C, PHP, VB, .NET

В заобикалящия ни свят е пълно с различни обекти. За да ги разпознаваме, всеки един обект се обособява с определено име. Това е възможно, защото всеки един обект е уникален и се различава с нещо от останалите. Например един човек сам по себе си е уникален обект, затова всеки си има име и уникално определящо го ЕГН. Моето куче няма ЕГН, но също е уникален обект – можем да го определим уникално като „кучето Берри на Филип Петров от София„.

Обектите се разделят на прости и съставни. Почти всички обекти са съставни, т.е. изградени от други по-малки обекти. Например вие като обект сте съставен – ръце, крака, глава и тяло. Ръцете от своя страна имат вени, пръсти, кости, кожа; пръстите имат нокът и т.н. Всеки един малък обект може да получи собствено уникално име, например „нокътя на малкия пръст на лявата ръка на Филип Петров“. Кои обекти са прости зависи от формиран от нас т.нар. „базис“. Прост обект може да е атом за една клетка, клетка за един организъм, тухла за една сграда, и т.н. Чрез поставянето на базис ние избягваме описването на обектите до безкрайност.

Всеки обект си има свойства. Ние обединяваме обектите, които имат общи свойства под общи имена – куче, човек, къща, автомобил… Така казваме, че се формират „понятия“. За да имаме формирано понятие, то чрез името на понятието трябва да може да се характеризират два или повече обекта. В този смисъл вие не сте понятие, а сте обект, защото сте уникален, но попадате вътре множеството на понятието „човек“. Приемете го по следния начин – ако можете да дадете уникално име, то имаме обект; ако не можем, то имаме понятие.

Понякога имената на обектите съвпадат с тези на понятията в които попадат. Например когато кажете „дърво“ – това е понятие, защото под тази дума попадат огромно множество дървета по света. Когато посочите конкретен обект и кажете „дърво“, то вече ще разберем, че говорите не за кое да е дърво, а за точно определено такова. Едва ли има смисъл да даваме уникално име на всеки един обект в света попадащ в понятието „дърво“.

Едно понятие също може да се формира чрез обединяване на други понятия. Например ако имаме понятията „врата“, „прозорец“ и „тухла“, чрез тях можем да формираме понятието „къща“. Ами нали къщата е буквално изградена от тях? Значи ги включва и понятието е съставно от други понятия.

Видяхме, че когато едно понятие се конкретизира то става обект. Например „врата“ е нещо общо и затова е понятие, но когато кажем „вратата на банята у вас“, то вие ще се досетите за кой конкретен обект става дума. Ето защо, за да конкретизираме дадено понятие в обект, то ние трябва да го посочим директно и/или да използваме допълнително уточнение.

В обучението ние правим именно това – разглеждаме свойствата на обекти, обединяваме обекти с общи свойства в понятия и обратно – по дадени понятия се опитваме да конкретизираме обекти. Най-важното нещо обаче при всички случаи е да умеем да дефинираме обектите и понятията, с които работим. С други думи трябва да можем да обясним какво представляват.

Най-лесно се дефинират обектите и понятията които можем да усетим със сетивата си – да ги видим, пипнем, помиришем или чуем. Представете си, че трябва да обясните какво означава „мотика“ на човек, който не знае. Най-лесно ще бъде ако вземем конкретен обект мотика и да му я покажем. Много по-трудно ще ни бъде да обясним понятието чрез свойствата на обекта, без той да бъде наличен. Същото се отнася за абстрактни обекти – много по-лесно е да нарисуваме триъгълник, отколкото да го обясним с думи. Затова в обучението ние напоследък се стараем да се възползваме от колкото се може повече мултимедия – използваме именно визуалното възприятие за по-бързо конкретизиране на обекти.

Както вече намекнах, има както реални, така и абстрактни обекти. „Столът, на който седите в момента“, е реален обект. „Столчето под асмата на Нено чорбаджи“ от разказа на Любен Каравелов „Маминото Детенце“ е един абстрактен обект – той не съществува реално, не може да бъде видян, докоснат и помирисан. Въпреки, че не съществува реално, той е обект, а не понятие – идентифицира се уникално. Вече се досещате, че ние можем да обясняваме свойствата на абстрактни обекти чрез техните реални еквиваленти.

Накрая естествено съществуват и изцяло абстрактни понятия, които не описват реални обекти. Такива са понятията в математиката – например числата и геометричните фигури. Когато дефинираме какво представлява ромб, то говорим за „понятието ромб“. Ако решаваме задача, в която участва фигура ромб, то говорим за „обект ромб от конкретната задача“.  В обучението по-често ни се налага да работим с такива изцяло абстрактни обекти и понятия. Каквито и да са обаче, за да бъдат обяснени, при тях се използва едно „златно правило“, а именно:

Всеки един обект или понятие трябва да бъде дефиниран
чрез използването на вече познати обекти и/или понятия!

Приемете това като основен принцип на обучението. Той трябва да бъде спазван изключително стриктно! В противен случай няма логическа последователност и дефиницията става непълна. Ще дам един пример – трябва да обясните на вашето дете какво означава понятието „семейство“. Вашето дете вече трябва да познава понятията „мама“, „татко“, „кака“ и „батко“, за да може да разбере, че те са част от едно по-общо понятие, което ще приеме да нарече „семейство“.

За да бъде дефиниран един обект трябва да изброим:

1. Уникално име, което разграничава обекта от останалите;
2. Свойства, които притежава;
3. Определение –  съвкупност от думи, които обясняват и характеризират обекта.

За да бъде дефинирано едно понятие трябва да станат ясни четири елемента:

1. Обем на понятието: множество от обектите в понятието, които имат общи свойства;
2. Съдържание на понятието: съвкупността от общите свойства на обектите от обема на понятието;
3. Термин на понятието: думата, която различава понятието от другите понятия;
4. Определение на понятието: съвкупността от думи, които обясняват и характеризират понятието.

По-сложна задача е да се дефинира самото понятие „понятие“. Виждаме, че още при споменаването на задачата се получава неприятна рекурсия. Във философията се казва:

Деф. „Понятие“ е основна форма на мислене, чрез която са представени обобщено признаци и свойства на предмети и явления, наричани още обекти. Понятията формират класове от обекти, подредени в иерархична структура.

В следваща статия ще обясня релациите между обекти и понятия.