C, PHP, VB, .NET

Дневникът на Филип Петров


* Исторически път към Петрохан

Публикувано на 24 януари 2010 в раздел Лада Нива.

В четвъртък сутрин тръгнахме с баща ми към селото ни в монтанско. Избрахме пътя през прохода Петрохан, защото е по-спокоен и много по-красив от магистралата на Витиня. Имаше известен риск заради зимните бури, но те бяха на изток и нямаше прогноза за такива в северозападна България.

Пътят към Петрохан беше почистен идеално. Малко преди Гинци обаче изнудих баща ми да минем по т.нар. „Исторически път“. Бях чувал, че е красиво и наистина беше. Каменистият черен път беше изключително разбит и на места въобще липсваше. Всъщност се ориентирахме накъде да вървим само по дирите на един автомобил минал преди нас:

Снегът не беше много, но пътя беше изключително хлъзгав и на места много стръмен. С нормален автомобил определено би било предизвикателство.

В общи линии нямаше храсти и клони които да пречат, т.е. по пътя не рядко минават коли.

Времето беше прекрасно. По пътя подминахме двама туристи.

Теренът непрекъснато се променя. Минавахме през най-различни отсечки. На места имаше големи замръзнали локви, но нищо непреодолимо.

Всичко беше много красиво. Направо снежна приказка:

В един момент излязохме на голо плато. Решихме да спрем и да разходим кучето.

От там запомних изключителната тишина. Абсолютна тишина. Отдавна не ми се беше случвало. Чувахме дъха си:

По напред пътят се разклоняваше на няколко места и се появяваха по-проблемни ситуации. Хората преди нас даже го бяха объркали в един момент. На мен ми направи впечатление, че естествения път влиза в едно дере, но баща ми настоя да следваме дирите. Почвата омекна и си личеше, че нещо не е в ред. После следите тръгнаха напряко именно за влизане към дерето през едно приятно склонче. Беше екстремен момент, но Нивата се справи без проблеми. Нататък отново имаше разклонения на пътя, но отново продължихме да следваме следите:

Навлезнахме сред няколко изоставени къщи. Една от тях ми направи впечатление – очевидно са я строили с много мерак. Жалко, че е изоставена и западнала:

Не след дълго излязохме на главния път. Оказа се, че сме излезли в Гинци, т.е. сме се отклонили сериозно и сме се завъртяли в кръг. Доколкото знам историческият път трябва излиза чак на Петрохан. Следващия път ще го минем целия както трябва.

Колкото до главният път – беше почистен идеално:

Снегът беше натрупал по дърветата и минавахме като през снежен тунел:

От там до селото нямаше никакви проблеми. Пътят беше почистен прекрасно и никъде нямаше заледявания.

 



Добави коментар

Адресът на електронната поща няма да се публикува


*