знаем как да правим насочена телепортация и т.н., а тези паралелни светове и премествания все пак трябва да съществуват, за да има движение въобще. Например ние лесно можем да направим аналогия, че колкото „битието определя съзнанието“, толкова и „времето определя пространството“. Въпросът е да успеем да направим релация в обратна посока, т.е. както чрез пространствено движение да променим времето (осъществяване на въпросния „времеви скок“), така и да определим битието чрез съзнанието си. Именно по този начин ние ще можем да се придвижим в една нова шеста размерност, която ще се контролира изцяло от нашето въображение и няма да е зависима от материалния свят! За нещастие на този етап подобни хора (които са достигнали до определено ниво на придвижване на въображението си независимо от материалния свят) ние наричаме „луди“ и полезността на придвижването по тази ос на въображението е спорно.

Въпросът дали има повече от една размерност в сферата на въображението на този етап ми е труден за отговор. Причината е, че никога не съм се занимавал с идеалистичните теории за света – нашата образователна система и икономическата действителност са ориентирани изцяло към материалния свят. Може би на въпросът за броя размерности в идеалния свят може да се отговори чрез дълбоко изучаване на някои от източните религии. При всички положения обаче ако приемем духа за неразделима характеристика на материята, то бихме могли да приемем, че поне една нова шеста размерност съществува!

Може ли да си представим още една, да речем седма размерност? Доколкото не познаваме други градивни частици на света освен материята и духа, ние нямаме физико-психическа възможност дори да търсим такава нова размерност – не разполагаме с друга независима характеристика на света, по която да извършим движение. Тоест ако я има, то тя би била в юрисдикцията на нашия „Господ“.

П.С. Написаното по-горе може би изглежда доста наивно спрямо 11-те размерности дефинирани от M-теорията (а моята идея за размерността на въображението май ще добави 12-та там, а?), но въпреки това реших да публикувам тези свои ученически мисли :)