* Каракачаните днес
Публикувано на 07 юни 2010 в раздел История.
Каракачаните в България са много странни хора. Исторически те са живеели на номадски принцип и са отглеждали овце високо в планините. Преминавали са сезонно границите на различни държави, но най-главно са вървели между България и Гърция. Спокойно може да се каже, че са били същински различен народ от всички други, които познавали – най-малкото не са считали, че имат каквато и да е национална принадлежност. Особена традиция сред тях е било това, че винаги са се женели помежду си и много рядко с хора от други етноси.
Съществуването на каракачаните е доказан трън в очите на управляващите в държавата през новата история на България. Още „по царско време“ през 1936г. насилствено сменят гръцките фамилии на каракачаните и ги „побългаряват“. За този „възродителен процес“ (неслучайно правя аналогия с възродителния процес със смяната на имената в края на 80те) историята срамежливо мълчи и си признава „под сурдинка“. През 1947г. на каракачаните с български паспорт се забранява преминаването на границата в Гърция. През 1954г. границите и за каракачаните от гръцката част са затворени, а в България е въведена строга регистрация по местожителство. Последното впрочем силно затруднява движението на каракачаните дори вътре в границите на България. През 1958г. национализират стадата им.
В селото, в което имам къща, живее един каракачанин. Той е последният от рода си там и няма да има наследници. Все още гледа малко стадо овце:
За мен никой не може да направи по-хубаво овче сирене от този беден човек. Пробвал съм от други хора от селото и смело заявявам, че няма нищо общо. А за сиренето, което купувам от магазина да не говорим. Дори най-скъпарското бяло овче сирене с претенции от най-лъскавия МОЛ… просто няма вкус на сирене. Дали има мляко в „купешкото“ не знам. Баща ми помни как преди години в заводите за кисело мляко ежедневно идвали цистерни от цялата държава, а в днешно време такива няма въобще – размотават се само малки бусчета на разпространители на готова продукция (ако мляко без истинско мляко може въобще да бъде наречено „мляко“). Аз знам само, че в каракачанското има и то съответно има съвсем различен и много по-приятен вкус:
Човекът ми разказа съвсем набързо историята на споменатата национализация през „комунизма“. Дошли военни с пушки и отнели почти всички овце от стадото им „в полза на народа“. После думите му бяха следните:
– Бяхме потресени – това беше целият живот на баща ми. Те овцете впрочем после умряха почти всичките. Това е планинска овца – не може да живее долу в ниското. Шефът на ТКЗС-то дойде при баща ми и му каза, че било грешка и съжалявали… да ама късно!
С жал трябва да кажа, че днешното управление на България не е по-малко агресивно към каракачаните от предишните режими. Субсидиите за млекопроизводителите са спрени, а държавата отдавна им дължи много пари. Мандрите не изкупуват млякото им, а и да го правят – на смешна цена спрямо търговската. Това естествено е валидно за всички, не само за каракачаните. Не на последно място обаче държавата ни няма абсолютно никаква стратегия за опазване на тяхното културно богатство. С беднотията, на която са обречени, те все по-бързо и методично изчезват и спират да развиват дейността на животновъдството.
В част от статията са използвани данни от Уикипедия
Жалко е наистина положението на тези хора…
Моите баба и дядо също гледаха крави много години и млякото им го изкупуваха за жълти стотинки. Лошото е, че държавата почти не полага грижи за дребните селскостопански производители…
Аз си мисля, че това е целенасочена държавна политика. Всичко искат да се окрупни. Затова се толерират изключително много „бизнес центровете“, „МОЛовете“ и „хипермаркетите“ спрямо дребните частни търговци… За добро или за лошо – това умните хора могат да преценят сами.
Недостатъка на демокрацията е, че корпорациите са над държавата и те диктуват правилата, така че се гледат интересите само на големите клечки…
Недостатъка не е на „демокрацията“ – на „капитализмът“ е. И колкото е недостатък, толкова е и предимство – зависи от гледната точка. Тежките проблемите идват заедно с монопола. А ние сме малка държава и монопол много лесно се постига.
Мерси, че ме поправи.
Всяко нещо си носи недостатъците и предимствата…
Няма да скрия, че попаднах съвсем случайно тук. Всъщност синът ми се занимава (професионално вече) с програмиране, та ми даде този линк. Драги г-н Филипов, от написаното по-горе личи, че сте благосклонно настроен към нашата общост, дали заради сиренето и млякото, не знам, но поне не сте критичен. Аз не знам, колко са посетителите ви, но колкото и да са те, не би трябвало неволно да ги вкараме в заблуждение, нали?
Разбира се има и много истина в написаното, нека не сме крайни разбира се. Например това, което се отнася до смяната на фамилиите, до национализацията, до истинското сирене и т.н.. Но поставянето ни в отделна етническа група, група, която се самоизолира и др. подобни твърдения е далеч от истината. Посочването на български и респективно гръцки каракачани, пък е смешно. Неволното посочване на каракачаните, като бедна прослойка пък на сегашното българско общество буди направо недоумение.
Аз вярвам, че тези грешки са допуснати от малкото и оскъдна информация, а този „неграмотен“, но сигурно великолепен в мъдроста си старец неволно е станал причина за това.
В този ред на мисли, ако се интересувате, пишете ми на мейла, ще се постарая да ви подам достатъчно информация. Някои от статиите са на английски, но това едва ли е проблем за вас.
с почит: Чакалов
Извинете ме за правописа, но все пак съм над 50-те.
г-н. Чакалов – приемам всички критики. Връзка към сериозните материали по темата може да дадете тук – няма смисъл да образовате само мен. Или поне споделете най-грубите щрихи.
Аз действително разказах това, което ми разказа стареца. За част от информацията съм ползвал статията от Wikipedia.
Комунизма ни отне вековният поминък, успя да постигне това, което други поробители не успяха да постигнат с нас с векове. То това е и разликата ни от другите поробени народи,че никога не сме оставяли знамето на свободата не развято, то е било символа ни през дългите години,носили сме го с гордо вдигната глава и не сме се прекланяли пред никого. Но ето идва комунизма, мелачище, звяр способен да помеле и да смачка всичко по пътя си.То е страшилището, превърнало чрез изтезания,затвори, ограничения, отнемане на изконните средства за препитание на хората ни, нещото ,което ги оставило в онези години без дом, без средства, без занаяти, отнела им е всичко и ги е поставило на прага на избора ,в коловоза или несретни бездомни души. ТО успя да сломи десетки, ТО ни дискредитираше и ни поставяше на редицата неблагонадеждни, ограничаваше ни в избора, отнемаше ни правота да говорим на езика си.ТО ни прогони по чужди друмища-Америка,Австралия,Аржентина,Бразилия, то ни раздели с нашите братя, роднини в Гърция. Е да ние израснахме, изучихме се, а избора не винаги е бил нашият избор, защото не знам през годините някой да е завършил право, журналистика, военно училище, да е работил в административна служба, не знам такива. А иначе България е прекрасна страна, но държавата , тя винаги ни е карала с болка да се връщаме към спомена за годините на свобода, за пропилените мечти и надежди на нашите родители и дори и на нас самитеСигурно има хора ,които с носталгия си спомнят годините на комунизма, сигурно има и такива, но това ,което ни даде демокрацията е най-великото благо –СВОБОДАТА, правото, равенството, самочувствието, гордостта на една етнос не подвластна през вековете на робството. Това ни стига, това ,че днес и утре децата ни ще пеят и играят своите танци, ще обогатяват нацията с палитрата от багри на своята душа.