C, PHP, VB, .NET

The Cranberries винаги ми е била една от „тайно любимите“ групи. Винаги съм ги харесвал, най-вече заради нестандартния глас на Долорес. Ето и любимите ми песни.
Прочети още…

.

Групата Tankard е традиционен траш метъл, но със специфично собствено послание – пеят предимно за алкохол (и както се досещате го възхваляват). Поради тази причина те са се самоопределили като „основатели на алкохолния метъл“. Един емблематичен техен концерт в България се е състоял на 29.03.1992 (с подгряващи групи Ера с Милена и БТР), но тогава съм бил прекалено малък, за да присъствам. Хубавото е, че от създаването си досега групата не е променила ни най-малко звученето си, издават нови албуми и даже… ще направят отново концерт в България. На студентския празник – 8 декември – Tankard ще имат концерт в София. Е, не както предишния в голямата зала Фестивална, а в клуб, но все пак феновете да тръпнат в очакване! А аз представям любимите си 10 песни на групата. Изборът всъщност беше доста труден, защото всичките им песни от всичките им албуми звучат горе долу по един и същи начин и са с едно и също темпо, затова горе-долу заложих на „признатите“. Прочети още…

.

В тази статия подбирам моя личен списък с най-добрите метъл балади, като в него, няма как, задължително включвам и песни на български език. Дори и не световно известни, дори и изпълнени от не чак толкова добри певци и музиканти, песните на родния ми език винаги си остават по-близо до мен от другите. Песните не са подбирани по послание – някои са чисто любовни, други са изключително мрачни. Прочети още…

.

На 05 септември се навършват точно 20 години от смъртта на българския поет, композитор, баскитарист и вокалист Димитър Воев. В тази статия представям личната ми класация на любими песни на основаната от него дарк уейв група Нова Генерация. Накрая съм публикувал и може би една от най-великите български песни за всички времена, която е писана именно по негов текст – Кукла. Димитър Воев заслужава да „влезе в учебниците“, нещо което последователите му намекват отдавна – дали с музиката която е правил, дали с поезията която е писал, а може би би било най-добре и с двете… Прочети още…

.

Навремето колекционирах всичко, което беше свързано с Ревю, Милена Славова и Васил Гюров – албуми, пиратски концерти, демо записи и т.н. А един от първите ми опити в уеб дизайна беше този сайт на Милена Славова (било е в началото на 2000г.). Ето моя личен топ 10 на Милена: Прочети още…

.

В България пънк музиката беше много разпространена през 80те и 90те години. Повечето групи нямаха пари да записват в студио и са записвали по гаражи и мазета. Затова и има много добри песни, които въобще не са издавани. Личната ми колекция се състои от аудио касетки, които в момента мога да слушам само на един прашасал, но класически касетофон Hitachi. А в настоящия „топ 10“ по-скоро ще се опитам да покажа и нови и стари неща, като ще търся някакво разнообразие (от „ъндърграунд“ до комерсиални групи). Прочети още…

.

„Funeral Doom“ е подстил на по-познатия като „Depressive Doom“ метъл музика. Характеризира се с изключително бавното темпо и задължителна монотонност, съчетани с изключително мрачни текстове на песните. Най-често вокалите са подобни на death metal, но не е задължително (според мен по-добрите групи не наблягат изцяло на този щрих). В музика от този род вокалите се считат по-скоро като фон на музиката, а не като водещ елемент. Цели се поставянето на слушателя в много тежка атмосфера на тъга и депресия – затова и не е подходяща за озвучаване при разговори в компания, по-скоро трябва да се слуша самостоятелно и без вниманието да е ангажирано прекалено много от странични дейности. Ето какъв „топ 10“ подбрах в този стил музика: Прочети още…

.

На 05 април се навършиха 18 години от смъртта на Кърт Кобейн. Ако беше жив днес, то той щеше да е на 45 години. Това е човекът, който издигна гръндж музиката на световната сцена в началото на 90те и той е човека, след чиято смърт тя започна да залязва.

Едно е сигурно – поколенията деца и юноши от онези години няма да го забравим и винаги ще остане в сърцата ни! По онова време бях наистина много малък, но няма да забравя „менкането“ на аудио касетки, както и по колко десетки пъти се слушаше отново и отново всяка една от тях. Бях първият човек (поне в рамките на училището), който намери запис на албума „In Utero“ (не пълен, а с две-три пропуснати песни). Беше велико (момичетата ми се молеха да им го дам :P). Днес намерих аудио касетката, която даже още е „жива“ и дава чудесен звук. Прочети още…

.

Поздравявам невероятната българска певица Йорданка Христова за получения днес орден „Стара Планина“! Страхотна, невероятна, вечна – наистина си го заслужи! Малко са хората, които са успявали да прославят България по света като нея. Приносът ѝ към българската култура най-после беше оценен по достойноство от най-високо ниво! Поздравявам и вас с няколко нейни изпълнения, който са ми най-любими:
Прочети още…

.

Днес бях много приятно изненадан от една нова песен на Васил Гюров (формално на Ревю). По принцип откакто Милена Славова започна все по-малко да присъства в Ревю групата започна да наподобява като стил на Нова Генерация (приемете го като мое лично мнение). В това няма нищо нелогично естествено, тъй като все пак и Ревю и Нова Генерация имаха едни и същи корени. Все пак радващото е, че Васко продължава да прави нови и все по-качествени парчета. Личи си когато някой си върши работата със сърце, а не от комерсиални подбуди.

В песента „200“ Гюров е събрал доста впечатляващ състав – Кирил Маричков (Щурците), Денис Ризов (една от най-любимите ми групи – Ахат) и Иван Лечев (ФСБ)! Прекрасното акустично звучене (типично за Ревю) е запазено, което няма как да не ме зарадва. Интересното е, че песента освен всичко е и доста тежка. Може би се дължи отчасти на доста многото бас от инструментите, но според мен най-главна е цялостната атмосфера на песента. Ако някой от вас обича такъв стил леко меланхолична музика, то съм сигурен, че ще оцени много високо тази песен: Прочети още…

.