* Лекции и упражнения
Публикувано на 19 януари 2010 в раздел Методика.
В статията форми на обучение засегнах темата за стандартната форма на провеждане на учебен урок в шест стъпки. Тази форма на урок е универсална, но търпи промени във формата на провеждане с оглед предварителната подготовка на учениците. В България за висшето образование е известна формата на обучение на разделение на лекции и упражнения. Тук ще се опитам да разкрия малка част от ползите от този принцип обучение, както и един сериозен недостатък при конкретната му реализация у нас.
По същество можем да разглеждаме спокойно комбинацията от лекции и упражнения като уроци. Те наистина следват шестте стъпки на стандартния урок, но ги разделят на групи:
- В лекцията се прави пропедевтиката за усвояване на нови знания, въвеждането на нови знания, изучаването на теореми за нововъведените нови знания и систематизирането на научените знания (стъпки 1, 2, 3 и 5 от урока);
- В лабораторните упражнения се прави затвърждаването на изучените теореми чрез решаване на задачи (стъпка 4 от урока);
- Последната шеста стъпка от урока свързана с оценяването на получените знания обикновено не се прави непосредствено след дадения урок, а в края на курса в единен изпит обхващаш всички уроци.
Третата стъпка от изброените е с цел икономия на време. Счита се, че студентите вече са добили достатъчно мотивация за учене и са способни да извършват научно-познавателните дейности обобщение, конкретизация и специализация. Така се предполага, че те са подготвени за работа с по-големи обеми от информация накуп и отпада нуждата от „междинни контроли“ на тяхната подготовка.
Колкото до формалното разграничение на лекции и упражнения – то може да се разгледа в два аспекта. Първият е от гледна точка на преподавателите (учителите) – получава се икономия на труд за хабилитираните преподаватели, като част от тяхната работа (затвърждаването на получените знания) се прехвърля към нехабилитираните (т.нар. „асистенти“). Вторият аспект е от гледна точка на студентите – чрез разделянето на урока на лекции и упражнения се получава частично търсения ефект на програмирано обучение, към който човечеството се стреми от много години.
Основната цел на програмираното обучение е всеки ученик да може да „продължава напред“ изучаването на знания според своите собствени възможности и да не бъде повлияван от общото ниво на групата, както това става с стандартната класно-урочна система на обучение. С други думи всеки ученик трябва да може да „прескача“ уроци за затвърждаване на знания ако е достатъчно подготвен и обратно – да решава повече задачи за упражнение ако знанията му не са затвърдени достатъчно.
Чрез лекциите във висшето образование студентите получават именно необходимия базис от знания, които са задължителни за всички, независимо от конкретното ниво на предварителна подготовка и способности. В последствие различията между студентите би трябвало да бъдат изглаждани чрез целенасочено програмирано обучение с лабораторни упражнения. За съжаление технологичното ниво дори на електронните учебници все още не позволява ефективно програмирано обучение и затова лабораторните упражнения все още се провеждат чрез класно-урочна система.
Можем все пак да кажем, че програмирано обучение може да се получи частично ако позволим на студентите да пропускат избирателно по свое усмотрение цели или части от лабораторни упражнения. По този начин студентите, които се чувстват достатъчно подготвени в конкретната тематика на упражнението ще могат да спестят време от ненужно повторение на вече научени знания и да го инвестират в научаването на други. Наистина влизаме в основно противоречие с теорията, а именно, че не самия индивид трябва да решава дали е подготвен или не, а това би трябвало да се оценява от учителят му. Затова трябва да приемем един такъв модел като не добро и както беше отбелязано нееднократно – частично постигане на програмирано обучение. Недостатъците на този модел биха могли да бъдат „затъпени“ при въвеждане на по-строги правила на оценяване в края на курса.
В моментната реализация на модела „лекции-упражнения“ в България най-общо има два варианта. В единият и лекциите и упражненията са „незадължителни“, т.е. студентите могат да избират дали да ги посещават или не. Така е например във ФМИ на Софийски Университет.
В други висши учебни заведения като например Технически Университет, както и други факултети на Софийски Университет, се използва модела на въвеждане на „заверки“, но само за лабораторни упражнения. Това означава, че посещението на лекциите не е задължително, но присъствието на лабораторни упражнения е. Както можете сами да се досетите този модел е лишен от прилагане на логиката изказана по-горе. Представете си, че студент не е изучил основния базис от знания и в същия момент е принуден да ги затвърждава чрез упражнение. Възможно ли е някой да затвърждава знания, за които все още не знае?
Затова лично аз смятам, че моделът трябва да се промени в обратната посока. Посещението на лекции би трябвало да бъде задължително, защото те са същността и основата на образованието, а лабораторните упражнения трябва да станат избирателни за студентите. По този начин ще получим едновременно строга и гъвкава система на обучение.
Според моите наблюдения, заверките в ТУ съществуват(-ха) само за тези занятия, на които на студентите не им се ходи, защото на важните и на интересните предмети ходиш сам, без някой да те ръчка с подпис в гърба. Затова ни мъчиха със заверки по физическо, икономика (преподавана от бивши даскали по научен комунизъм), патентно дело, както за всички лабораторни. Докато за важните предмети като математиките и специализираните, даскалите знаят че не можеш да не ходиш и никой не те тероризира със заверки. Диалектика
Заверки се искат по всички предмети, но наистина се наблюдава и тенденция по някои да се дават просто формално. Ти впрочем много добре посочи проблема и отговори на въпроса „защо трябва да има заверки“ – защото за съжаление все още съществува тенденция да има студенти (ако не е и масово явление), които смятат, че даден учебен предмет е „безсмислен“.
Масовата нагласа на студентите е, че преподаването във висшите училища трябва да е „шоу“. Те очакват, че трябва да им е забавно и интересно. А то в по редица причини (някои неотстраними) не може да бъде такова по почти всички учебни предмети.
Тези настроения са пряко следствие от нещо, което споменах по-горе – частична липса на научно възпитание, липса на мотивация и неумението самостоятелно да се използват научните методи „обобщение“, „конкретизация“ и „специализация“. Но да си го кажем честно в очите – в университетите именно такива ученици се приемат като целева група. Вижте средния успех от кандидат студентски изпит. Вече е трудно да НЕ влезнеш да учиш. Изброените у мен очаквани качества от средното образование може да ги има само и единствено в талантливите ученици…
Студентите не са чак толкоз тъпи. Поне по мое време (началото на 90-те) имаше напълно безмислени предмети — например такива, които виждаш че преподавателят не знае нищо, че чете от написани листове, посочените от мене икономики бяха точно такива. Голям проблем беше това, че съществуваха предмети с интересни заглавия, а като започнат да ти преподават, виждаш че човекът не е за тоя предмет, а набързо са го преквалифицирали, за да не го уволнят и че аматьорските ти познания по предмета, получени от списания и книги са по-високи от това, което знае даскала. Комедия.
А отделно е разговорът за полезността на специалностите в нашето висше образование — въпреки че съм работил като инженер, от цялото следване ми влязоха само два предмета от 1 курс в употреба — числени методи и линейна алгебра и аналитична геометрия. ВСИЧКО останало се оказа излишно. Въобще не съм убеден, че предмет като радиотехнически системи, който представлява теоретичен предмет с хиляди формули и схеми и на който ме късаха два пъти, воден от бившия комсомолски секретар на факултета, имаше някакъв смисъл въобще. като разгледахме конспекта, се оказа че вътре няма нищо ново, което да не сме учили преди това, но зубренето беше гигантско. И по правилото на тъпите предмети, там имаше най-много скъсани.
И естествено, не се приемаше никаква обратна връзка от студентите, нито пък имаше възможност за някакъв избор на преподаватели или предмети, освен по два специализирани предмета в 5-ти курс, когато всичко ти е все тая вече.
Но тогава бях твърде тъп и мислех, че има все пак някаква мисъл в учебната програма, а не просто трудоустрояване на 80% от преподавателите, защото друго не могат да правят.
Иначе няма обяснения защо анализ 1 и анализ 2 ги научавах по време на лекциите при незабравимия професор Спас Манолов, а се мъчех като грешен дявол с „материалознание – 2 част“ с лидия, чийто предмет „надеждност“ стана изведнъж много готин след като тя се омъжи.
РЕФОРМА!
Комита – ще оставя цялото ти изказване без подробен коментар. Познаваме се и няма спор, че лично притежаваш качества, на които повечето хора могат да завиждат. Но от казаното по-горе прозира нещо много лошо. Единственото, което ще кажа по темата е, че е жалко, че „още по твое време“ нивото на възпитание към стремеж за научно познание в средното образование е било толкова ниско. Просто не си осъзнал същината и целта на висшето образование. Очакваш от него знания, които да се прилагат директно в практиката, а това въобще не е целта на науката. Надявам се, че ще осъзнаеш, че има голяма разлика между наука и практика. В университетите се развива наука, а не бизнес. Така трябва и да бъде.
Накратко – просто не си прав за повечето неща, които каза. Няма излишни и безсмислени знания що се отнася до научно познание! Заявявам го твърдо и категорично!
Може би говорим за различни неща, но за мен ученето в университета не би трябвало да е просто упражнение за ума с абстрактни концепции и безкрайно зубрене, а подготовка за професионална кариера и излизане на пазара на труда. Много малък процент от студентите стават учени след това. Но може би наистина първо май трябва да се видим на живо и тогава да бистрим тематиката ;-)
Напълно грешиш – университетите са академични структури. Думата „академично“ означава „хипотетично или теоретично, от което не се очаква да даде непосредствен резултат“. За пазара на труда си има съвсем други обучителни структури.
Ето ти например, след като от университета получи само ЛА, АГ и числени методи – къде се научи да програмираш? Явно не е било в университета. Значи някъде извън университетите също се преподава. Е, може да не е в класно урочна система. Може и да е самообучение. Но университетите не са за работници.
Ще разширя темата от далеч. Нека видим спорта. Милиони хора по света тренират футбол, но едва малцина стават световно известни. Същото е и с науката – милиони хора по света учат в университети, но едва малцина успяват да станат световно известни учени. Същото впрочем е с всяка една сфера.
Научните сфери за разлика от футбола обаче са много по-обширни и всеобхватни. В общи линии на всяка практически ориентирана сфера може да се твърди, че има съответстваща й научна. Например бояджиите мажат ежедневно с латекс, но успоредно с тях има там някъде и една група химици, които търсят нови формули за по-добър латекс.
Така изясняваме, че нужда от учени има, но за да бъдат създадени трябва да се пресее много „материал“. Затова и са много висшистите – пробват се. Един от випуск да успее да продължи научна дейност – пак е успех. То обикновено и точно така става. А останалите е нормално да се жалват, че „са си пропилели времето“. Да де, ама то е така и с трениращите футбол, които не са ги взели в отбора. И те са „тренирали глупости“ и е било „безсмислено“. Само, че обществената нагласа към футбола е добра и те не си признават. Докато обществената нагласа за университетите е настроена умишлено отрицателно и хората си признават за изгубеното време. А от това страда образованието като цяло.
Всеки опит университетите и научните среди да бъдат пряко ориентирани към пазара на труда и бизнеса е обречен на равномерно самоунищожение. Моментът в който науката стане бизнес означава, че наука няма. За съжаление съвремения капиталистически модел се опитва да ни втълпи именно това. Защо ли – просто защото има бърза печалба, а модела се крепи именно на постоянна нужда от такава. И като гледам коментари дори на изключително интелигентни хора като теб – май успява.