C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Студ на село

Публикувано на 24 януари 2010 в раздел Лада Нива.

След пътуването през заснежения Петрохан пристигнахме безпроблемно на село. Нашата къща е последна и на най-весоката точка в селото. Всичко беше почистено с трактор-снегорин, но не и отсечката до нас. Нивата се изкачи без дори да се замисли. Очарован съм от тази кола.

В двора веднага се разшетахме. Берра моментално подгони няколко котки и показа, че е новия шеф.

Съседката дойде да ни види с нейните кучета. Нямаше дразги – моментално се запознаха и след кратко перчене станаха приятели:

Овчарката Рита всъщност се оказа новата пазачка на нашия двор. Обикновено я държали вързана. Ние я пуснахме. С Берра веднага станаха тандем и заедно обикаляха навсякъде.

Разтоварихме колата и внесохме всичко навътре. Съседът се беше погрижил да почисти пътеките в двора. Оставаше само да си починем активно.

Вечерта хапнахме обилно. Пийнахме също:

На следващата сутрин студът беше зверски. Всъщност не се усещаше, защото нямаше влага, но определено всичко скърцаше. Колата беше замръзнала:

Снегът, който беше поръсил съвсем леко беше като пух. Можеше да се различи всяка отделна снежинка. Въобще не беше лепкав – при духване полетява.

Запалих колата и пуснах парното. За нула време се размразихме и решихме да отидем до Монтана за провизии. От доста време съм решил да си направя рама за раздатъчната кутия и за целта ни трябваха винкели. Точно пред склада обаче се случи кофти случка – предна дясна гума тръгна да спада бързо. Донапомпах доколкото можах и бързо отидохме до близък гумаджия:

Оказа се пробив във вътрешната гума. Казахме на майстора да не я лепи, а направо да направи джантата безкамерна. Същото направихме и с останалите две (четвъртата вече си беше безкамерна). Цялата операция излезе 40 лева.

След това се заловихме за работа. Нарязахме железата по шаблон:

След оформяне на основата на рамата на баща ми му дойде още по-добра идея. Когато рамата стане готова ще го опиша подробно в отделна статия.

В събота сутрин беше още по-студено. Според комшийката е било -15.  Колата обаче палеше безпроблемно. Буквално нямаше развъртане – при завъртане на ключа директно запалва.

Този ден покарах малко през полетата и си правих „осморки“ хей така за кеф. Нищо сериозно, но беше забавно.

Днес сутринта тръгнахме обратно за София отново през Петрохан. Нямаше промяна в пътната обстановка. Беше слънчево и невероятно красиво. Оставям ви да се насладите на снимките:

В крайпътно ресторантче хапнахме. Кучето остана в колата. Дърветата бяха величетвени, а снегът правеше гледката изключително красива:

Обичам зимата, въпреки високите сметки. Това си е :)

От там до София всичко беше перфектно. Стигнахме сравнително бързо.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*