C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Игрите с които израстнах

Публикувано на 29 юли 2011 в раздел Общи работи.

Аз бях едно от децата, които смело можем да наречем "компютърно поколение". Точно тръгнах на училище и компютърните игри започваха да навлизат трайно в ежедневието ни. Първоначално се сблъсках с една конзола "Atari". На нея имаше игра с бокс (гледано отгоре две сини ръкавици се бият срещу две червени - още издирвам как се казваше) и много други, които не бяха особено интересни. Бързо се счупи и преминахме към тогава популярните "Family Game". Естествено най-популярна "игра на игрите" по онова време беше:

1. Супер Марио:

Не мога да преброя колко десетки пъти съм превъртал тази игра. Смятам, че знаех абсолютно всички "скрити" неща в нея. Със съседа ми Сашо играехме с часове - сменяхме се "на животи".

Малко по-късно наш съсед се сдоби със "супер гъзарската" по това време Sega Mega Drive. Само там можехме да играем:

2. Контра:

И там бяхме много "напреднали", но при всички случаи не играхме чак толкова внушителни количества време, защото не можехме да сме на гости прекалено дълго. Това са двете конзолни игри, които помня най-добре. Имах и три малки електронни с по три бутона (още работят), но тях можем да не ги броим.

Когато се сдобих с компютър вниманието вкъщи леко се отдалечи от игрите. Започнах да уча трикове под DOS и малко по-късно Windows 3.11. Въпреки това на първия ми компютър (Пентиум 100Mhz -най-гъзарския през 93та) определено трайно помня една особено добра игра:

3. Test Drive III:

Това беше и първата емулация на "3D" движения, която аз видях. Играта вървеше изключително зле на 486DX2, който беше разпространен тогава, и затова много хора ми идваха на гости. Графиката наистина беше впечатляваща, като допълнение да кажа, че тогава имах и 17 инчов цветен монитор! Изобщо пълен лукс!

Междувременно популярни станаха и аркадните игри. С приятели пръснахме огромно количество "джобни" за да играем "при Шефа" и в кафето "Белите Камъчета", които се намираха около шесто районно. Там популярни бяха:

4. Mortal Kombat:

Най-любимата ми игра за всички времена, която си играя вкъщи и днес. "При Шефа" тя беше "осакатена", като нямаше fatality и липсваха бутоните за "долна ръка" и "долен крак" (с което и повечето "магии" не можеха да се правят и играехме предимно с Kano и Scorpion). По-късно в игралната зала на Красно Село я видях и в пълната ѝ красота. Бях (и продължавам са съм) от посредствените играчи, но при всички положения мога да се "гордея", че съм един от пропилелите най-много пари по нея.

5. Вендета:

Беше популярна първо заради наличието на "Хълк Холган" и второ защото на конзолата имаше четири джойстика. Това беше първият "масов мултиплейър" (с повече от двама играчи), на който съм играл.

6. Golden Axe II:

Също намираща се в дъното на гаража "при Шефа", до тази игра се стигаше трудно (все беше заета), но за сметка на това беше много готина. Играехме епизодично и други (може би трябва да се отличи Street Fighter 2), но не чак толкова запалено.

Малко по-късно се сблъсках с:

7. Warcraft II:

Помня, че буквално играехме на смени с баща ми, който също се беше зарибил. Превъртал съм я няколко пъти, като накрая бях започнал да експериментирам като се гаврех с компютърния опонент.

Warcraft II беше обсебил компютъра и дълго време нищо друго не можеше да пробие, но помня, че в един момент се стигна до...

8. Фифа 95:

Това беше популярната игра по онова време и не тръгваше на всички компютри. Бързо намерих система винаги да вкарвам голове, но въпреки това пак беше интересна. Можеше да се играе от двама на една клавиатура и тогава беше интересно.

Така живота продължи с леко затишие и фокусиране към училищните задължения докато излезе...

9. Duke Nukem 3D:

Първият хит естествено беше Doom II (излязъл доста по-рано), но той не ме привлече. Когато обаче излезе Duke Nukem 3D нещата бяха съвсем други. Уникална за времето си графика и невероятно добър gameplay. Бях се зарибил изключително много, но изведнъж ударно спрях тази игра, когато на първо време "ъпгрейднах" с Pentium 200MMX и второ излезе...

10. Blood:

I live again! Това беше "играта на игрите". Играл съм я до побъркване - денем, нощем, във всяка свободна секунда. Точно минах всички мисии на най-висока трудност и се наложи да минавам всичко отново с Plasma Pak. Помня, че играхме и за първи път multiplayer с отдалечен достъп, като си звъняхме по телефоните и използвахме 14400bps модеми.

В училище в междучасията по информатика пък бяхме станали много добри на:

11. Arcade Volley:

Много простичка и приятна игра. От време на време си я пускам с DOS емулатор и днес.

Някъде успоредно с Blood или малко по-късно се появи и нещо забележително и уникално. Тъкмо Warcraft II ни беше писнал тотално и бяхме спрели да си строим нива и се появи...

12. Диабло:

Графиката беше внушителна! Отново компютъра работеше по 24 часа в денонощието и отново с баща ми бяхме на смени. Той я превъртя първи доста преди мен. Трябва обаче в моя защита да се отбележи, че това може би се дължеше на паралелното играене на Blood, а малко по-късно и на...

13. The Curse of Monkey Island:

Преди бях играл на логически игри, но те не ми харесваха. Бях пробвал Larry Lover и Indiana Jones in the Fate of Atlantis, но нито една от двете не успя да ме "грабне" достатъчно. Бяха изнервящи, исках повече динамика.  Monkey Island, и по-точно точно този Monkey Island, обаче беше супер. Естествено след превъртането загубих интерес - не е от игрите, които се играят многократно. Всички загадки разкривах сам (не ми беше интересно да използвам cheats и в почти никоя игра не съм използвал, освен за майтап). Тази и играта Phantasmagoria бяха двете логически игри, които някога съм харесвал, но втората беше на много дискове и ми излизаше прекалено скъпа - затова я играехме само при една приятелка от блока. Правилно прочетохте - с приятелката играехме игри, а не се занимавахме с каквото трябваше...

Точно си бях направил голям "ъпгрейд" със супер готината тогава видео карта S3 Virge DX (или GX? - при всички положения позволяваше всичко познато, а повечето хора се бяха прецакали и бяха купили някакви други преди тази да излезе) и се появи...

14. Jedi Knight Dark Forces 2:

Хей Богу такава 3D графика не бях си представял, че може да съществува! Играта беше красива. Мисля, че беше първата с DirectX 5, но може и да се лъжа.  Почти никой приятел не можеше да си я пусне, а при мен вървеше гладко. Помня, че не я играех като типичен 3D екшън въпреки, че можеше. Вместо да тичам и да убивам всичко около себе си, аз се стараех да минавам всички места без да давам и капка кръв, плюс използване на минимално муниции, т.е. стратегически. При това от самото начало почнах на най-висока степен на трудност. Честно казано по този начин научих всички нива на изуст. Изключително трудно ми беше едно от последните, в което кораба се разбиваше и всичко се въртеше. Някъде там се отказах от тактиката и превъртях играта набързо. Страхотна игра! Впрочем след като я превъртях по споменатия начин... открих, че то имало и "Jedi Forces", които може да се използват - супер скокове, някакви магии и подобни джедайски работи. Почувствах се тъпо, но пък с тях тъй или иначе не беше толкова интересно - всичко ставаше прекалено лесно :)

Междувременно манията с Diablo затихваше, но Blizzard не мислиха да оставят компютъра ни да почива.

15. Starcraft:

Като, че ли това беше периодът, в който играех най-много. Баща ми също беше много добър. Но и при двамата имаше общо мнение: "Warcraft II си беше по-готина". Тогава бяха станали популярни компютърните клубове и на тази игра се правеха вече масови multiplayer. Аз не се включвах в такива. Най-много да съм отивал 5-6 пъти, за да играем някоя версия на Quake в масов deathmatch. Starcraft си го превъртях само в кампаниите. Може би съм изпуснал най-готиното от него... не знам. Виждам, че някои познати все още го играят... или беше някаква версия 2? :)

Някъде около и след Starcraft преоткрих някои класики, които не бях играл преди. На първо място...

16. Sensible World of Soccer:

Много готин футболен мениджър. Не можеше да се срявнява по графика с Фифата, но имаше всички футболни отбори от всички страни. Играех със Славия и привличах Денис Бергкамп и подобни играчи без проблем (след седмици игра естествено).

17. Heroes 2:

Много ми я хвалеха приятелите, но се бях отнасял с пренебрежение. Когато обаче я заиграх в нас... открих какво бях пропуснал. Или от друга страна поне не си унищожих здравето по нея, както беше станало с други (познавам двама, които по послучайност или не, но след месеци наред, по цели нощи играейки тази игра, сложиха очила).

След това последователно се появиха:

18. Age of Empires и Age of Empires 2:

Естествено с препратки назад и спомени от Warcraft 2 (като маниер на игра), и до ден днешен си мисля, че това е най-добрата стратегия, която съм играл. Разликата между 1 и 2 е съществена, но плавна. Много играхме (пак с баща ми, но той много повече). Накрая бяхме станали изключително добри. Строяхме си сами "невъзможни нива", които все пак минавахме. Помня, че бях сътворил едно уникално трудно, което аз не успях да мина, но баща ми все пак смаза противника някъде на 15тия опит.

След като ми мина манията с Age of Empires, се "върнах назад" към една игра, която изпуснах (а много я хвалеха):

19. Red Alert 2:

Уникална, много добра игра, бих я играл и днес ако имах време. "Пипната" стратегия от всички гледни точки. Времето ѝ обаче беше отминало, а аз я бях пропуснал - тръпката на откривателя липсваше. Все пак я превъртях.

Горе долу тогава за първи път харесах симулатор.

20. Need For Speed - Porsche Unleashed:

На нито една от предишните версии не съм играл значително много. Не знам защо, но тази ми хареса. И то въпреки общото мнение на останалите, че "предишните били по-готини".

Случайно тогава открих и една стара игра, която обаче много ме изкефи:

21. Arcade America:

Още си я пазя и още си я играя от време на време. Не познавам друг човек, който да я е играл, но много ми харесва. Нивата са малко и естествено веднъж минати ставаха относително лесни. Но въпреки това искам да я спомена като малко играна, но любима.

Последва много дълъг период от време, в който се откъснах от игрите. В общи линии когато влезнах в университета спрях да играя сериозно. Наблегнахме на бирите и ученето. Преди около четири години, по време на скучни смени на работа, си бях инсталирал и за първи път заиграх...

22. Heroes 3 - In the wake of Gods:

Трябваше ми нещо походово, което можеше лесно да се прекъсва ако се появи работа. Поиграх на тази игра доста, а и днес си я пускам от време на време. Но големите нива и кампаниите ме отегчаваха. Фокусирах се главно върху карти S и M. Не съм добър - бият ме лошо :)

Та това са компютърните игри, които най-силно са оставили отпечатък върху мен. Играл съм и на други естествено и то не малко, но именно споменатите по-горе са тези, които наистина са ме задържали с по цели дни, седмици, че дори и месеци. Със сигурност пропускам някоя важна, но ще добавям ако се сетя.

Ако трябва да си подредя нещо като "Топ 5", то мога да го направя почти без замисляне:

  1. Mortal Kombat;
  2. Blood;
  3. Jedi Knight Dark Forces 2;
  4. Diablo;
  5. Age of Empires 2... или... или...

А кои бяха вашите любими игри?

 



16 коментара


  1. Golden Axe II беше Golden Axe I "при Шефа".
    А бокса, за който се сещаш е този.... http://en.wikipedia.org/wiki/Boxing_%28video_game%29
    ... ключовата ти дума е Atari 2600
    "Фемили гейм" беше менте вариант на (NES) Nintendo Entertainment System и се подвизаваше с всякакви имена. Помня, че беше голяма опашка за да играем на въпросната при Сашо и ти завиждахме, че сте комшии :Р

    P.S. "При Шефа" се запознах и с другия чеп, на който ще кумувам - той ми беше основен конкурент за първа игра (опашката почваше още преди да отвори Шефа) на МК. До днес играем, но разликата е, че сега играем SF4 и SSF4AE :)

  2. Battle city!
    Танкчетата за нинтендо. С това като бяхме малки със сестра ми сме откарали мнооого време. И после в университета с приятели още повече :)

    Baldurs Gate & Co
    Явно не си падаш по ролевите игри, но колко лета съм изгубил по тези...

    Myst & Co
    Никога не съм си падал по адвенчърите с мислене, защото обикновено въобще не вдявам че ключа трябва да се вземе от бай Евлоги, да се благослови от чичо Пешо и накрая като се комбинира с отверка прави шперц който отваря само и единствено синята врата с червените райета. Тези ги играя по walktrough. Но Мист-а няма нищо общо с останалите, то си е просто култ.

    Unreal Tournament
    Най-яката пуцалка, която съм играл. Не толкова популярна за мултиплейър, но когато има ботове с 8 степени на трудност и параметри в AI-то, на кого му трябват живи противници :)

  3. NFS porsche не е симулатор.
    Симулатори са:
    iracing.com
    rfactor
    live for speed
    Grand Prix Legends
    GTR и останалите от серията на simbin

    Любими игри са ми:
    1. iracing.com
    2. Warcraft 3
    3. Starcraft
    4. Diablo 2
    5. NFS 3

  4. Еее ти си пропуснал най-желязната игра, бащата, майката и лелята на всички стратегии - Dune-II !!!

    Това е единствената игра, заради която не съм спал :D

    Всъщност Warcraft 1 беше копие на Дюн, само бяха преместили тулбара в другия край на екрана и вместо комбайни имаше 2 вида събирачи - дървари и миньори.
    Вече Warcraft 2 си беше доразвита.

  5. Diablo + Diablo 2 барабар с продължението Lord of Destruction ме забавлхавахе много, макар и вече не в подрастваща възраст -).

    Даже на всеки 1,5-2 години играя за по 3-6 месеца в battle.net.

  6. @Свилен Попов - Да, играл съм Аладин, Херкулес и Астерикс&Обеликс. Всъщност от 'jump and run' игрите съм "блъскал" на много, но не мога да отлича нито една сериозно. Може би най-добри са "Кадилаци и Динозаври" и "Knights of the Round".

    Сега се сетих за още една забележителна игра, която съм играл много - The Lost Vikings първа и втора част. Също уникално добра!

    @JvruceR - Може и 1 да е било... но сега гледайки Mame-то си смятам, че май беше 2. Може и да бъркам. Този бокс, който показа прилича на онзи, но не е същия. Ръкавиците бяха много по-големи и бяха сини и червени. Иначе идеята - същата.

  7. И на NES колко съм играл не е истина. Сега си свалих емулатор да си ги припомня :). Там любими ми бяха f1 hero 2 и battle city

  8. И на мен ми се разцъква МК1 доста, но почти не съм намирал хора, които да са му големи фенове. И аз съм прекарал най-много време именно на първата част.

    Най-добрите в София (а може би и в БГ), играеха на оригиналния Midway автомат в пасажа на НДК. За мен те бяха богове тогава :).

    Може би някой път ще имаме възможност да направим някой мач.

    поздрави

  9. За първи път като се докоснах до явлението "Електронна игра" беше 1996-1997, тогава един съсед имаше конзолата "Терминатор" и в последствие аз получих за подарък "Мега Драйв", та първите игри бяха Double Dragon II, Super Mario, Olympic (не помня коя серия), Batman, Feliх, та това са игри, които дори сега играя чрез емулатор на лаптопа :) Остават си любими. Иначе на компютър за първи път играх през 1998 в офиса на майка ми-Solitare, по-късно играх на компютъра на братовчед ми Diablo II, StuntX, Age of Empires, Driver

  10. Ох минало наше незабравимо! ;(
    Отмина истинското истинското геймърскопоколение, макар и днес игрите да са десетки пъти по изпипани като графика, класиката остана на старите компове.
    аз съм прекарвал доста време по залите особено в свободните часове когто сме кръшкалиот даскало, цъкахме Delta force на леденото ниво, а преди това беше Blood 2....
    Обаче вкъщи си играех стратегии и на първо място за мен си остана Age of Empires която на стария пентиум 100 ми насичаше здраво, а днес дори и не ми въври на win 7 ;( ееех :(
    по Starcraft така и не се зарибих нещо, както и по диабло.. na blizard основно играех WoW с което не се гордея :)

Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*