C, PHP, VB, .NET

Горските пътища се отличават с това, че обикновено се намират в планините и съответно имат големи наклони, т.е. често ще ви се налага да се катерите или спускате. Имат всички характеристики на нормалните черни пътища в равнините с изключение на това, че рядко калта по тях е чак толкова дълбока, че да затънете непоправимо. От друга страна трябва да споменем, че обикновено пътищата са тесни – от двете им страни има дървета и храсти. Така, че заобикалянето на дълбоките коловози например или други неприятни препятствия е освен всичко друго и практически невъзможно. И все пак всичко казано в предишната статия продължава да си важи и „в гората“, като добавяме допълнителни „екстри“.

1. Стръмни изкачвания: Независимо по път или извън път – при изкачване поддържайте високи обороти на двигателя. Ако се наложи да превключвате предавката към по-висока, то стандартния аванс може да се окаже недостатъчен – натискайки съединителя може да изгубите скорост и съответно обороти много бързо. Именно затова се стремете да поддържате високи обороти – ще си дадете повече аванс за превключване. Ако пък се наложи обратното (по-честия случай) – да понижите предавката, защото колата няма мощност – тогава превключвайте скоростите без да отпускате педала на газта. Кога имаме липса на мощност се установява лесно – при подаване на повече газ колата не ускорява. Ако усетите това, то превключете на по-ниската предавка. Научете се да сменяте скоростите бързо – в противен случай ще останете някъде по средата на склона, а това никак не е добре. Спускането на заден ход е едно от най-отвратителните неща. Въпреки това ако това се случи, то го предпочетете пред маневри за обръщане (грешка, която аз лично съм допускал нееднократно) – страничните наклони са много по-опасни от спускането назад!;
2. Стръмни спускания: Спусканията не само изглеждат по-страшни за шофьора, но и винаги са много по-опасни от изкачванията! Винаги спускайте на скорост! Важно е да използвате двигателя като спирачка или поне като помощник на спирачките. В противен случай може да запалите феродото на спирачките си и да останете буквално без такива – от което следва неконтролируемо спускане и обикновено тъжен завършек. Съветът при спускане е точно обратен на този при изкачванията – при нужда от смяна на предавката използвайте по-малък аванс и опитвайте да държите възможно най-ниски обороти. Ако оборотите на двигателя в даден момент са прекалено високи, то по-добре НЕ се опитвайте да превключвате на по-ниска предавка, защото е възможно това да не може да стане въобще и от там следва неконтролируемо спускане, което е по-лошо от предишното ви просто бързо спускане! Обобщено казано – при спусканията е важно да не бързаме да влизаме в приключение, а да изберем правилната предавка за случая предварително. Ако все пак ви се наложи да понижавате предавка по време на стръмно спускане – след като включите на по-ниската скорост трябва да подадете малко междинна газ по време на празния ход (т.е. точно в моментът между включването на скорост и отпускането на съединителя). Това се налага, защото при по-ниската предавка (ако не сте подали газ) двигателят ще трябва ударно да увеличи оборотите от почти свободен ход (по време на смяната) до висока горна граница – 4000 и нагоре! Така, че ако вие не сте изравнили оборотите предварително, то изпадате в много опасна ситуация и може спокойно да очаквате завъртане с преобръщане! И още нещо – никога не отпускайте рязко газта! Това трябва да става плавно по абсолютно същите споменати причини.
3. Странични наклони: Това са най-най-опасните и най-трудните за преодоляване наклони. При всички положения се движете много бавно и внимателно. При големи и особено при хлъзгави склонове карайте с включен блокаж. Ако по склона има изпъкнали неравности, то ги преодолявайте с „долните гуми“ (тези, които са по-ниско). Обратно – ако в склона има дупка, то я преодолявайте с „горните гуми“ (тези, които са на по-високо). Целта и при двата случая е да намалявате страничния наклон, а не обратното!
4. Използване на ръчна лебедка: В гората все пак има едно предимство – има за какво да завържете въже и да се изтеглите с лебедка. Лада Нива обаче не е автомобил, който може да носи самостоятелна електрическа лебедка (не се лъжете по това, че някои хора го правят). Товароносимостта на колата не е достатъчна за такива екстри (предницата и без това е достатъчно тежка). Но дори и някак да сте закрепили такава лебедка отзад в багажника – отново не правите нищо сериозно, защото колата няма рама, за която да сте я захванали. С други думи не си хабете труда да мислите за истинска лебедка при Лада Нива – няма да стане (ще я имате, но тя ще е само морална подкрепа и ще може да ви вади само от ситуации, в които може да се извадите и без лебедка). Това впрочем е и основен недостатък, който отдалечава Лада Нива по проходимост от другите джипове, които имат рама. Слаба алтернатива е да имате ръчна лебедка и да я използвате за да изтеглите колата тогава, когато няма друга кола, която да ви изтегли. Тактиката е стандартна – завързвате единия край на въжето за дърво, а другия за ухото за теглене и започвате едно безкрайно и мъчително неудоволствие, след което имате гарантирана тежка мускулна треска и много лош спомен. Освен това внимание – това начинание никак, ама абсолютно никак не е безопасно! Късането на въжето на лебедката може да донесе непоправими последствия за вашето физическо здраве! Затова бъдете силно предпазливи и най-малкото в никакъв случай не позволявайте на зяпачи да стоят в близост до действието! Не използвайте ръчна лебедка, за да издърпвате колата нагоре по голям склон – това е изключително опасно за самия вас! Може да я използвате само в относително равни участъци, където не се очаква колата да „увисне“ на въжето. Пазете се!
5. Внимавайте с клоните: Това, че ще излезете от гората с понадраскана боя е едно на ръка – свиква се след третия път. По-неприятно е ако дебел клон ви счупи фаровете или още по-лошо – предното стъкло. Затова внимавайте с клони от паднали дървета. Едно решение за това са предна решетка („грил бар“ пред фаровете) и слагането на ванти (стоманени въжета, по които клона да се плъзне над колата). И двете при Лада Нива не са особено практични – предната допълнителна решетка няма за какво сериозно да се захване (нямаме си рама, а за бронята е несериозно слабо изпълнение), а вантите особено много пречат на отварянето на предния капак (той се отваря напред, т.е. трябва да се свалят вантите). Затова при Лада Нива е по-добре да си носите брадва и трион :)