C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* За радиацията и медийните сензации

Публикувано на 10 август 2022 в раздел Физика.

Наблюдавам през годините, че хората масово не знаят какво е „радиация“. Водят се основно по това, което показват филмите, а то определено изглежда страшно там. Това за съжаление се употребява от медиите и често се правят фалшиви сензации.

Преди години например гръмна новина за „опасна вода“ в Хасково. Според изследванията на БАН, тя е давала малко над 0,08 милисиверта радиация на година за хората там. В пиковете си по-рано е била малко над 0,10 за година, което е и максималната граница за питейна вода, която стандартите в България позволяват. Много или малко е това? Наистина ли е опасно?

  • Ако изядете един банан, получавате 0.001 милисиверта веднага. Значи 80 банана годишно са точно толкова опасни, колкото водата в Хасково;
  • Ако всяка вечер се гушкате с любимия човек до вас, ще получите 0,05 милисиверта на година от него. Ако сте с двама, вече сте над водната норма;
  • Панорамна зъбна снимка ще ви даде 0,01 милисиверта;
  • Една мамография дава цели 0,40 милисиверта веднага;
  • Средностатистическият човек в Европа получава 2,50 милисиверта за година просто от естествени източници;
    Пилотите и стюардесите в самолетите (летят редовно и са изложени на допълнителна космическа радиация) получават допълнителни 1,70 милисиверта годишно над нормата;
  • Една флуороскопия дава 6,00 милисиверта веднага;
  • Една компютърна томография ще ви ги даде незабавно 20,00 милисиверта, а в определени случаи до 30,00;
  • Нормата за работници в електроцентрали е 50,00 милисиверта за година;
  • Жителите на Гуарапари в Бразилия (популярна туристическа дестинация) са изложени на коло 50,00 милисиверта годишно. Плажът там е силно радиоактивен и е по-опасен, отколкото град Припят;
  • Космонавтите на международната космическа станция са облъчени с около 80,00 милисиверта за 6 месечен престой, т.е. точно толкова, колкото...
  • ... жителите на Рамсар в Иран, които са изложени на над 160,00 милисиверта годишно - тази туристическа дестинация е най-радиоактивното място (с естествена радиация) на планетата.

Е, последните са от изключителен интерес за учените по цял свят. Местните хора в Рамсар са около 33 000 жители и поради постоянното си живеене в условия на много силна радиация са наблюдавани от десетилетия за здравни проблеми от всякакъв род. Е, няма такива. Не са засечени завишени случаи на левкимия, рак на дебелото черво, мутации по деца, и др. Няма. Хората просто си живеят нормално - вероятно имунната им система се е адаптирала към условията и се справя без проблеми с облъчването. Същото важи за бразилците в Гуарапари, както и Рио Де Женейро, и близкия град до Сао Паоло, където също има значими нива на радиация.

Светът познава и екстремни случаи. Например 3000,00 милисиверта за година или 60 пъти над позволената от закона в САЩ доза за работници в ядрени централи - с това е живял г-н Алберт Стивънс в продължение на цели 20 години. Този човек е бил жертва на неетичен медицински експеримент, след като през 1945 г. му инжектират 131 kBq плутоний в т.нар. „Проект Манхатън“. Плутоният е останал в организма му в продължение на 20 години до неговата... естествена смърт (на 79 от сърдечен удар). Не е бил опасен за околните нему хора, защото е било алфа радиация (алфа, бета, рентген, гама и неутронна са различните видове, които имат и различна степен на проникване през различни видове прегради). През тези 20 години човекът не е имал особени здравословни проблеми - явно е имал силна имунна система. Бил е диагностициран погрешно като рак на дебелото черво преди експеримента, но после се оказало обикновен гастрит.

След бомбандировките в Хирошима и Нагазаки, властите в продължение на много години наблюдават 85 000 потенциално облъчени с големи дози радиация хора. От тях едва 480 са заболели от летален рак. Това обаче се оказва, че процентно не е повече, отколкото хора от други незасегнати от радиацията региони.

Но чакайте - а Чернобил? А град Припят? А страшните филми за него? Няма особени проблеми да си направите спокойна разходка и там. Само не се вмъквайте под саркофага или недай боже вътре при ядрото на гръмналия реактор 4 - там вече не е добре, ще ви стане лошо от т.нар. „лъчева болест“ и ако стоите прекалено дълго, може наистина да умрете.

А това пък какво е „лъчева болест“? За да се получи тя, човек трябва да получи около 1000,00 милисиверта йонизираща радиация (бета, рентгенова, гама или неутронна) за ЧАС. Същото може да се случи и при поглъщане на еквивалентно количество алфа частици, както се случи в популярния случай с Александър Литвиненко - при него са били много повече от 1000. Подобно облъчване ще направи така, че човек да повръща, да получи диария, изобщо да се чувства много зле, но... по-скоро няма да умре. Нарича се Хемопоетична лъчева болест. Лекува се с антибиотици и имунотерапия. И обикновено не оставя трайни увреждания на организма - хората се възстановяват напълно. Не прави проблем и при поколенията - изследвано е при работници от Чернобил и там няма повишени нива на мутации или подобни работи спрямо деца от други региони.

Всъщност единственият статистически значим ефект върху евакуираните хора при аварията с Чернобил е било повишение на рак на щитовидната жлеза при малки деца - в почти всички от които случаи е преминало с безпроблемно и пълно излекуване. Понеже се подуват лимфните възли, в България на тази болест ѝ казваме „гуша“. На пазара се продава (и вие ползвате) „йодирана сол“, защото това е доста ефективна превенция и защита. А, да - и да се знае, че социалистическата власт в СССР е решила да не прилага йодна терапия на хората, които са евакуирани от аварията... Затова се е случил и проблема с децата.

Голяма вероятност за смърт има при облъчване с над 5000,00 милисиверта на час. Със сигурност се умира от т.нар. „Чревна лъчева болест“ при дози по-големи от 10 000,00 милисиверта на час - обикновено между 2 седмици и месец след облъчването. При над 20 000,00 милисиверта на час се очаква Съдова лъчева болест - заповат кръвоизливи, от които се умира в рамките на седмица. Церебралната форма настъпва при над 80 000,00 и се умира до 2 дни, а при над 240 000,00 милисиверта на час теоретично настъпва т.нар. „Апоплектична лъчева болест“ - води до гарантирана мигновена смърт.

Последният параграф звучи страшно. То обаче няма да ни се случи никога ако не сме в непосредствена близост до ядрен взрив. При авария в ядрена централа, разрешената доза радиация, която работник може да поеме преди да бъде изтеглен, е 250,00 милисиверта, получени в рамките на час. Това, за голямо съжаление, не е било спазено за много голяма част от над 6000 работници, които съветската власт е командировала за покриването на реактора в Чернобил. Голяма част от тях са получили Хемопоетична лъчева болест, а над хиляда души са умряли от Чревна. Затова и филмите показват страшни неща - такива наистина са се случили. Още една справка ще дам от друга авария в ядрена централа - максималните засечени нива на радиация вътре в станцията Фукушима са били 400,00 милисиверта на час... Икономическата трагедия и там разбира се е огромна, но както вече знаете - значими проблеми от здравословен характер няма дори за работниците от самата централа.

И хайде обратно на основната тема - в Хасково през 2017 г. медиите гръмнаха, че има „опасна вода“, защото имало нива от... 0,08 милисиверта за година. Да, 0,08. За година! И това като знаем, че 20,00 е определено безопасно за човешкия организъм. Вероятно така е и до много, ама много повече. Просто гледайте да не приемате повече от 200,00 за ЧАС - това вече би трябвало да считаме за много лошо, защото има потенциал да ви се догади, особено ако сте със слаба имунна система. Сега сметнете колко вода трябва да изпият хасковлии, за да се случи подобно нещо. Приятно смятане. Та като цяло водата в Хасково си беше пълна медийна сензация - О, ужас! О, драма! 80 банана!

Ако ви е станало интересно, прочетете какво представлява газът наречен „радон“. Знаете ли, че всеки път, когато си слезнете до мазето, вие вдишвате такъв? Е, той е причината за половината годишна доза радиация, която получавате от естествени източници - 1,25 милисиверта годишно или над 12 пъти повече, отколкото „опасната вода в Хасково“. Интересен факт - повечето хора смятат, че животът на село е по-здравословен спрямо този в градовете: те наистина са прави и това със сигурност е така (в градовете е мръсно), но все пак е хубаво да се знае, че на село има много повече радиация, отколкото в градската среда. Просто хората в града живеят по-нависоко и по-рядко вдишват радон (например)...

Ще завърша все пак с това, че всъщност с радиацията всичко опира до късмет и шанс. Мутациите в човешкия организъм, част от които са например нелечими ракови болести, могат да настъпят от всякакви дози радиация. Може да се случи, че един банан да ни докара нелечима левкимия, може да се разходим из горичката до град Припят и да се наядем с горски плодове без да ни стане абсолютно нищо. Вероятности и късмет. Това е. Разбира се, че минимизирането на вероятността е хубаво нещо - не е хубаво човек да си играе зорлем с огъня. Място за паника обаче няма. Още по-малко от питейна вода, пък била тя и с дози радиация близки до горната допустима граница. Просто тази граница е прекалено ниска - вероятно е за добро, защото няма нищо лошо в това да се взимат мерки.

П.П. По аналогичен начин през 2018 г. медиите облъчиха населението с много страшната информация, че в Харманли е засечен 0,043 милиграма на литър уран във водата при норма от 0,030. Да, същата норма, която води до индикативна доза от 0,10 mSv на година. Впрочем до 2015 г. безопасното ниво се е считало било 0,060 милиграма на литър, т.е. двойно на сегашното. А преди 2005 година е било 0,15 милиграма на литър!

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*